Опозицията и народът в Германия призовават следващият президент да не е просто партиец (като Кристиан Велф, посочен от канцлерката Меркел), а фигура, обединяваща Изтока и Запада, германците и чужденците, бедните и богатите, добрите и лошите, християните и другите.
И ако Далай Лама или Франц Бекенбауер откажат, защо да не бъде издигнат синът на Великата мечка Гойко Митич?
Тази оферта, макар и шега, бележи поредния връх в кариерата на най-известния източноевропейски актьор на Запад - сърбина Гойко Митич.
Роден в забутаното на Балканите селце Стойковице, той се издигна до филмовото светило на Източна Европа. След промяната стана популярен и на Запад, и то дотолкова, че стана герой и на политическите вицове. Както се казва, лоша реклама няма.
Митич живее в берлинския квартал Кьопеник и снима за киното и телевизията. Утре той става на 70 години и е хем астрален близнак, хем нещо като адаш и двойник на българския премиер Бате Бойко.
Рождените дни за мен не са по-различни от другите дни, прекарвам ги на седлото на коня. Не броя годините, важно е как се чувстваш. А аз не се чувствам променен, казва Гойко Митич за филмовия канал "Фирте", който пусна поредица с негови филми и изяви за юбилея. Възможно е и на 70 да продължаваш да се чувстваш като на 20. Нали да си Бате Гойко означава и да си мъж. Поне "Хиподил" третират въпроса така.
А щом е така, Бате Гойко няма друг избор, освен да продължава да се отдава на опасните си хобита и да спортува до изнемога. В свободното си време се гмурка без маска и личният му рекорд е невероятен - 30 метра!
"Световният рекорд е над 100 м, така че не е кой знае какво!", казва той скромно.
Всяка свободна минута Митич язди - точно на седлото на коня Бате Гойко прави най-значителните си роли и придобива международна известност.
Научава се да язди още като дете в Стойковице, където с брат му Драган са отгледани от баба си и дядо си. Бащата Живоин е партизанин и те не го виждат години наред. В училище учи немски и това се оказва решаващо за кариерата му. Но той дълго време
дори не подозира каква ще е тя.
Желанието му е да стане учител по физическо и затова на 20 г. заминава в Белград да следва в тамошния ВИФ. Парите не му стигат и той си помага, като участва като статист в разни филми. По това време Югославия е вече отворена към Запада и в страната се снимат десетки западно- и източноевропейски филми. Повечето набират статисти сред атлетичните студенти по спорт. Заради уменията си на ездач и смуглата хубост Гойко е запазен за всички видове индиански филми. Наемат го основно италианци и британци, но през 1962 г. внимание му обръща немският режисьор Артур Брауер. Харесва го и го вади от мелето статисти, като му поверява някои малки роли.
През 1964 г. в Югославия започва да снима и киностудията ДЕФА от ГДР. Гойко я смайва с уменията и вида си и тя го кани да се снима. "Колебах се дали да приема, защото исках да ида на ски. Все пак отидох на кастинга и получих ролята", спомня си Митич.
Вождът Токай-Ихто в "Синовете на Великата мечка" се оказва ролята на живота му. В следващите 11 години снима по един филм годишно и достига невиждана за соцлагера популярност. Обожават го не само в ГДР, но и в България, СССР, Азия, Африка. Но макар и да е наричан в цял свят Винету, Гойко Митич никога не е бил Винету на екрана.
В киното той се въплътява в образа на живелия реално вожд Токай-Ихто. Митич говори перфектен немски, но има лек славянски акцент и затова винаги е дублиран. За сметка на това обаче отличният спортист отказва дубльори в каскадите и изпълнява всички номера на коня и с карабината лично. Това прави екранния му образ реалистичен и печели възхищението на половин Европа.
Кариерата му в ГДР е блестяща - наемат го в дузини филми и телевизионни продукции, води и хитовото предаване "Шарено котле". Заставал е пред камерата не само за индиански филми, а и в няколо фантастични. Успехът му е толкова голям, че германците го карат да запише музикален албум. "Опитах се да ги убедя, че това няма да стане, аз не мога да пея, а те ми казаха: Колко народ не може да пее, а станаха звезди", откровен е актьорът в тв интервюто си. Плочата му "Изгаси огъня" покорява класациите в ГДР.
От 1981 до 1989 г. Митич режисира сам 5 филма, а на някои стои и зад камерата. С рухването на Берлинската стена обаче изграденото от него също рухва.
"Всичко се разпадна, на Запад бяхме непознати, някои колеги така и не успяха да се върнат на върха, който бяха достигнали. Аз също започнах от нулата", разказва Митич. Той приема незначителни роли, за да се издържа. Идва и голямата лична драма на Гойко Митич - започват войните в Югославия и при бомбардировките на НАТО над Сърбия
майка му умира.
Тя просто отказала да се храни, отчаяна от това, че е преживяла една световна война и едвам е изгледала децата си, но сега историята се повтаря.
Късметът отново каца на рамото на Митич през 1992 г. Конкурентът му за индиански роли от другата страна на стената - французинът Пиер Брис, се отказва от ежегодното си изпълнение на Винету в традиционния фестивал, посветен на Карл Май, в Бад Зегеберг.
Наследява го именно Митич. Това му носи огромна популярност и на Запад, макар първоначално актьорът да се отнася пренебрежително към ролята. Постепенно обаче източногерманският Токай-Ихто завладява западногерманските сцени с изпълнението си на Винету и така се появява най-упоритият му прякор. Получава и няколко големи роли, като най-запомнящата се е в сериала "Забранена любов".
14 години Митич игра Винету в Бад Зегеберг и през 2006 г. също реши да се оттегли. За целта индианският вожд трябва да бъде убит в гръб. И до днес актьорът разказва как сцената почти се провалила, тъй като актьорът, който трябвало да го застреля, не могъл да сдържи сълзите си и така и не натиснал спусъка. "За мен това бе най-голямото признание в актьорската ми кариера!", гордо казва сърбинът.
След приключването с индианските роли той се оглежда за по-сериозни. И те идват. Миналата година игра Зорба гърка в едноименния мюзикъл в Шверин. За тази роля Митич казва: "Това е точно моята роля. На човек, който не се страхува от смъртта и обича живота!"