За да заработят стандартите
за линейките, увеличете
заплатите
редложението за стандарт за спешна помощ на Министерството на здравеопазването предизвиква много коментари в последните дни.
Чисто медицинската страна на стандарта не съм компетентен да коментирам. В спешната помощ обаче освен медицина има много логистика и икономика. Защото е скъпа, ресурсът почти винаги не достига, а е критично важно услугата да бъде доставена навреме.
Времето за пристигане на линейките веднага предизвика коментари.
Новият стандарт предвижда да се ползва триаж - класификация на пациентите според тежестта на състоянието им в три категории за тежестта на случаите. Ще се използва и символиката от светофара. Кодовете са червено, жълто и зелено.
При код червено колите на спешната помощ ще трябва да пристигат на място най-много за 8 минути, при код жълто – за най-много 20 минути, а при код зелено – най-късно до два часа от регистриране на обаждането. Специалистите твърдят, че при наистина спешни случаи помощта е ефективна,
когато бъде получена най-късно между 15 и 20 минути
от настъпване на застрашаващо живота състояние. Тези минути освен времето за придвижване на екипа включват и времето, през което
- някой преценява дали да позвъни на спешния телефон,
- времето за самото позвъняване и разговора с оператор и евентуално с лицето, което ще проведе кратък стандартизиран разговор, за да прецени спешността на случая.
По признание на работещи в спешната помощ при сегашната обезпеченост стандартът едва ли ще може да се спазва. Не разполагам с пълна статистика на реалното време за пристигане на линейките в момента. Но съдейки по признанията на самото Министерство на здравеопазването, коментари на хора от системата на спешната помощ и честите публични оплаквания, може да се направи заключението, че дори времето за пристигане от
20 минути в немалко случаи не може да бъде спазено
Не мога да повярвам, че това се дължи само на ненужно бързото обслужване на заявки, които иначе щяха да получат код зелено.
Сметките показват нуждата от мащабна допълнителна инвестиция в оборудване и повишаване на заплатите, за да бъде привлечен и задържан необходимият персонал. Има поет ангажимент, че средствата ще бъдат осигурени от Европейските фондове и от други източници в държавния бюджет. Сред спешните медици има коментари, че изискването за пристигане на място в рамките на 8 минути при най-спешните случаи не е възможно на практика. Наистина, ако това правило се спазва, България ще се превърне в една от страните с най-бърза спешна помощ в света. Това е постижимо на теория. Всичко е въпрос на разположение на ресурсите спрямо населението.
В един голям град във всеки един момент е много вероятно да се появи много спешен случай във всяка точка.
С достатъчно голяма вероятност могат да се появят в кратък интервал от време 2 или повече много спешни случаи на близки едно до друго места, които няма да могат да бъдат обслужени в рамките на стандарта,
ако наблизо има само една линейка
В по-слабо населените места има намаляваща вероятност в кратък интервал от време да се появят 2 или повече случаи. (Но все пак може да се случи и от време на време се случва). Тогава също стандартът не може да бъде спазен. В реалността хората, живеещи на различни места, имат различен шанс да получат спешна помощ в определен кратък интервал от време. Това със сигурност е така в България. Често биха получили и помощ с различно качество в зависимост от мястото, на което живеят.
В концепцията за развитие на спешната медицинска помощ малко завоалирано се говори за “известна неравнопоставеност на населението на страната по отношение на времето за достъп до спешна медицинска помощ”.
На повечето места, където има действащи стандарти за времето на пристигане на спешна медицинска помощ, те се различават за градските, крайградските и селските райони.
Този подход е
по-честен към
пациентите
Само за градските райони може да се поддържа стандарт за пристигане на линейки в рамките на препоръчаните 15-20 минути. В САЩ в градските райони линейката трябва да пристигне до 10 минути, за 8 минути на мястото на инцидент с пострадали се очаква да пристигне някакво лице, компетентно да окаже първа медицинска помощ. Това може да е обучен парамедик, полицай, пожарникар или дори техник на определено инфраструктурно съоръжение. В някои страни в ангажиментите на хора в тези професии попада оказването на първа помощ, за което преминават специално обучение.
Сам по себе си стандарт без ресурсно обезпечаване не дава нищо, а ресурсите дори без стандарт могат да направят много.
Трябва да се има предвид, че от категоризирането на случаите работата през едно дежурство като цяло не става по-малко. При случаите с код зелено също трябва в крайна сметка да се отиде.
Работата за
дежурните екипи
може дори да стане повече, защото всъщност категоризацията дава две възможности. Едната е да се намали рискът да бъде посетен някой не толкова спешен случай, а някой друг междувременно да умре, преди да е пристигнал спешен екип. Втората е същият брой случаи да бъде обслужен с по-малко на брой екипи или със същия брой екипи да бъдат обслужени навреме повече случаи.
Това означава, че при дежурство намалява времето, прекарвано в режим на изчакване. Всъщност преструктурирането на спешната помощ изглежда също е в полезрението на Министерството на здравеопазването, както може да се съди от идеите за сливане на центровете за спешна медицинска помощ на София-област и София-град.
Ако има ясни алгоритми за действие, които са въпрос и на обучение и практика, е възможно ефективността на спешната помощ значително да се подобри.
Но натоварването за спешните екипи може да стане дори по-голямо. Стресът в спешната помощ не идва само от обема работа, а и от конфликтните ситуации с пациентите и техните близки и приятели, които възникват и заради липсата на ясни правила и невъзможността за навременно обслужване поради недостатъчен ресурс.