Ирина Бокова има реален шанс, но някои предпочитат отборът на България да загуби
НА Буранда предложили неин дипломат да стане шеф на ООН, поне да опита, имало подкрепа за човека. Малко преди състезанието Буранда предложила друг дипломат: защото не бил от лошото племе балуба, а от правилното – малуба. Какъв бил крайният резултат? Или по-скоро – двата резултата? Първо, избрали за началник представител от друга страна. Второ, повече нищо не предлагали на Буранда.
Лошата новина е, че точно това се разиграва у нас, и то пред очите ни.
Има сериозен шанс г-жа Ирина Бокова да бъде избрана за шеф на ООН. По въпроса обсъждат значими световни издания. Тоест България може да хвърли дюшеш. Премиерът Борисов официално заяви, че правителството му стои зад кандидатурата на Бокова. Водят се тихи разговори, което е естествено, между САЩ, Русия, Китай и Европа. Я стане, я не стане, но върви към да стане.
В този момент от храстите изскача нашият президент г-н Плевнелиев и вместо да посочи вече издигнатата от правителството Бокова, обявява, че България има кандидатура – “жена”. Което за всеки, чел вестници, значи, че лобира за г-жа Кристалина Георгиева, еврокомисар.
Честно казано, така се зашеметих като научих, че ми блокира елементарният навик да изчислявам. Помислих: толкова ли са глупави? А после: да не би пък пак да им е избил антикомунизъм? Но нито са глупави, напротив, нито имат вроден рефлекс на антикомунисти, най-малкото защото са породени от червени среди.
А после намерих обяснение.
Да започнем по-отдалеч.
Г-жа Бокова има реален шанс. Французите я имат за свой човек, Щатите я понасят, Русия едва ли ще намери по-подходяща кандидатура в Източна Европа, особено в момента. Бокова готви нещата от години, както навремето сензационно и практически сама победи в състезанието за ЮНЕСКО: умно, промислено, с много домашни заготовки, с немалко късмет, което впрочем си е професионално изискване за един политик.
Г-жа Георгиева няма шанс. Блестящата ѝ кариера е прекалено тясно свързана със САЩ, а и вероятността Русия в момента да приеме един от ръководителите на налагащия санкции ЕС ми се вижда по-малка от нула.
Що за напън тогава? Къде бие г-н Плевнелиев?
Въпросното ми изчисление е просто: той вижда все по-малко шансове да бъде издигнат от ГЕРБ за втори мандат. И за разлика от господата Петър Стоянов и Георги Първанов – не вижда партийно бъдеще. Оттук – много му се иска да види празен еврокомисарски стол.
Това е точно толкова състоятелен блян, колкото и предишният, че добрите американци ще изплашат г-н Борисов до смърт, за да издигне г-н президента за втори мандат. И едното няма да стане, и другото няма да стане.
Но получаваме пореден случай на ДВЕ български политики. Както за АЕЦ имахме две политики, както за “Южен поток” имахме две политики, както за Украйна имаме две политики, както и в много по-дребни случаи. Сега България се засилва към двойна политика по въпрос, по който всяка умна нация би била единна.
Само че този път не просто ще изручаме жабетата, но и много ще се изложим.
Кой впрочем ще спечели? Защото винаги някой печели.
Само тези, които така са се отчаяли, че предпочитат отборът на България да загуби, отколкото “червената” Бокова пак да вкара гол. Защо ли имам чувството, че съм виждал същото и в националния ни отбор по футбол? Когато примерно изгониха най-успешния в историята български треньор – Димитър Пенев.
П.П. Впрочем препрочетох текста си и внасям съществено уточнение. Г-жа Кристалина Георгиева няма шанс да стане генерален секретар на ООН. Но тя има съвсем реален шанс да препъне г-жа Бокова за този пост.
*Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата кой е най-подходящият български кандидат за Генерален секретар на ООН.