Тази вечер в зала “Арена Армеец” ще забият роклегендите от “Уайтснейк” по покана на “София Мюзик Ентърпрайсис”. Заедно с класиките Is This Love, Here I Go Again, те ще представят и нови версии на хитовете от три албума на “Дийп Пърпъл” - Burn, Stormbringer и Come Taste The Band, в които пее Дейвид Ковърдейл.
- Вие сте син на класически музиканти, свирили сте на чело и пиано, как решихте да смените стила?
- Покрай родителите ми започнах да свиря на чело и пиано, когато бях още много малък, а пък аз исках просто да тренирам някакъв вид спорт. (Смее се.) Но когато чух за първи път AC/DC и видях Ангъс Йънг, веднага ми се прииска да свиря на китара. Това стана, когато чух албума им Back in Black - той промени всичко в мен. Това беше във времето, когато MTV тъкмо тръгваше. Така че имах възможността да гледам и видеа, в които свири Ангъс Йънг. Това запали огъня у мен да се насоча към роккитарата.
- Съжалявали ли сте за това решение някога?
- Не, фантастично е.
- Работили сте с различни музиканти през годините, какво сте научили от тях?
- Учил съм се от всички, с които съм работил. Може би това е и едно от най-хубавите неща в музикалния бизнес - да оцениш всички около себе си и как всеки от тях има своя уникален стил и мнение. Определено съм учил много и от Дейвид Ковърдейл. Той обича да изгражда връзка с хората около себе си, да ги кара да се чувстват добре. Аз се опитвам да правя същото - да казвам на хората колко са добри в това, което правят, и по този начин да бъдем позитивни.
- С кои от тях ви е било най-интересно?
- Не бих посочил любимци, защото с всеки, с когото съм работил, ми е било интересно.
- Присъединихте се към Whitesnake през 2014 г. Кой ви покани, как влязохте в групата?
- Разбрах, че позицията на китарист е свободна, и изпратих няколко имейла до мениджмънта на групата. Може би това и че някои много уважавани хора казаха мили думи за мен на Дейвид Ковърдейл, изигра своята роля. Така в края на май 2014
бях вече на прослушване,
на което попяхме заедно. После хапнахме вечеря, уверихме се, че се разбираме добре. Така бях поканен да стана китарист на групата и през август записахме заедно The Purple Album. Това мина много добре и вече бях сигурен, че е истина - че вече съм част от Whitesnake.
- Бихте ли разказали малко повече за този албум?
- Това е нещо като припомняне на песните, по които Дейвид е работил с Deep Purple. За мен беше чест да дам нещо от себе си в тези записи. Искахме да не е точно същото като в оригиналните записи. В песните има по-малко клавишни изпълнения и повече китари. За мен това беше изключително забавно, защото трябваше да вкарам звука на втора китара на много места. Опитах се да вложа колкото се може повече различни звуци. Дейвид ми възложи да направя акустичните аранжименти на Sail Away и Soldier of Fortune. Беше ми приятно да съм част от тази творческа работа.
- Много музиканти са били в групата през годините. Каква е атмосферата в нея сега?
- Чувстваме, че свирим добре, а в същото време се разбираме. Забавляваме се, смеем се. Усещането е точно такова, каквото винаги съм си представял - всички сме приятели, което е вдъхновяващо.
Не винаги така
става в групите,
но при нас е така. Зная, че Дейвид го оценява и си мисля, че се чувства чудесно в този състав, което е прекрасно.
- Какъв съвет бихте дали на млад музикант, който би искал да стане добър китарист?
- До голяма степен това е въпрос на усърден труд - накрая получаваш това, което си вложил. Има толкова много популярни китаристи, всеки със своята история, път, стил, начин на свирене. Но това, което ги свързва, е трудът, който влагат всеки ден.
- По колко часа на ден свирите?
- Зависи. Ако имаме почивен ден, свиря 2-3 часа. Но когато трябва да репетирам, го правя по 6-7 часа на ден.
- Какво да очаква българската публика от концерта ви в София?
- Това е специално турне, защото е единствената възможност публиката да ни чуе да изпълняваме музика на Deep Purple. Това определено прави турнето уникално. Разбира се, че ще изпълним много песни и на Whitesnake, които всички обичат. Ще бъде уникално, специално, едно страхотно рокшоу.