ИВАН НЕЙКОВ, БИВШ СОЦИАЛЕН МИНИСТЪР
С ИДЕЯТА си пенсионирането да става на 70 години Европейската комисия не казва нищо ново. Разходите на целия ЕС за социална защита вече са 28% от брутния вътрешен продукт на цялата общност и половината от тях са за пенсии.
Когато във всички държави населението застарява и се очаква броят на хората над 65 години около 2020-2050 г. да нарасне със 100%, нищо друго не може да бъде разумно предложение.
Алтернативата на увеличаване на пенсионната възраст е намаляване на пенсиите или вдигане на осигуровките. Никой не иска тези две алтернативи. Единственият разумен вариант, ако искаме да имаме пенсионни системи и солидарност вътре в обществото, остава увеличаването на годините за пенсиониране.
Това е процес, който не започва сега. От началото на ХХ век, когато се въвеждат модерните пенсионни системи, върви бавно, поетапно и непрекъснато увеличаване на пенсионната възраст.
Знам, че никой няма да вика ура на такова решение, но България не може да бъде извън този процес. Ако не днес, ако не това правителство, ако не тази генерация, която сега излиза в пенсия, следващата трябва да погледне истината в очите и да вземе трудното решение. И колкото по-рано го направи, толкова то ще е по-безболезнено. Уравнението: ниска пенсионна възраст + ниска осигуровка = висока пенсия, е нерешимо уравнение.
Но ако обществото ни приеме, че за него е по-добре да има ниска пенсионна възраст, това означава, че то трябва да приеме и ниската пенсия. Цената на ниската пенсионна възраст е по-малката пенсия. Ако обществото поставя като по-висша цел високата пенсия, тогава трябва да се приеме нейната цена - по-високата пенсионна възраст.
Дискусията, която върви в момента в рамките на Консултативния съвет по пенсионната реформа, а и в цялото общество, показва, че по-скоро ще вървим по обиколния път, а не по прекия. Най-широка подкрепа намира предложението за увеличаване на изискващия се осигурителен стаж без да се увеличава пенсионната възраст. Това ще помогне в известна степен, но не дава трайно решение. По-скоро отлага отговора на най-болезнения въпрос за пенсионната възраст.
И ако не в рамките на този управленски мандат, в следващия парламентът и правителството ще трябва да изпият горчивата чаша. Да убедят обществото, че трябва да се направи по-радикална стъпка. Опитът ме научи, че решителните крачки се правят в условия на криза. Тогава като че ли обществото, поставено пред избора между по-голямото и по-малкото зло, по-лесно избира решителната стъпка.
Тезата, че трябва да направим реформата, когато икономиката е добре, не е вярната. Когато нещата вървят, хората казват - защо да пипаме пенсиите, всичко си е наред. След като икономиката върви и държавата печели, защо ще ни намалявате пенсиите? Но си мисля, че сега ще изпуснем възможността да вземем кардиналното решение.
Позицията на ЕС по този въпрос не би трябвало да бъде приемана като някакво задължително решение. Това не е регламент, но е ясна прогноза. И онзи в ЕС, който не приеме тази прогноза, ще трябва да намира след това решение извън общността. Но отсега трябва да разбере, че едва ли ще може да разчита след това на нейната подкрепа.
Тя примерно е вдигнала пенсионната си възраст на 67 години, а ние караме с 60-63 години. Изгърмява ни осигурителната система, ние падаме на колене пред ЕС и се молим: аман-заман, помагайте! Те ще ни попитат каква е възрастта за пенсиониране. Не ни питайте, ами ни дайте пари, за да си оправим осигурителната система, настояваме ние. Бъдете сигурни, че няма да имаме никаква подкрепа от Евросъюза.
Но проблемът не е само български. Всички осигурителни системи в ЕС трябва да бъдат реформирани. Хората да се насърчат да работят по-дълго. Това е сигналът, който сега получаваме от Европейския съюз.
Вярно е, че всяка управляваща партия гледа на тази тема като на горещ картоф и иска, ако може, да го прехвърли на следващите управляващи. Проблемът е, че от това прехвърляне картофът не изстива, а става още по-горещ.
Вярно е и че който прави пенсионнна реформа, след това пада от власт. Но досега всички правителства падаха от власт и без да са правили такава реформа. Така че повече не бива да отлагаме, рано или късно тя трябва да влезе в действие.