- Защо решихте да участвате в “Имало едно време един уестърн”?
- Първоначално филмът трябваше да бъде документален. Когато пристигнахме на място в испанския град Табернас, решихме да е игрален филм. Хубавото на Борис (режисьорът Борис Десподов) е, че винаги се смее, а това е важно.
- Какво беше усещането да се върнете в пустинята Табернас толкова време след като сте работили там по “Имало едно време на Запад”?
- Беше прекрасно, защото когато бях млада, исках да живея, да преподавам в пустинята. Което е абсурдно, защото щях да преподавам на камилите.
- Какви спомени изплуваха?
- Беше великолепно. Във филма “Имало едно време на Запад” аз бях единствената жена. Да се върна по тези места, беше страхотно.
- Какъв човек беше Серджо Леоне?
- Невероятен. Например музиката на Енио Мориконе е направена преди филма. Когато правихме сцените, преди да ги заснемем, той пускаше на всеки един от нас нашата музика. На обяд се ядосваше, защото хапвах малко, а той ми казваше: “Защо не ядеш?” (А Серджо Леоне е бил известен чревоугодник.)
- Какво е да се работи с Франко Неро, Ален Делон, Белмондо и кой най-много ви допада?
- Не мога да кажа кой ми е любимият. Разбирах се много добре с всички тях.
- Видяхме много важни етапи от творческата ви кариера във филма “Имало едно време един уестърн”.
- Това е идея на Борис Десподов. За пръв път правя филм за себе си.
- Имате реплика във филма, с която казвате, че познавате Ринго Стар. Какъв е споменът ви с него?
- Преди да се запозная с него, вече познавах “Бийтълс”.
- Как поддържате чувството си за хумор?
- Аз съм позитивен човек. Всичко ми е наред, добре съм и е прекрасно да изживееш много различни животи, превъплъщайки се в различни роли.
- Как се справяте с актьорската шизофрения, влизайки от образ в образ?
- Важното е да си друг само на екрана. Трябва да си много силен, за да не загубиш своята самоличност. Аз съм друг човек, когато играя. Иначе съм Клаудия.
- Каква е Клаудия?
- Свободна. Също така много обичам да пътувам и това ми харесва. Никога не съм се омъжвала, защото искам да бъда свободна жена.
- Каква е разликата между Клаудия Кардинале във филма и това, което сте в живота?
- Още не съм гледала филма, но в него съм самата себе си.
- Казвате, че сте обиколили света, но къде се чувствате у дома?
- Корените ми са от Африка, аз съм от Тунис, след това идват Италия и Франция, защото живея в Париж от много години.
- Колко често пътувате до родния Тунис?
- Обичам да се връщам в Тунис. Последно бях там, след като се случи трагедията в музея “Бардо”. Отидох с делегация от министри и посланици. Жалкото е, че хората живееха от туризма в Тунис, а сега никой не иска да ходи там от страх.
- Във вашата автобиографична книга казвате, че свободата си има цена, но тя никога не е твърде висока. Какво ви струваше вашата?
- Винаги съм била свободна жена, освен това съм се борила за много каузи, като например за женските права през 60-те години, развода. Сега съм посланик на ЮНЕСКО.
- Висконти, Фелини, Десподов, с кого беше най-трудно да се работи?
- С никого не ми е било трудно. За мен режисьорът е най-важният човек на снимачната площадка и имах късмета да работя с големи режисьори.
- Как се живееше в епохата на конкуренция на няколко велики жени в киното - Клаудия Кардинале, София Лорен, Джина Лолобриджида, Ингрид Бергман?
- Те са преди мен. (Смее се.) В началото със София Лорен, когато ходехме на соарета, тя ми казваше: “Ти влез първо, после аз, защото съм по-важна.” По-късно тя ми се извини за това и ми каза, че съм нейна сестричка.
- Гледали сме ви с Брижит Бардо, поддържахте ли връзка през годините?
- Тя за мен беше най-красивата жена. Винаги бяхме русата срещу кестенявата. Когато снимахме заедно, около нас имаше много папараци, защото бяха сигурни, че ще се убием една друга. Ние се разбирахме много добре и тя ми праща писма за моето каубойско пистолетче.
- За вас кауза ли е да играете в режисьорски дебюти?
- Много обичам да работя с младите. Важното е да срещнеш правилния човек, защото трябва да има комуникация между режисьора и актьора.
- Партньорките на известни мъже, с които сте играли заедно, до каква степен ви ревнуваха?
- Единственият проблем беше, когато снимахме “Имало едно време на Запад”, защото при първата сцена с Хенри Фонда жена му стоеше до камерата и ме гледаше злобно.
- Вие знаехте ли за незаконния син на Хенри Фонда, който живее в пустинята Табернас и също участва в “Имало едно време един уестърн”?
- Това беше невероятно. Не знаех за него. Когато го видях, бях поразена от приликата му с Хенри Фонда.
- Често ли се чувате с Ален Делон?
- Да, също и с Белмондо.
- Кой се целува по-добре - Марчело Мастрояни или Ален Делон?
- Марчело флиртуваше с мен цял живот, но никога не му се дадох. Когато снимахме с Ален Делон, режисьорът Висконти ми каза на ухото: “Когато го целуваш, искам да ти видя езика”. Никога не го направихме. С Ален Делон вероятно можехме да имаме любовна история, но се превърнахме в митична двойка.
- Как се борите с мъжкото обожание през целия ви живот?
- Никога не съм се давала.
- Преди няколко години се снимахте във филм на режисьора Мануел де Оливейра, който почина тази година на 106 г. Какъв е споменът от работата ви с него?
- Когато работих с него, той беше на 102 г. Беше изключителен, със страхотна памет. Невероятното беше, че казваше, че съм любимата му актриса. Всеки път, когато свършвахме някоя сцена, ме целуваше по устата. Жена му беше на 99 г. Един път тя ми каза: “Откакто съм на 4 г., гледам всички твои филми.” А тогава изобщо не съм била родена.
- Кой е следващият филм, който ще снимате?
- Още не съм решила, отказах много филми напоследък. Ако не ми харесва сценарият, не искам изобщо да се срещам с режисьора. Сега имам нови предложения и ще реша.
(Използвани са въпроси и на други медии.)