“ДИ ЦАЙТ”
Европа е уплашена и страхът ѝ е основателен, но ЕС и Русия
трябва да се изправят срещу радикалната групировка
Парижкият петък 13-и разпали въображението на мнозина - и особено в медийното пространство. Серията терористични нападения във френската столица не са Трета световна война; те не са и 11 септември за Европа, нито дори “сблъсък на цивилизациите” по смисъла, вложен от политолога Самюел Хънтингтън. И на този етап съвсем не е сигурно, че ще предизвикат съдбовен обрат в политиката на европейските държави.
Заплахата от тероризъм
пълзи към Европа
Но случилото се в Париж поставя началото на нова, опасна фаза на ислямския терор, която бележи пренасянето му от Близкия изток в европейските градове. До този момент Западът гледаше на “Ислямска държава” като движение, чието проявление на Стария континент се реализираше откъслечно чрез “вълци-единаци”. Но разследването на терористичните атентати във френската столица показва по недвусмислен начин, че екстремистите са приложили забележителни тактически умения и внимателно планирана “хореография” на атаките, които отнеха живота на 129 невинни граждани. И то само ден, след като американският президент Барак Обама побърза да отпразнува “ограничаването” на обсега на действие на екстремистите.
Предупреждения от
всички посоки
Факт е, че заплахите от тероризъм в Европа стават все по-осезаеми в последните дни, когато в редица държави на континента се появиха сигнали за мними или реални атентати, подготвяни от близкоизточните екстремисти. Затворени летища и жп гари, принудително приземени самолети и отмяна на спортни и културни събития: макар да отрича, Европа е уплашена.
И страховете ѝ имат
основания.
Директорът на ЦРУ Джон Бренан е предупреждавал неведнъж за възможностите за атаки, които надвисват – както в Париж, така и в други емблематични за Европа центрове.
Ако се доверим на ислямистката пропаганда, целта е “унищожението на сивата зона”: тази между Доброто и Злото, Халифата и неверниците. Затова мюсюлманите в Европа трябва да се радикализират и да проправят пътя на “истинната вяра”.
В този сценарий няма абсурд. Лозунгът на европейските националисти “Ние срещу тях” само допринася за попълването на редиците на екстремистите. Крайно време е привържениците на Хънтингтън да осъзнаят, че проблемът не се корени в “сблъсъка на цивилизациите”, а в “цивилизацията на войната”, при която малки групи от обществото тероризират всички останали. И това е конфликт, който протича във вътрешността на исляма, а не между него и другите религии.
Кой ще бъде
лидер в битката?
За всички е ясно, че настъпва момент да бъде наложен доминиращ лидер в борбата срещу радикалната групировка “Ислямска държава”. Политическите условия за подобна стъпка са налице. САЩ, Европа, Русия, Иран, Турция и държавите от Персийския залив - всички са готови да се бият срещу радикалната групировка. Но тази неясна коалиция се нуждае от авторитета и властта на някой, който да поеме лидерството.
Тази роля обаче няма да бъде изиграна от САЩ на Обама.
От своя страна европейците пристъпват предпазливо, и точно както и САЩ, не желаят да изпращат сухопътни войски в Близкия изток. Русия и Иран действат в насока защита на интересите на Башар Асад, а шансовете сунитските армии на Саудитска Арабия да донесат успокоение в региона са толкова големи, колкото и тези за мир между Израел и Палестина.
При така очерталата се ситуация Европейският съюз трябва да действа, при това вероятно в съюз с Русия. Защото не бива да забравяме, че "Ислямска държава" е временно състояние, което обхваща Мосул и Ракка, с уязвима логистика и администрация. Радикалната групировка едва ли ще бъде победена само с бомбардировки и без участието на специални сили, но все още въпросът за въвеждането на сухопътни войски срещу екстремистите не среща голяма подкрепа - особено сред европейците. Това обаче трябва да се промени.
„Ислямска държава“ мечтае и се бори за апокалипсис от опорните си точки в Сирия и Ирак. Но Западът разполага със средства – вероятно в съюз с Русия – да пресече възможностите им да реализират тази мечта. И това може да стане без призрака на Трета световна война.
(По агенция “Фокус”)