Международните отношения се промениха радикално през последните няколко години. Технологичните, социалните и политическите промени се комбинират по такъв начин, че изменят традициите в дипломацията. Разбира се, най-съществено влияние имат събитията от 11 септември.
Риардън осъжда насилието и пледира за реална политика и по-активна дипломация, която да е основана на насърчаването на идеи и ценности. Той смята, че това е по-добрият начин за осигуряване на дългосрочните интереси на Запада. Настоявайки за това, той твърди че трябва да има радикално преструктуриране на дипломатическите служби, заменяне на йерархията с мрежови структури, както и създаването на нови форми на глобално управление, които включват неправителствени организации както и частния сектор.
Предлагаме ви откъс, който ще ви разкрие какъв е новият международен дневен ред.
4. ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ СВЯТ
Ако традиционната дипломация е в специфична криза, даже по собствените си преценки, проблемите се натрупват главно заради бързо променящия се свят. Само преди двайсет години служебните и доста от неофициалните комуникации между отделните страни се осъществяваха по каналите на двустранните посолства. Проблемите, обсъждани в тези служебни комуникации, общо взето, се ограничаваха до традиционни въпроси на дипломацията: политическите, военните и в по-малка степен търговските отношения между държавите. Вътрешната политика фигурираше само в случаите, когато биваше засегната от други държави (т.е. рядко). Съществуваха многонационални органи, но те действаха на междуправителствено равнище. През последните двайсет години обаче нови проблеми, нови технологии и нови политически и обществени структури изместиха встрани принципите, върху които бе изградена традиционната дипломация.
Новият международен дневен ред
Отдавна вече се е превърнал в шаблон принципът, че в един глобализиран свят страните са свързани и взаимнозависими помежду си по начини, които хората по-рано не са могли и да си представят. Въпреки че твърдението може да е пресилено до известна степен, ценното на шаблоните е, че в основата си те са верни. Традиционното разделение между вътрешна и международна политика вече не съществува. Вътрешната политика беше интернационализирана, а дипломацията – политизирана, като ключови политически, икономически и социални проблеми прехвърлиха териториалните граници на нацията държава. Възникна нов международен ред, който постави на изпитание структурите и персонала на традиционната дипломация. Някои от новите ключови проблеми са разгледани по-долу.
Организирана престъпност
Воденето на политика и вътрешната сигурност някога бяха par excellance вътрешни проблеми (определени, завършени, идеални, фр. – бел. пр.). Мнозина във Великобритания например все още са обезпокоени, че много ръководни позиции от тази вътрешна сфера се отстъпват на Европейския съюз. Но докато политиците ревниво пазят ръководната си роля над своите полицейски сили и правосъдие, престъпността се превърна в глобална. Международната организирана престъпност, която според някои твърдения е започнала с т.нар. “сух режим” в САЩ, се разпростря до всяка съмнителна, сенчеста дейност, която западните правителства се опитват да забранят и където може да се прави добър бизнес с помощта на контрабандиране. Докато контрабандата с наркотици и оръжие все още надминава и най-големите усилия на западните агенции за борба с престъпността, последната актуална стока са хората. Организираната престъпност се възползва от отчаянието на икономическите имигранти, за да надхитри системите за имиграционен контрол. Това е един от главните елементи в световната икономика. Според данни на ЦРУ текущите годишни приходи от незаконни криминални дейности включват 100 – 300 милиарда долара от наркотици, 10 – 12 милиарда от незаконното складиране на отровни и други вредни химикали, 9 милиарда от кражби на коли в Европа и САЩ, 7 милиарда от прехвърляне на нелегални имигранти и 1 милиард от кражби на интелектуална собственост. Само корупцията струва годишно около 500 милиарда долара, или един процент от световния БНП – изразяваща се в по-бавен икономически ръст, намалени външни инвестиции и по-ниски приходи.
Организираната престъпност е подсилена от новите технологии, защото интернет мрежата прави по-лесен, а същевременно и по-труден за разкриване, процеса на пране на пари, а същевременно открива и нови, интересни възможности пред инициативните престъпници. Криминалните организации се оказаха по-бързи, отколкото не-криминалният сектор при използване предимствата на новия интернет свят. Те се вплетоха в глобални интернет мрежи много по-ефикасно, отколкото компаниите или правителствата, избягвайки йерархията за сметка на гъвкавостта. Опитите за справяне с тях на национално равнище винаги ще бъдат обречени на провал.
Международен тероризъм
Международният тероризъм е тясно свързан с организираната престъпност. Въпреки че някои националистически групи (като ИРА Извънредни и ЕТА) избягват преките престъпни връзки и особено търговията с наркотици, те са малцинство. Повечето терористични групи разчитат именно на престъпни дейности, за да финансират операциите си. Криминалните мрежи се използват за пране на пари и пренос на оръжие и хора. В някои случаи (като Колумбия) трудно може да се установи границата между тероризма и организираната престъпност. В своите престъпни организации повечето опитни терористи са възприели мрежовите структури, което допълнително затруднява борбата срещу тях.
През 2000 г. ЦРУ предсказа, че към 2015 г. терористичните тактики ще бъдат още по-усъвършенствани и насочени към постигане на масови жертви. Това предсказание бе трагично потвърдено на 11/9. Макар че кампанията в световен мащаб срещу мрежата на Ал Кайда сигурно е дала някои резултати, малко вероятно е да се стигне до продължителен положителен резултат. Мрежата е в състояние да се възпроизвежда или пък на нейно място се появяват нови. С бързото и повсеместно увеличение на глобализацията ще възникнат дори повече идеологически (или политически, или религиозни) групи, които използват терора в международен план.
Новите технологии отварят нови възможности пред глобалните терористи. Както ЦРУ за сетен път заявява, националните инфраструктури на САЩ са уязвими и заплашени от сериозни щети в резултат на физически и електронни атаки заради тяхната взаимозависимост, а и от кибер атаки поради зависимостта им от компютрите. Нападенията срещу Световния търговски център и Пентагона може скоро да се окажат старомодни. Мъртвите цивилни граждани може да станат “черен пи ар” за най-мощните групи. Атаката на 11 септември разруши една трета от Пентагона, но имаше минимален, ако не никакъв, ефект върху командните и контролните възможности на САЩ. В това отношение за разрушаване на командни, контролни или финансови системи потенциално кибер атаката е доста по-ефикасно оръжие.
Околна среда
Оплакванията на Германия и скандинавските страни във връзка с киселинния дъжд, който разрушаваше горите им – резултат от работата на британските ТЕЦ, работещи на въглища, бяха едни от първите примери за загрижеността за трансграничното влияние при замърсяване на околната среда. Навремето британското правителство не взе присърце подобни “разглезени” оплаквания. Днес е трудно да си представим някое правителство, което да се отнася със същата лекота към тези проблеми. Дебатите на учените за глобалното затопляне и дейностите на такива НПО като “Грийнпийс” категорично включиха въпросите на околната среда в международния дневен ред.
В същото време загрижеността, породена от глобалното затопляне, показа ясно, че става дума за проблеми, за които отделните правителства поотделно могат да направят твърде малко. Ако правителствата от ЕС намалят въглеродните емисии, разликата ще бъде незначителна, ако останалите държави не сторят същото. Споразумението от Киото постави скромни цели относно въглеродните емисии, но бе отхвърлено от САЩ. Вероятно най-голямата заплаха за околната среда идва от развития свят, където икономическият ръст и намаляването на бедността изпреварваха по темп грижите за опазване и защита на природата. За да се ангажират по-активно тези държави, необходими са повече инициативност и проекти, а също така и създаване на такова гражданско общество, за което тези проблеми имат значение. Така че по екологичните въпроси светът е принуден да действа заедно, иначе ще понася серия отделни и различни по характер и сила удари.
Човешки права
Ужасът и вината на западните страни пред жестокостите на Втората световна война и дейностите на такива НПО като “Амнести Интернешънъл” и Световната писателска организация (ПЕН клуб) постепенно включиха човешките права в международния дневен ред. Дипломати и други “външнополитически професионалисти” се съпротивляваха силно с ясното съзнание, че това би подкопало забраната за ненамеса във вътрешните работи на други държави (един от стълбовете на традиционната дипломация) и ще предизвика опасности от задкулисните търговски връзки с нестабилни правителства във всички краища на света. Предвид на това, че подобни проблеми не могат да се решават в пакет, дейността на международните организации за човешки права бяха сведени до форуми за ритуална критика на докладите за спазването на човешките права по света, чиито призиви би трябвало да бъдат “разбрани” от цитираните правителства (например ежегодното търсене от страна на европейските дипломати на подходящата форма на резолюция по въпросите на човешките права в Китай в Комисията на ООН за човешки права, която би задоволила онези НПО, работещи по проблема, без същевременно да се раздразни Китай; в крайна сметка такава резолюция никога не бе приета). Дипломатите се превърнаха постепенно в специалисти по производство на причини, заради които не могат да бъдат предприети по-ефикасни мерки – понякога тези причини са наистина оригинални, но обикновено се свеждат до максимата “да не се разклаща гърнето”.
Тяхната съпротива пред приемането на конкретни мерки постепенно започва да губи сила. Ако, както бе казано по-горе, “реализмът” на традиционната дипломация е безрезултатен, утвърждаването на гражданското общество трябва да е ключов елемент в новата външна политика за Запада; както по-късно ще стане ясно, след като дипломатите и разбира се, правителствата, все повече губят контрол над международните отношения, вероятно човешките права ще стават все по-важен проблем в бъдеще. Някои правителства вече са разбрали това и се съсредоточават по-активно върху връзките си с НПО, които се занимават с човешки права (например британското Външно министерство е ангажирало служител от “Амнести Интернешънъл” в своя Отдел за човешки права).
Финанси
През 1998 г. LTCM – един хедж фонд, съчетаващ в екипа си икономисти – Нобелови лауреати и нюйоркски борсови дилъри, се срути с дълг от 1,250 милиарда долара. Ако беше оставен да падне до дъното, според мнозина експерти в САЩ той щеше да повлече цялата глобална финансова система със себе си. В крайна сметка, Федералният резерв на САЩ организира спасителен план. Алън Грийнспан бе принуден да намали краткосрочно банковите лихви в САЩ, за да възстанови доверието на инвеститори и на обикновени банкови клиенти.
Драмата с LTCMе само един пример за нарастващата нестабилност на финансовата система през 90-те години на миналия век. Ако звучи окуражаващо, че в случая САЩ можаха да се справят и да предотвратят тогава голям финансов срив, те бяха единствените в света, способни да сторят това. Както показа азиатската икономическа криза, националните икономики са все по-уязвими от решенията на чуждестранни инвеститори, което дори би могло да се сравни със стадния инстинкт (или с паника). Както сочат Лангхорн и Уолъс: “Някои много значими дейности и особено глобалните финансови операции могат да създадат предизвикателства пред всяка система на управление и това оформя големи зони на икономическа несигурност”. Някои средства за регулиране на глобалните капиталови потоци остават на дневен ред и ще се върнат отново при следваща криза. Най-общо казано, това е проблем, който би трябвало да се решава на световно равнище.
Търговия
Ако днес барутните войни между западните демокрации са неприемливи, търговските войни определено са на дневен ред. В наши дни наблюдаваме търговски войни или заплахи между САЩ и Китай, между САЩ и Япония, както и между САЩ и ЕС. Може би най-трудно спечеленото международно споразумение след Втората световна война е Генералното споразумение за тарифите и търговията (GATT). Внушителният мащаб на това постижение пролича на фона на провалените опити за сключване на ново споразумение и на хилядите протестиращи, бунтуващите се в Сиатъл и други градове на САЩ, които издигаха антиглобализационни лозунги. Нов рунд на преговорите бе започнат в обстановката на строги охранителни мерки в Катар, но отново не се стигна до желаното споразумение.
Проблемите са сложни, а мотивите – често пъти смесени: западните мерки срещу детския труд в развиващите се страни могат да бъдат разглеждани като морален кръстоносен поход или като начин за прикриване установяването на нов вид протекционизъм. Противниците често пъти не са правителства, а многонационални компании и НПО. Както показаха протестиращите антиглобалисти, неправителствените играчи от всички страни на дебата често пъти са далеч по-добри при използването на нови технологии и медии и по този начин по-бързо определят условията на дебата, отколкото правителствата.
Здраве
Малцина биха оспорили, че заболяването СПИН е световен проблем. Въпреки че общо взето, е под контрол в развитите страни, то е сериозно предизвикателство за икономическата и социалната устойчивост в редица африкански страни. В най-зле засегнатите държави епидемията от СПИН намалява икономическия ръст с 1 процент от БВП годишно и поглъща 50 процента от здравния им бюджет. Както показаха преговорите между правителствата на Южна Африка и Бразилия с фармацевтичните мултинационални компании, проблемът достига дори и до сферата на дипломатическата общност. Още по-ярък е примерът с болестта “луда крава” във Великобритания и потенциалната й връзка с някои човешки заболявания – това се превърна в голям препъникамък за британската дипломация в Европа през 90-те години на миналия век. С нарастващото трансгранично пътуване – законно или незаконно, на хора и хранителни продукти здравето не може повече да бъде оставяно за решаване от националните здравни системи.
Из „Новата дипломация”
Книгата може да поръчате тук!