Дали да ни е срам, че “българи” са виновни за смъртта на 71 бежанци
Изключително ми е драго, като видя млади роми, които учат или работят. Нямам нищо против да си говоря с тях. Нямам нищо против и да ги наемам на работа и го правя. Но честно казано,
ми омръзна да
ме е срам да
казвам, че съм
българин,
извън страната ни.
Защото в огромния брой случаи извън страната хората се впечатляват почти винаги от точно определени “българи” – мургави, необразовани, вършещи най-различни далавери или просто мързелувайки на социални помощи.
От този вид “българи” са и арестуваните за смъртта на 71 бежанци в Австрия. Трима са роми, а единият е ливанец. Понятието “българин” е различно от понятието “български гражданин”. И това е закрепено в конституцията. Там никъде не се употребява наименованието “българин” или “българи”. Нещо повече – там се употребява само “гражданин”. Съгласно законодателството ни гражданите могат да са български граждани и чужди граждани. Могат да са и лица без гражданство. “Българин” означава, че по народност си българин, а не че си “български гражданин”. Всички български граждани съставляват българския народ, но не и българската народност. Поради тази причина си мисля, че е крайно време да уточняваме, че еди-кои си са български граждани, но да бъдем достатъчно ясни, да спазваме конституцията си и да не ги наричаме “българи”, ако не са по народност българи. Нека да назовем точно тяхната народност – араби, роми и пр. И да настояваме и в другите държави да правят това. Не само аз, но и голямата част от българите не желаят
да бъдат смятани
преимуществено
за виновни за
какво ли не
Крайно време е да направим необходимото да не се срамуваме, че сме българи. Нека да уважаваме и правото на представителите на други народности, които не са българи, но са български граждани, да не бъдат подвеждани към българската народност.
Естествено, ако един ром се е адаптирал културно към българската народност, той е добре дошъл, но това е едновременно и въпрос на лично усещане, и на обективна оценка.
Нека погледнем какво става с грижата на държавата към хората, които са тръгнали по наклонената плоскост на системното нарушаване на закона, за да стигнат до положение да са най-вероятно виновни за това да натъпчат 71 човека в малък хладилен камион и да ги затворят херметически.
На първо място трябва да си изключително необразован, за да не загрееш, че една хладилна камера на камион се затваря почти херметически, за да запази ниската си температура. Хладилните камери очевидно не са предвидени да возят хора и въобще дишащи същества. Тъжното е, че и бежанците също не са загрели този елементарен факт.
Но те са отчаяни
хора, които се
борят за по-добър
живот
от “джихадисткия рай” в родината си и вероятно не са вярвали, че някой ще ги сложи на място, където няма въздух. Що за алчен и прост човек трябва да си, за да не се замислиш какво може да се случи с тези хора, включително и деца? Защо държавата ни допусна да се създадат такива хора?
Всъщност по време на целия преход много малко от политиците ни са се интересували от хората в България. За голямата част от тях необразованите роми са източник на купени гласове и не са възприемани като човешки същества, които трябва да бъдат социализирани и образовани. Защото едно дете се ражда с потенциала си да стане читав човек, но става такъв, ако бъде възпитан и образован поне в някаква степен. Държавата не си е направила труда да изгради детски градини в ромските гета. Много категорично обяви държавните резиденции за изключителна държавна собственост, но детските градини бяха реституирани с лека ръка. Защото държавата винаги е мислила за благото на политиците и никога не ѝ е дремело за съдбата на нищите.
Добре, изпуснат е един човек да бъде възпитан още от дете и образован. Да вземем ломския Митьо Крика (Методи Георгиев), карал камиона с бежанците. Да приемем вероятното, че той наистина е един от виновните за задушаването на 71 бежанци в камион. Нека сега погледнем какво е правила правната ни система с човека, който според негови роднини бил екскурзовод, а не убиец.
Методи има в
досието 11
криминални
регистрации Налагани са му глоби, изтърпял е една пробация, но повечето му наказания са за хулигански прояви.
- До 11 март т.г. Методи е бил с мярка за неотклонение “подписка” На същия ден тя е отменена от съда в Монтана, а той получава поредната присъда - глоба от 300 лв. и му е отнета книжката. Пак за дребно престъпление.
- Той обаче пуснал молба за издаване на нова, а за старата излъгал, че е изгубена. За измамата отново е обвинен от прокуратурата.
- Хващан е да превозва незаконно хора. Наложили са му забрана да управлява кола 6 месеца.
- Освен за нелегален трафик на бежанци Методи е разследван и за контрабанда на цигари.
- Методи е участвал и в схеми за прехвърляне на фирми с дългове към бюджета. Купува задлъжнели дружества и ги продава на бедните си съседи. Методи е бил собственик на 6 фирми с милиони дългове. Докато бил собственик на въпросните фирми, те са издавали и фактури на други фирми, с които е приспадан и е точен ДДС и спестяван корпоративен данък.
- Методи е прекарвал нелегално хора на Запад всеки месец. На 25 юли е задържан в Германия с микробус, в който пътували и 38 афганистанци. Полиция спряла колата на магистрала в Бавария, но той успял да избяга. В микробуса полицаите открили временно разрешително за управление, издадено на името на Методи в Унгария.
- Срещу Методи има досъдебно производство в прокуратурата в Дегендорф.
- И това не е първото преследване от закона срещу Методи извън България. През 2013 г. няколко пъти е залавян да шофира без книжка. Глобяван е няколко пъти, но не плаща глобите.
- Методи е бил издирван и от полицията в Бохум, където през 2009 г. нападнал бензиностанция и задигнал 1000 евро, заплашвайки продавачката с пистолет.
Фрапираща последователност от хулигански прояви и престъпления, които на практика са останали без последици. В българската правна система, като ти наложат глоба, остава да дължиш парите като обикновен длъжник, но ако не ги платиш, няма никакви последици. А това за един човек, който няма на практика постоянен адрес, означава, че е безнаказан. Крайно време е в правото ни да се предвиди едно просто разрешение – когато глобата е за извършено престъпление, дори да е малко, неплащането в определения срок да води до определен престой в затвора. Защото
неизбежността на
наказанието
е основен принцип във всяка правна система. Неизпълнението на наказанието глоба не води просто до един дълг на неизправен платец, а представлява един ненаказан престъпник.
А ненаказаният престъпник ще е окрилен да върши нови престъпления. Освен това поредицата от дребни престъпления следва неизбежно да води до кратък, но ефективен престой в затвора. И този престой трябва да бъде в изолирана килия, за да превъзпитава. Престоят на един човек с негови сродни души на място, което не е по-лошо от жилището му, не е съществено наказание. Ако правната ни система беше направила тези няколко стъпки към подобни хора, много вероятно сега нямаше да има 71 трупа, включително деца, умрели в страшни мъки.