Тестове за интегритет и за полицейските шефове
и проверки на всеки, който живее необяснимо
нашироко, за реална борба с корупцията
Действайте по задачите!” е полицейската заповед, която се прочу преди месец, след като стана ясно, че всъщност е парола, с която шефът на спецзвено “Сигма” съобщавал на подчинените си, че “хоризонтът е чист” от изненадващи проверки, и ги пращал да събират рушвети.
Освен изключителната арогантност, с която 19 месеца даденият на съд висш полицай е ръководил престъпна банда, обаче това дело за пореден път потвърждава и с години наслагваното усещане, че корупцията в МВР почти винаги става
със знанието или
участието на
началниците,
или поне с мълчаливото им съгласие.
Затова и на пръв поглед ефективните мерки срещу корупция, които МВР обяви, че предприема, ще бъдат половинчати и с повърхностен ефект, ако засегнат само най-ниското ниво на служителите в МВР - катаджии и охранителни полицаи, които са на улицата.
Да, всеизвестен факт е, че най-разпространена е корупцията сред пазителите на реда, които са на улицата, но едно от логичните обяснения за това е и че те са най-много като брой служители. Като размер на рушветите обаче тези редови полицаи искат най-малки суми, от дребни за кафе до 20-50 лева.
Обратнопропорционално на това - колкото по-нагоре в йерархията полицейските шефове са по-малко на брой,
толкова повече се
вдига мизата
на исканите подкупи за опъване на полицейски чадър или други “нерегламентирани услуги” в МВР (за справка - последният арест на двама полицейски шефове в Асеновград).
Сред обявените антикорупционни мерки са закачването на записващи устройства на униформата на всеки катаджия на улицата, но нито дума не бе казана за това как ще се контролират шефовете им.
Вероятно няма как буквално да се сложи камера на ревера на полицейските началници, но със сигурност т.нар. тестове за интегритет биха могли да се въведат доста по-масово на средно управленско ниво в РПУ-тата в София и из страната, където според повечето изследвания е и
най-сериозният
корупционен
риск
Особено изразени са т.нар. феодални владения в по-малките населени места, където с години има срастване между полицейските шефове и средни и едри бизнесмени. Тези предприемачи дори намират полулегални начини да дадат рушветите си - например дарение на скъп автомобил на местната полиция, в който после се вози шефът. Срещу различни луксозни придобивки пък този началник “връща” съответните услуги на благодетеля си, ако се наложи, и го пази от справедливо правосъдие.
Втората добра идея - да се проверяват наистина задълбочено имотните декларации на служителите на МВР, също може да катастрофира в изпълнението си, ако проверките останат само на хартия. Дори и за най-недоучилия катаджия вече е напълно ясно, че колкото и рушвети да вземе, не трябва да купува нищо лъскаво на свое име, още повече пък да се отпусне по-нашироко и да се премести от панелката в по-луксозно жилище.
За сметка на това обаче същият пътен полицай може всеки ден да пристига на работа с лъскаво беемве и да отговаря на обажданията си с последен модел айфон, струващ заплатата му за половин година.
Това на практика е напълно възможно, защото по документ и лъскавото возило, и модерният джиесем се водят на съвсем различен човек, а полицаят ще каже, че са
взети назаем
от приятел
Същото важи и за луксозните морски почивки, които няма как да си позволи един редови полицай на улицата, ако не заработва допълнителни “хонорари”.
Именно с проверката на начина на живот и на тези неофициални придобивки може наистина да се стегне обръчът около корумпираните ченгета, които от години развалят имиджа на МВР.
Механизмът това да се случи ефективно е, като се задължи всеки шеф на сектор или направление във вътрешното министерство да обръща внимание дали подчинените му не живеят необяснимо нашироко. Този контрол е напълно възможен и би бил най-ефективен и като превенция, защото, когато полицаят знае, че шефът му ще го пипне, ако харчи повече, отколкото взема, то той ще бъде по-малко изкушен
да си поиска
почерпка или
втора “месечна
заплата”
Тези задълбочени проверки на реалното имотно състояние трябва да се правят на всички - от най-ниското до най-високото “генералско кресло”, за да не продължат да се питат риторично по форумите в интернет “Аз беден бивш комисар от МВР не познавам, а вие?”.
Освен проверките за корупция на всички етажи на “Шести септември” е необходимо и да се помисли как ефективно да се ползват видеокамерите, които вече се монтират по патрулките, за да не се окажат те поредното замазване на очите. Няма смисъл от трупане на хиляди часове видео, което няма кой да изгледа. Това значи, че първо трябва да се измисли и планира начинът на ежедневен контрол и после да се прилага, а не както сега се оказа, че половин година трупани записи на униформени, които спят или просто блеят, вместо да си вършат работата, застояват някъде, без да е имало смисъл да бъдат записвани. Чест обаче прави на настоящото ръководство на МВР, че се реши най-сетне да премахне безсмисления син талон към шофьорската книжка. Крайно време беше
това картонче
да остане
в историята,
защото то едновременно затрудняваше шофьора и улесняваше катаджията да поиска рушвет. По същия начин трябва да бъдат заличени и всички други възможности чиновниците в МВР да извиват ръцете на гражданите по гишета и опашки, като всички административни услуги трябва да бъдат достъпни в интернет.
Хубаво звучи и препоръката на зам. вътрешния министър Филип Гунев всеки катаджия и полицай да реши защо е дошъл в министерството. Но е добре и да се направи следващата крачка, след като се отсее зърното от плявата, тоест МВР се изчисти от отишлите да работят там за рушвети, за останалите да се помисли по какъв начин да получават справедливо възнаграждение за труда си. Полицейските синдикати са прави, когато казват, че много редови полицаи не могат със заплатата си нормално да се грижат за семейството.
Ако това не се промени, няма как някой да даде гаранция, че пазител на реда, който знае, че детето му е лишено от необходимото, няма да се изкуши да му го осигури, нарушавайки закона.