Пишат на Обама заради студента от с. Кардам
"Не обвинявам никого за нищо, но за да мога да изискам от полицията да издирят сина ми, ми е необходимо доказателство,че е напуснал сградата на посолството на САЩ." Това е цитат от отвореното писмо до Барак Обама, написано от бащата на безследно изчезналия на 5 май Петър Йорданов - Владимир Йорданов.
Той моли президента на САЩ за съдействие за намирането на сина му. Никой не го е виждал след интервюто за виза за бригада в САЩ.
"Цветанов е с най-високия рейтинг, защо не си свърши работата, вместо само да се занимава с треторазредни мутри ежедневно", оплака се вчера бащата от отношението на полицията към случая на пресконференция.
"Ако някой американец изчезне в България, ще преровят цялата ни държава, за да го намерят. Сами виждате какво правят институциите, когато става въпрос за българин", заяви Владимир Йорданов.
"Посолството изцяло сътрудничи с бащата на студента, с Министерството на външните работи и с полицията по този много важен личен въпрос.
Бащата на студента вече посети посолството и видя видеозаписа заедно със служители на посолството. Ние с готовност ще го посрещнем отново да види пак записа.
Посолството очаква въпросът да бъде успешно решен и се надява той да открие невредим сина си колкото се може по-скоро." Това се казва в съобщение на пресслужбата на посолството на САЩ до в. "24 часа". (24часа)
С Владимир Йорданов, баща на изчезналия Петър, разговаря ЯНЕТА ДИМИТРОВА
- Г-н Йорданов, измина един месец от изчезването на сина ви, има ли някакво развитие оттогава?
- Няма нищо, съвсем нищо. Няма никаква вест от него, никаква информация за случилото се. Сякаш Петър се изпари, изчезна посред бял ден от центъра на София. И никой нито го видя, нито го чу. Не мога да си обясня това.
- Какво правите сега в София?
- Тук съм от няколко дена, защото искам да си изясня нещата. Дойдох отново, защото очаквах нещо ново. Ходих в полицията. Последния път, като бях там, ми казаха, че са поискали по официален път да се срещнат с човека, който е интервюирал Петър в американското посолство, защото оттам се губят дирите му. Но не са могли да говорят с него, защото бил в чужбина. До ден днешен не могат да се свържат с него. Хубаво е да се изясни защо на Петър не му е дадена визата, за какво точно са разговаряли, какво е станало в посолството.
- На вас какво обяснение ви дадоха?
- Аз се срещнах с една жена от посолството, техен представител. Тя ми каза, че Петър имал поправка в студентската си книжка, бил подправил нещо в нея, но те му простили.
Попитах какво значи “простили” и тя обясни, че сега няма да получи виза, но като бъде отстранен този проблем с книжката, ще получи.
Разговарях с нея и за това как е понесъл този отказ. Аз съм убеден, че това него не може да го събори. Той е много устойчив емоционално. И съм абсолютно сигурен, че е направил всичко стриктно и както е трябвало. Ако е имал и малко съмнение за нещо, щеше да го изчисти.
Напълно самостоятелен е от малък. Никога не съм му стоял над главата. Така съм възпитал и трите си деца. Сега Петър е на 23 г., познавам го много добре и не виждам причина да се променя. Няма логика изведнъж да започне да прави нещо, което не му е в характера.
Изприказваха се много неща. Че не сме го познавали добре, че сме прекъснали връзката си с него, че имал тайни от нас. Това е абсолютна лъжа.
- През последните месеци си е бил вкъщи, в с. Кардам. Но когато беше в София, държахте ли връзка с него, разказваше ли ви какво се случва с него?
- Когато беше в София, ако не всеки ден, то през ден майка му говореше с него по телефона. Разказваше какво е правил през деня. След изпит винаги се обаждаше да каже как е минал. Не е крил нищо от нас.
Разбира се, като всеки млад човек, сигурно е имало и неща, които не сме знаели. Всеки си има нещо лично свое, което оставя за себе си. Но не и неща от важноестество. Учеше и това е. Нито на дискотеки е ходел, нито се е занимавал с нещо, което да ме наведе на мисълта, че може да му навреди.
- Тогава какво предполагате, че може да се е случило?
- Не знам. Вероятно са го сбъркали с някого. Не е влизал в конфликти, нито се е карал. Писаха, че имал заем и изгубил парите. Това е студентски заем. Петър изтегли 3500 лв. От тях 1800 лв. бяха за билета за самолета и те ми ги върнаха. Губи наистина някакви пари, но те не са много. Пък дори и всички да беше загубил, това не може да го събори. Петър пресмята нещата, обмисля ги и ги прави, когато е сигурен.
- Искате да кажете, че каквото и да му се е случило, той не би посегнал на живота си?
- Не е възможно да е посегнал на живота си. Нито заради някаква виза, нито заради някаква Америка. Семейството ни е преживявало и лоши неща, но те не са ни съкрушавали. Петър е човек, който се грижи за себе си, държи на себе си. Такъв човек не може да си отнеме живота. Целта му беше да се реализира по възможно най-добрия начин. Това е правил през целия си съзнателен живот.
- Какво видяхте от записите на камерата в американското посолство?
- Не казвам, че синът ми е в американското посолство. Просто нямам доказателства, че е излязъл оттам. Последните сведения за него са от едно момче, което също е чакало за виза. То каза, че си спомня за Петър и го е видяло там вътре.
Ходих два пъти в посолството. Получавам все уклончиви отговори, които ме водят към една мисъл - че ме лъжат. 15 минути разговарям там с хората и им обяснявам какво искам да видя. Казват ми: "Няма проблеми, ще ви покажем." И ми показват нещо, от което се вижда не че е излязъл, а точно обратното. Нищо не се разбира. Петър прави три крачки в някаква стая и спира. Това е. Това видях. Часът, който беше на записа, също не съвпадаше по време с реалния, когато синът ми е бил там. Обясниха ми, че показвал времето с един час по-късно.
Едната камера била повредена, другата само възпроизвеждала, не записвала. Не разбирам, та това е американското посолство. Сигурен съм, че това е една от най-охраняваните зони в България. Когато е отишъл за визата, Петър е влязъл още с първите 5-има младежи. Отвън са чакали и други. Две момчета са го видели да влиза вътре, но нито едно не го е видяло да излиза. Едното от момчетата го описва съвсем точно. Другото по-бегло.
- Какво ще правите оттук нататък?
- Ще опитам навсякъде и всичко, което може да ми помогне да открия сина си. Приемам всякаква помощ. Ходих във всички инстанции, където мислех, че могат да ми помогнат. Досега - нищо. Секретарката на Бойко Борисов ми обясни по телефона, че премиерът е говорил с Цветан Цветанов за нашия случай.
Срещнах се и с Николай Колев-Босия. Той каза, че има и други начини да направим нещо. Например да напишем писмо до президента на САЩ с молба за съдействие. Защото от посолството се губят следите на Петър.
- Вие при приятеля му Евгени ли отсядате, когато сте в София?
- Да, при него. Няма къде другаде да отида. Добре че Евгени го е изпратил с приятелката си до посолството. Иначе следите му съвсем щяха да се изгубят. Нямаше да знаем докъде е стигнал даже, защото аз го изпратих от гарата в Попово. Но имам надежда да го намерим.
- Как се справя съпругата ви с всичко това?
- Ако не са лекарствата, които взема, жена ми досега щеше да е луднала. Имахме надежда, че Петър ще се върне скоро, че е станала грешка и ще го пуснат. Но мина вече месец и нищо.