Държавната субсидия за частните училища изглежда справедливо решение. Щом плащаш данъци, трябва да получаваш същата обществена услуга или нейната равностойност, ако не ползваш държавното образование.
Лошото е, че добрите намерения лесно се израждат - пример частните болници, които превърнаха здравната каса в златно виме със стотици цицки, на които са се накачили лакоми прасенца. Резултатът е все повече пари за здраве, все по-недоволни пациенти.
Опасяваме се, че ще е същото и с държавно субсидираните частни училища - нови златни цици. И все по-зле образовани ученици. Защото образованието на един народ се мери по това колко знаят най-зле образованите му членове, а не по тия от международните олимпиади. Тоест важно за държавата са ниското ниво и равният достъп. Между другото - изумени сме от нахалството на честните учители, които получиха щедър подарък от Народното събрание, но им се вижда малко и зинаха за още пари. Честно - изумително нахалство.