През последните години рязко се увеличи броят на хората, засегнати, от мозъчен или сърдечен удар. Това несъмнено е резултат от начина на живот днес, като потърпевши стават хора от почти всички възрасти, без значение от пола им, а голяма роля играят – стресът, грешките в диетата, заседналото ежедневие. В настоящата книга се обясняват причините, довели до удара, как можем да се предпазим и как да се справим, ако пострадаме. Целта й е да разясни какво представляват мозъчният и сърдечният удар и най-вече как можем да помогнем на пострадалите да водят нормален начин на живот. Нещо повече - книгата дава насоки как да различаваме рисковите болни и как да им помогнем да се предпазят от възможната катастрофа. Книгата е консултирана от специалисти, а съдържанието й е съобразено с условията на лечение в България.
Предлагаме ви откъс, който ще ви запознае с основното устройство на сърцето и сърдечно съдовата система, както и ще ви разкрие какво може да доведе до инфаркт.
Глава 10. Сърдечно-съдова система
Сърдечният мускул
Сърцето представлява кух мускулест орган. Неговата стена – миокард (от мио – мускул, кардио – сърце) загражда четири кухини – две горни, по-малки по размери, наречени предсърдия, и две долни, по-големи, наречени камери. Плътна надлъжна преграда разделя сърцето на лява и дясна половина. Лявата се състои от ляво предсърдие и лява камера, свързани помежду си с отвор, в който се намира лявата предсърдно-камерна клапа, или т.нар. митрална клапа. Аналогично, в дясната половина се намира дясната предсърдно-камерна клапа, или т.нар. трикуспидална клапа. Предназначението на тези предсърдно-камерни клапи е да се затварят при свиването и да се отварят при отпускането на сърдечния мускул, като по този начин регулират движението на кръвта само в една посока – от предсърдията към камерите.
Кръвта в организма се движи по голям и малък кръг на кръвообращение. Големият започва от лявата камера на сърцето – кръвта напуска лявата камера през лявата полулунна клапа, наречена аортна клапа, и навлиза в аортата, продължава по нейните разклонения, докато стигне капилярите в тъканите, след което се връща по вените до дясното предсърдие. Венозната кръв е богата на въглероден двуокис и бедна на кислород. От дясното предсърдие, преминавайки през трикуспидалната клапа, кръвта навлиза в дясната камера. Именно оттук започва малкият кръг на кръвообращението. От дясната камера кръвта преминава през дясната полулунна клапа, наречена пулмонална, и навлиза в белодробната артерия и разклоненията й, достига до белодробните капиляри и оттам обратно по белодробните вени до лявото предсърдие на сърцето. В белодробните капиляри венозната кръв освобождава въглеродния двуокис и се обогатява с така необходимия на човешкия организъм кислород. От лявото предсърдие през митралната клапа кръвта преминава в лявата камера, откъдето се изтласква в аортата, а оттам отново към цялото тяло.
Сърцето има специфични клетки, които притежават способност да създават електрически импулси, които възбуждат останалите мускулни клетки и ги карат ритмично да се съкращават. В момента на съкращаване (систола) кръвта се изтласква в артериалните съдове през вече споменатите полулунни клапи, които в този момент са отворени. След всяка систола следва отпускане (диастола) и сърцето се изпълва отново с кръв от предсърдията, като в този момент полулунните клапи са затворени и не позволяват на кръвта, насочена към аортата и белодробната артерия, да се върне обратно в отпуснатото сърце.
Този процес е абсолютно автоматизиран. Възбуждането възниква в клетки в дясното предсърдие, след което се разпространява и в камерите. В резултат на това предсърдията и камерите извършват последователно и в строг ритъм своите систоли и диастоли. При възрастния човек сърцето се съкращава около 75 пъти в минута – такава е нормалната сърдечна честота, т.нар. пулс. При новороденото пулсът е около 140 удара в минута, но с израстването постепенно се понижава.
Кръвта оказва налягане върху стените на кръвоносните съдове. По време на систола налягането в големите артерии е високо. То се нарича систолно артериално налягане и стойностите му обикновено са между 120–140 mmHg (милиметра живачен стълб). По време на диастола налягането е доста по-ниско и се нарича диастолно артериално налягане – нормалните му показатели са 70–80 mmHg. Систолното налягане се определя от силата на сърдечния удар, а диастолното от съпротивлението, което съдовете оказват на движещия се в тях кръвен поток.
Стойностите на кръвното налягане зависят от работата на сърцето и от състоянието на кръвоносните съдове. За повишаването на систолното налягане има различни причини – когато сърцето изтласква повече кръв за единица време, при свиване на периферните кръвоносни съдове или при намаляване на еластичността им (например при болестта артериосклероза), при физически усилия. Обратно, когато количеството кръв, изтласквано от сърцето, е по-малко (например след кръвоизлив), систолното налягане спада.
Кръвното налягане е от изключителна важност, защото то регулира доставянето на кръв във всички части на човешкото тяло.
Коронарните артерии
В общопопулярната медицинска литература кръвоносните съдове, които изхранват сърдечния мускул, се наричат венечни или коронарни артерии, тъй като обикалят горната повърхност на сърцето като венец или корона. Те се пълнят с кръв по време на диастола. Тези съдове вървят по повърхността на сърцето, като отделят множество клончета, които преминават в дълбочина на мускула. Съществуват две главни коронарни артерии, които излизат в самото начало на аортата от т.нар. коронарни синуси, непосредствено след аортната клапа. Едната излиза от левия коронарен синус – лява коронарна артерия, която бързо се разделя на два големи клона, и другата – от десния коронарен синус – дясна коронарна артерия. Те се разклоняват и проникват дълбоко в сърдечния мускул, така че всяка част от сърцето да се снабди с кислород. При младите и здрави хора коронарните артерии са широки и с гладки стени, така че кръвният поток преминава през тях лесно Освен това при необходимост те могат да се разширяват допълнително. Например, когато от състояние на покой започваме внезапно да бягаме, сърдечният ритъм се ускорява от 70 до 200 удара в минута. Това често е съпроводено с краткотрайно, но рязко повишаване на кръвното налягане. В тези случаи благодарение на еластичните си стени коронарните артерии се разширяват и така издържат на високото натоварване.
Здравото сърце
Ефективната работа на сърцето зависи от редица фактори. То се нуждае от кръв, богата на кислород и глюкоза, за да се захранва с нея. Необходима му е мрежа от кръвоносни съдове, широко отворени и с гладки стени, способни, когато е необходимо, да понесат увеличените нужди на организма. И не на последно място, нужна му е здрава мускулна маса, която да се съкращава ритмично, така че да осигурява постоянен поток на кръвта в цялото тяло.
Естествено, съществуват редица начини да се разруши хармонията между сърцето, кръвоносните съдове и системата на кръвообращение. Тютюнопушенето например уврежда сърцето по два начина. Първо, никотинът е силна отрова за нервните окончания и мускулната маса на сърцето. Второ, въглеродният оксид, който се отделя от цигарите, лишава сърдечния мускул от така необходимия му кислород. Това означава не само че сърцето на пушачите работи много по-неефективно, но и че шансовете за възстановяване след сърдечна атака при тях са доста по-малки.
Състоянието на коронарните артерии също е от съществено значение за снабдяването на сърцето с кислород и глюкоза. При раждането на човек техните стени са гладки и еластични и кръвта преминава през тях леко и без никакви затруднения. С напредването на възрастта обаче това се променя. По стените на кръвоносните съдове започват да се натрупват мастни депозити (атероматозни плаки). Количеството им се увеличава правопропорционално на повишаването на нивото на мазнини в кръвта. Този процес понякога започва доста рано и е една от основните причини за сърдечните заболявания. Заболяването се нарича атероматоза. Атероматозните плаки започват да се отделят по стените на кръвоносните съдове още от детска възраст, като количеството и размерът им зависят основно от нивото на холестерола в кръвта. Колкото по-високо е то, толкова по-разпространени са мастните отлагания. При някои хора, като японците например, които се хранят предимно с риба, стойностите на холестерола са ниски, атеромните плаки са рядко явление и съответно рискът от инфаркт е много малък.
Атеромните плаки са съставени от холестсрол и една смес от мазнини и протеини, наречена LDL холестерол. Колкото по-голямо е количеството му в кръвта, толкова повече атеромни плаки се отлагат в артериите и съответно рискът от инфаркт нараства.
Ангина пекторис (стенокардия)
Под това наименование е известна болката в гръдния кош, която някои хора получават при физическо натоварване. Коронарните артерии при повечето страдащи от ангина пекторис са толкова увредени от атероматозни плаки, че съдовете стават много по-тесни от нормалното. Когато организмът е в състояние на покой, кръвта може да преминава през тях нормално и да доставя необходимите кислород и глюкоза. Когато обаче тялото извършва някакво физическо усилие, стеснените артерии не са в състояние да се разширят достатъчно, за да задоволят повишените изисквания на сърдечния мускул. В резултат на това до сърцето не достигат необходимите количества кислород и глюкоза и то започва да „страда”. Появява се типична гръдна болка, която изчезва, когато тялото се върне отново в състояние на покой, тоест, когато снабдяването с жизненонеобходимите му вещества се възстанови.
За щастие съществуват редица начини за понижаване нивата на холестерола (главен рисков фактор за атероматозата) и съответно за намаляване на риска от инфаркт. Атероматозата е обратима, като това до голяма степен зависи от нас самите и става с промяна в начина на живот – здравословно хранене, физически упражнения, отказване на цигарите. След известно време атероматозните плаки започват да се разграждат и стените на кръвоносните съдове стават по-еластични. А за онези от хората, при които високият холестерол е наследствен, съществуват редица лекарства, чрез които нивото му може да се регулира.
Освен от здраво сърце, което бие ритмично, и широки и еластични кръвоносни съдове човешкият организъм има нужда и от кръв с определено качество – да преминава през кръвоносната система лесно, без да се съсирва или да залепва по стените на артериите.
Кръвта е доста по-плътна от водата. Тя е съставена от редица елементи. Една от основните й съставки е т.нар. серум. Той съдържа минерали, соли и глюкоза – всички разтворими компоненти, които са необходими за нормалното функциониране на клетките. Серумът, плюс сместа от мазнини и протеини, доставяни главно чрез храната, и микроелементите, необходими за всички жизненоважни биохимични процеси в организма, съставят плазмата.
Кръвта всъщност се състои от плазма и кръвни клетки – белите кръвни телца (левкоцити), които осигуряват защитата на организма от инфекции; тромбоцитите, които играят голяма роля в процеса на кръвосъсирването, и червените кръвни телца (еритроцити), които транспортират кислорода в цялото тяло.
Във всеки един сегмент от кръвта има елементи, които биха могли да я направят по-гъста и трудноподвижна. Когато това стане, обикновено е необходимо много по-високо налягане, за да я изтласква по системата на кръвообращението, а това означава и много по-голямо напрежение върху сърдечния мускул.
Да вземем за пример нивото на глюкозата в кръвта. Всяка клетка в тялото има нужда от глюкоза, за да живее – изгарянето на това вещество в присъствието на кислород е основният източник на енергия за организма. Ето защо нивото й в кръвта трябва да се поддържа в строги граници. Ако спадне, организмът отслабва драстично. Обратно, когато нивото на глюкозата е твърде високо, както в случаите на диабет, кръвта става лепкава, сгъстява се и започва да образува съсиреци.
Високото ниво на глюкозата обаче е незначителен проблем в сравнение с повишеното количество на мазнините в кръвта. Основната причина за това е приемането на храни, богати на мазнини, от животински произход. С намаляване консумацията на тези храни не само се понижава количеството на атероматозните плаки, но и кръвта става по-течна, съответно опасността от образуването на съсиреци намалява значително.
Тютюнопушенето също има връзка с плътността на кръвта. Отровите, поглъщани с цигарения дим, въздействат директно върху тромбоцитите, увеличавайки склонността им да се слепват един с друг. Това е първата стъпка към образуването на съсиреци в коронарните артерии.
Цигарите въздействат директно и върху мускулните влакна на кръвоносните съдове. В рамките на един експеримент лекари наблюдавали с офталмоскоп (уред за преглеждане на очите) кръвоносните съдове в очите на непушачи в момента на вдишване на цигарен дим. Ефектът бил поразителен – за секунди те се стеснили, показвайки мощното въздействие на никотина. При пушачите кръвоносните съдове са много по-тесни, отколкото при непушачите, защото никотинът ги поддържа непрекъснато в състояние на повишен мускулен тонус. В резултат те са с грапава повърхност и кръвта преминава много трудно през тях.
Тютюнопушенето вреди и по още един начин. Червените кръвни телца, които пренасят кислорода по цялото тяло, нормално са изключително подвижни. Те имат формата на двойновдлъбнати дискчета и броят им в човешкия организъм е огромен. Тъй като функцията им е да пренасят най-важния за човешкия организъм елемент, те трябва бързо да достигат и до най-малките кръвоносни съдове – капилярите. Никотинът обаче понижава значително подвижността на еритроцитите и по този начин намалява количеството кислород, доставян до всички клетки на тялото.
Най-крайната форма на реакция на системата на кръвообращението срещу тютюнопушенето е болестта на Бюргер. При нея кръвоносните съдове на краката се уплътняват, а кръвта става лепкава и се сгъстява. Ако пушенето не се прекрати навреме, може да се стигне и до ампутация на крайниците.
Други рискови фактори – високо кръвно налягане и диабет
Има две групи от хора, при които рискът от инфаркт е по-висок от обичайния – това са хипертониците и диабетиците.
Високо кръвно налягане
При високото кръвно налягане сърцето се натоварва много повече от нормалното. Причините за това са основно две. Или сърцето бие твърде силно и в този случай систолното налягане се увеличава, или малките кръвоносни съдове в крайниците са твърде стеснени и това увеличава съпротивлението на движението на потока кръв вътре в тях, а оттам и диастолното налягане. В повече от случаите на високо кръвно и двете стойности са завишени.
Високото кръвно налягане представлява един омагьосан кръг: с повишаване на налягането стените на кръвоносните съдове се уплътняват, за да се справят с нарасналото напрежение. Това стеснява пътя, по който кръвта трябва да преминава, което от своя страна допълнително увеличава налягането. Както и останалите кръвоносни съдове, при високо налягане артериите също се деформират, а когато са засегнати и от атероматозата, този процес става още по-трудно обратим.
С времето нелекуваната хипертония довежда и до задебеляване на сърдечния мускул и постепенно разширяване и увеличаване обема на лявата камера. Това от своя страна е причина за повишаване нуждите на сърцето от кръв и кислород, които обаче не могат да бъдат задоволени заради стеснените коронарни артерии. Проблемът е, че докато става всичко това, хората с високо кръвно налягане често нямат никакви оплаквания. За някои единственият знак за повишено кръвно налягане е сутрешното главоболие, но в повечето случаи дори то отсъства. Понякога първият симптом може да е фатален – сърдечен или мозъчен удар.
За щастие днес съществуват редица медикаменти, чрез които кръвното налягане може да се поддържа лесно в нормални граници.
Диабет
При диабетиците глюкозата не достига до местата, където е особено необходима – тъканите и мускулите. По една или друга причина диабетноболните страдат от липса на хормона инсулин, който превежда глюкозата от кръвоносната система в клетките. Ето защо при диабет количеството на глюкозата в кръвта е много високо. Това води не само до изключително бавен кръвен поток в малките кръвоносни съдове, но също така разстройва механизма, по който се изгарят мазнините в организма. В резултат много диабетици имат високо ниво на LDL холестерол в кръвта си, а това води до повишено отлагане на атероматозни плаки по съдовите стени. По тази причина при диабетиците е нужен не само стриктен контрол върху нивото на глюкозата в кръвта, но чрез приемане на инсулин и строга диета трябва да се съблюдава и нивото на мазнините в кръвта.
За щастие съвременната медицина е напреднала значително по отношение лечението на диабета. Може би най-голямата стъпка напред е преминаването към диетичен режим, съставен предимно от високоцелулозни храни и с намалено съдържание на мазнини и протеини. Диетата заедно с приемането на инсулин на три–четири по-малки дози дневно вместо на една по-голяма доведоха до много по-добър контрол върху нивото на глюкозата в кръвта. Естествено така се намали рискът от инфаркт сред диабетноболните.
Друго голямо постижение по отношение подобряването на живота на диабетиците е появата на инсулиновата писалка. Чрез нея слагането на инсулин вече е далеч по-лесно, по-точно и безболезнено. Освен това тя дава на диабетноболните много по-голяма свобода да водят нормален начин на живот.
Вече са известни много от рисковите фактори за инфаркта.
Начинът на хранене. Колкото по-голямо е количеството на мазнините в кръвта, толкова по-висок е рискът от сърдечен инфаркт. Всеки може да контролира хранителния си режим.
Тютюнопушенето. Също увеличава опасността от сърдечен удар по различни начини. И този проблем има как да го контролираме.
Високото кръвно налягане и диабетът също представляват предпоставка за сърдечно-съдови заболявания. И двете състояния подлежат на контрол, който до голяма степен зависи от самите болни.
Намалената физическа активност и заседналият начин на живот също влизат в рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания.
Два рискови фактора, които все още не са споменати, но които също са тясно свързани с опасността от инфаркт, са алкохолът и стресът. Трудно е да се свържат директно с опасността от развитие на сърдечен инфаркт, но въпреки това заслужават особено внимание. Със сигурност всеки човек може да направи много по отношение на консумацията на алкохол, както и да промени начина, по който да се справя със стреса в ежедневието си.
Из „Как да се живеем с... инсулт и инфаркт”
Книгата може да поръчате тук!