56-годишният Йосиф Гарев от Кюстендил, 54-годишният Петьо Боев от Враца и доц. д-р Десислава Статева са тримата убити във верижната катастрофа в тунела “Витиня” от четвъртък. Йосиф Гарев е бил професионален шофьор и дори имал разрешително за превоз на опасни товари.
Оцелял е
шофьорът на тира
с ремаркето,
който е препречил
и трите платна
на магистралата.
Разследването на инцидента продължава с оглед на всички пострадали в мелето автомобили, за да се изясни механизмът на ударите.
Шофьорът на микробуса, който е бил най-отпред, рязко е намалил скоростта. Камионът зад него не успял да спре и го блъснал, след което ремаркето му се усукало и препречило трите платна. Вече е доказано, че леките автомобили след тира са били на къса дистанция зад него, както и един от друг. Те са и най-пострадали.
Зад волана на повечето от товарните камиони в инцидента са били чужди граждани. Пострадал е и камион на голяма транспортна фирма от Пазарджик. Водачът му е бил в средата на катастрофата. Той е бил приет в болница с нараняване на крака. Вече е разпитан.
Разследването на Окръжна прокуратура-София е срещу неизвестен извършител, който е причинил смърт на повече от едно лице при нарушение на Закона за движение по пътищата. Изясняват се действията на пътя на двамата водачи, които са станали първопричина за инцидента.
Участник във
верижната
катастрофа пусна
клип от камера, монтирана на предното стъкло на автомобила му. Преди да влезе в тунела, вали слаб дъжд. По аварийната лента на магистралата личат петна, но не е ясно дали са от нефтени продукти, или от мократа настилка на пътя.
Заради завой колите не са
видяли удара пред себе си
10 тира са участвали във верижната катастрофа в тунела “Витиня”.
с 80 км/час в
Не мога да спра
На видеото се вижда как колата с камерата влиза в тунела със скорост около 80 км/ч. 30 сек след това се вижда яркочервена светлина в далечината от стоповете на товарен автомобил, но водачът не намалява скоростта.
Той няма
видимост за това,
което се случва
преди него,
защото
катастрофата
става след втория
завой
на тунела. Когато приближава към струпаните коли, жената, която пътува в колата, му казва: “Спри, спри”, но той ѝ отговаря: “Не мога”. След това завива вдясно и се удря в лек автомобил, който вече се е блъснал в друг отпред. Веднага пътниците в колата с камерата слизат и побягват напред. Чуват се клаксони от идващите зад тях.
Депутатът Валентин Николов:
Виновните за трагедията
трябва да подадат оставки
Виновните за трагедията в тунела на Витиня трябва да понесат своята отговорност. Трябва да има оставки, заяви пред “24 часа” депутатът от Патриотичния фронт Валентин Николов, който е бил в една от ударените коли там. Според него виновните трябва да се търсят в посока АПИ и местно ръководство, което пряко отговаря за поддръжката на тунела - той е най-дългият у нас към него трябва да се подхожда с повишено внимание.
Депутатът е шокиран, че някой иска да стовари вината върху лошото време. Това означава ли, че винаги, когато има дъжд и мъгла, трябва да се случват такива катастрофи, пита той. Според него тунелът е в безобразно състояние - няма средства за защита от пожар, не работи вентилационната система, липсва видеонаблюдение. Ако имаше няколко камери, най-малкото щеше да се изясни кой е предизвикал мелето. Мижави лампи едва осветяват пътя, дошлите полицаи проверявали за заклещени хора с джобни фенерчета. Цяло чудо е, че не възникна пожар, защото имаше доста коли с газови бутилки, каза Николов: “Ако някоя бе пламнала, жертвите щяха да са поне 100. Господ ни спаси от голямата трагедия!”.
Когато излязъл от северната страна на тунела, забелязал кафява течност по асфалта, но не се наема да каже разлята нафта ли е, или хлъзгав слой, получен от разтварянето на натрупаната с години мръсотия и нагар от изгорели газове в дъждовната вода. Хората караха с не повече от 35-40 км/ч и въпреки това не успяха да спрат, твърди депутатът.
От Агенция “Пътна инфраструктура” обясниха, че не могат да дадат информация за това дали е имало разлято гориво в тунела.
Ботевград е на 2 крачки, а първите коли се появиха след 2 ч, ако бе лумнал пожар, народът щеше да умре от задушаване, възмущава се Николов. Той се возел в една от първите 6-7 коли. Ударът дошъл откъм неговата страна, но се отървал само с натъртвания по главата и коленете. “Моето е нищо, но три човешки живота курбан дадохме”, каза депутатът.
Д-р Анна Николова, шеф на спешното отделение в УМБАЛ “Св. Анна":
Ранените на пътя се
увеличават главоломно
- Д-р Николова, приемахте пострадали от катастрофата в четвъртък. Бързо ли стигнаха до болницата според вас?
- Още към 13,15 ч от районната координационна централа на Бърза помощ - София, се обадиха за верижната катастрофа и множеството пострадали. Техните екипи в този момент правеха триаж на място и започваха транспортиране към трите лечебни заведения, сред които и УМБАЛ “Св. Анна”. Ние бяхме в пълна готовност, всички специалисти в болницата бяха събрани.
При нас постъпиха 5-има пострадали и те бяха моментално поети от дежурните, оттам бяха прегледани от специалисти, направени бяха образни и параклинични изследвания и хората бяха преценени за хоспитализация и по-нататъшно наблюдение.
Пътнотранспортният травматизъм протича на 2 етапа. Първоначално травмите са едни, по-скоро са поражения. На втория етап може да има изненади и точно затова тези пациенти се оставят за наблюдение в болница. Целта е да се реагира веднага, ако се появи изненадваща травма.
- Имаше ли такива изненади при верижната катастрофа?
- Двама от шофьорите бяха с по-сериозни травми, под много активно наблюдение и преминаха оперативни интервенции. Единият беше с гръдна травма и се наблюдава в реанимация. Другият бе с водеща травма на гръбначния стълб със счупен прешлен, който бе преведен в ортопедията за стабилизация и имобилизация.
Други двама от ранените бяха пасажери - 40-годишна жена с травма на коляното и момче с травма в шийната област от типа на камшичния удар, което дойде на другия ден. За негов късмет то имаше само разстежение на вратните връзки, предписана му бе мека имобилизация на шията в домашни условия и последващо наблюдение.
Бременна жена беше приета към гинекологичното отделение, но под активно наблюдение в реанимация. Бременността е рисково състояние за жената по принцип. При нея имаше гръдна травма от волана, но по-скоро емоционалното ѝ състояние беше водещо - да осъзнае какво е станало, какво е преживяла. Тя бе стабилизирана и после изписана.
- Имаше ли нещо необичайно в травмите на пациентите?
- За дейността на едно спешно отделение това не е нещо необичайно, всеки ден работим с пътно-транспортни травми. Същия ден даже имаше две други катастрофи с по един пострадал. Необичайното тук бе в масовостта на пострадалите и перфектната организация, която успяха да организират от спешния център и с лечебните заведения, поемащи пациентите.
- В обществото има впечатление, че пострадалите в катастрофи са повече от началото на годината?
- Категорично има увеличение. Нашата болница е най-близкото лечебно заведение до изходите на двете магистрали, до подбалканския път и можем да отчетем, че бройката расте главоломно от година на година. Като травми може да се каже, че най-много са среднотежките, които водят до тежка инвалидизация и дълго отсъствие от работа. Не се наблюдава значително увеличение на най-тежките, които предполагат смъртен изход, а може би те не достигат до нас.
Лекар: Късмет е, че не
гръмна газова уредба
Д-р Пламен Миланов има 35 г. практика в спешната помощ. Той е бил в първия екип, изпратен от софийския спешен център на верижната катастрофа в тунела “Витиня”. Там са пристигнали общо 8 лекарски екипа от София, както и екипи от Ботевград и Етрополе.
Линейката на д-р Миланов пристигнала за около 35 минути, тъй като на магистрала “Хемус” при с. Йорданкино имало задръстване и нямало възможност за по-бързо придвижване. Разстоянието до тунела е 40 км, валяло дъжд, трафикът бил интензивен.
Виждайки условията на мястото на инцидента, д-р Миланов очаквал повече пострадали. “Трима загинали и 14 ранени не са малко, това е голяма трагедия. Но при дадените обстоятелства тя можеше да е много по-масова. Въпрос на късмет е, че не гръмна някоя газова бутилка - имаше разлято масло или нафта в тунела, а около 30% от автомобилите у нас са на газ”, обяснява докторът. Рискът винаги е налице, но нямало време да се мисли за евентуален взрив.
Граждани вече били извозили над 10 пострадали към болници в София. На място имало екипи на “Гражданска защита”, пожарната и полицията. “Всеки помагаше с каквото може. Координацията беше на много добро ниво”, твърди д-р Миланов. Той за първи път бил на такава масова катастрофа и участвал в триажа на място - сортиране на пострадалите по тежест.
Екипът на д-р Миланов останал заради 26-годишен мъж, затиснат в репатрак. Той бил със счупен крак, но не можел да го освободи измежду множество ламарини. Спасителен екип го извадил, лекарският екип го превързал и го изпратили към “Софиямед”.