Да ми викат "мастър" ли? Глупости, казват ми Берба. Попаднах сред много готини момчета
Минават над 90 минути след края на ПАОК – “Борусия” (Дортмунд). Или още един мач време след онова 1:1 в Лига Европа пред претъпканите трибуни на “Тумба”. Казано с намигване - някои от футболистите вече може дори да са забравили, че са играли. Почти всички са си тръгнали от стадиона. Сред последните (в това число и персонала) излиза Димитър Бербатов. Два часа след двубоя. Както преди години в “Манчестър Юнайтед” Бербо
винаги си тръгва
с последните,
заедно с колоси като Райън Гигс, за да направят редица процедури за възстановяване още след последния съдийски сигнал, явно българинът действа по същата схема и в ПАОК. По схемата на суперпрофесионалистите, помагащи си за желаната форма и желаното футболно дълголетие. И ако мнозина веднага след мачове бързат да скочат в “цивилни” модни дрехи, Бербатов дори е облякъл екипировка, която да помага за възстановяването на мускулатурата и по време на шофирането към вкъщи.
Мачът ПАОК – “Борусия” (Дортмунд) вече е в историята. Влиза и в историята на Бербо - дебютът му като титуляр за солунския клуб. Двубой пред около 25 000 екзалтирани гърци, но и пред страшно много българи, дошли до Солун заради настоящия ни най-добър футболист.
След поредните доказателства на терена, че не е дошъл в ПАОК, за да се откроява величието му, а е
звезда, стъпила
на земята
и светеща, за да се вижда блясъкът и на футболните му спътници, Димитър Бербатов даде интервю, с което съвсем затвърди впечатлението, че най-големите могат да бъдат и най-отдадени на отбора.
- Колко вдъхновяващ за теб е българският наплив за първия ти мач като титуляр за ПАОК? В кръга не шегата – статистиката сигурно би показала, че за срещата с „Борусия” вторият град с най-много фенове на “Тумба” след Солун е Благоевград?
- (Смее се.) Не съм гледал кой е в агитките, но сигурно е имало доста хора от България. Прави хубаво впечатление. Не можахме да зарадваме тези хора с победа.
Голът, който
ни вкараха,
беше един
такъв странен
За това ме е яд най-много. Но пък ние сме млад отбор и тепърва ще се развиваме.
- Чувстваш ли се като учител в този млад отбор?
- Ами аз съм най-старият, така че в общи линии има и такъв момент – да съм като учител. Но аз приемам тази роля, тъй като съм на такъв етап от кариерата си, че с каквото мога да помогна на терена, там съм заради тези млади момчета около мен.
- Как те гледат съотборниците ти?
- Ей така! (Вдига главата, все едно гледа от долу на горе и право в очите, след което избухва в смях.)
- Какво четеш в погледите на тези млади момчета?
- Шегата настрана – готини момчета са, имам много приятни впечатления от тях. Не очаквах да са толкова млади, но пък се изненадах от възможностите им. Предполагам, че хората, които са гледали мача с “Дортмунд”, сами са видели, че в отбора ни има талант. Поне аз това виждам на тренировките. Така че – ако искат да растат, ще успеят. А това пък го виждам, че го искат, тъй като ги наблюдавам как се подготвят преди тренировка, какво е отношението им след тренировка...
- Да не би вече да ти казват “мастър” (учителю – превод), примерно?
- Как да ми казват, “мастър” ли? (Смее се.) Глупости, чак пък толкова. Казват ми Берба, Берба... Много
готини са
момчетата
в отбора
Има няколко с такъв талант, че могат да се развият и да станат големи футболисти.
- Вижда ли босът на ПАОК Иван Савидис реализиран най-добрия трансфер, който е мечтал да направи през живота си?
- Познаваш ме, не възприемам нещата така. Отборът е най-важен в случая. За младите момчета около мен това време е от значение – идват доста мачове, съставът ще се върти. За себе си се надявам да се възстановя до неделя, тъй като срещу „Дортмунд” се натоварихме доста. Мога да кажа просто, че за момента всичко върви добре.
- Какво ти хареса и какво не при равенството 1:1 срещу „Борусия” (Дортмунд)?
- Получи се хубав мач. Единственото, за което ме е яд, е, че ни вкараха този гол. Не заслужавахме да получим гол по такъв начин. Представихме се добре. Пропуснахме да отбележим отново и ние след изравняването. Съжаляваме за пропуснатите три точки срещу отбор като “Дортмунд”. Но с този наш млад отбор 1:1 пак е постижение. И все пак заслужавахме да спечелим – нашият млад отбор имаше шансове да вкара повече от един гол... А голът, който ни вкара “Дортмунд”, не беше плод на някаква комбинация, просто някак топката се озова във вратата. Но важното генерално е, че ние изиграхме добър мач.
- Как ще коментираш атмосферата по трибуните? Освен прекрасната част имаше и ексцесии по трубуните... И то случващи се в сектора за гостуващата агитка...
- Това с ексцесиите определено не го очаквах. Но като оставим това настрана, атмосферата беше невероятна. С такава подкрепа от началото до края феновете ти дават старт. Амбицират те да се жертваш. И ние се борихме.
- Какво ти мина през ума при прехвърлящия удар от далечно разстояние през второто полувреме, когато бе на път да отбележиш изключителен гол, макар и вече загубил равновесие?
- Даже не мислех, че ще мога да вкарам топката оттам, а взех, че прехвърлих вратата. Получи се добре, но не стана гол. Но казах, че важното в крайна сметка е отборът. А отборът се представи добре. И то срещу силен отбор като “Дортмунд” - това не можем да го отречем. Но още веднъж ще кажа – съжалявам, че ни вкараха такъв гол.
- Какви са шансовете на ПАОК за излизане от групата?
- Шансовете са в наши ръце. В следващия кръг имаме мач срещу “Краснодар” вкъщи. Ако вземем този двубой, ни се отваря вратата за излизане от групата.
- Мачът с „Олимпиакос” е много важен за феновете, какви са твоите очаквания?
- Че с помощта на тази публика ще ги бием. Очаквам отново впечатляваща атмосфера, която да вдъхнови отбора. Аз
за първи път
ще участвам
в това дерби.
Подготвят ме,
че ще е още
по-страшно,
отколкото срещу “Дортмунд”. Но нека първо се възстановим. Доста мачове се натрупват, ще има ротации в състава. Но индивидуалното няма значение. Основната мисъл е ясна - важното се явява отборът. И се надявам в неделя нашият отбор да е победител.
- Чувстваш ли се по-уверен след първия си гол и първия си мач като титуляр за ПАОК?
- Винаги съм се чувствал уверен. Липсваше ми игрово време. Срещу “Дортмунд” се изморих на края на мача. Не съм и толкова млад вече. (Смее се.)
- Винаги си казвал, че си щастлив, когато играеш – очертава ли се да си щастлив всяка седмица, да играеш постоянно и пълни мачове?
- Зависи как се чувствам физически. Ето и сега ме
виждаш,
че излизам
след мача
с гащеризон –
прави се всичко, за да се възстановявам по-добре. Не съм първа младост. В такъв момент на човек му трябва повече време, за да се възстанови. Ако всичко е добре и се чувствам окей, ще говорим с треньора и ще играя. Ще видим...
- Остава ли ти време да следиш какво се случва с българския футбол и основно с ЦСКА?
- В момента съм далече, имам други приоритети. Но гледам колкото мога мачове – на ЦСКА, на другите отбори. Пожелавам им само успех.