То не може да бъде затворено в
рамките на маниакални подозрения,
користно нагнетявани страхове
и колективни обсесии
ДНЕШНОТО българско образование е оставено почти изцяло под опекунството на държавата. Тя формулира целите и задачите, тя се проверява сама, тя се хвали със свършеното. Трябва да сме пределно наясно, че бъдещето на нашите деца е в ръцете на цялото общество, зависи от неговата зрялост и готовност за всевъзможни инвестиции.
По силата на стар рефлекс на всяка гражданска активност в тази “неприкосновена” територия се гледа с подозрение и с ревност. Ревниво е така нареченото обществено мнение. Това е вечното българско подозрение, че някой прави неща, които той би искал да направи, но не може или не знае как.
Това е упоритото желание да разтуриш нещо, което друг е изградил с усилие, отговорност и компетентност. Спорадичните, но упорити агресии срещу работата на Сдружението на българските начални учители са показателни тъкмо за подобни неща.
Днес българското образование се нуждае изключително настоятелно именно от гражданска активност, от конкретни ангажименти, от умни инвестиции. То не може да остане затворено само в рамките на институционалните подредби и на чиновническото самодоволство.
Критикуваха нашата организация, че правим състезанията за ученици. Задаваха се въпроси имат ли те смисъл в извънучилищните дейности.
Българските деца се нуждаят от разнообразни форуми за изява, от компетентна външна оценка на техните умения и знания. Родителите и умните деца на България са свободни сами да избират начините, по които да инвестират в знанието. Само съдружието на държавните институции, на родителите и на гражданския сектор е в състояние да осигури изграждането на знаещи, можещи и социално отговорни млади хора.
Сдружението на българските начални учители отстоява точно такива схващания. То е неправителствена организация с разнообразни активности в сферата на образованието. Чрез серия от състезания в различни области на учебните програми то предоставя възможности на децата да повишат знанията си, да проверят нивата си на компетентност, да получат удовлетворение от постигнатото.
В продължение на няколко години Сдружението се утвърди на българския образователен пазар като отговорен субект и коректен партньор. То работи с родителите, с училищните настоятелства и среща пълно разбиране и съдействие при организацията и реализацията на своите дейности.
Провежданите вече осем години национални състезания имат пет предварителни кръга: “Аз рисувам”, “Аз, природата и светът”, “Аз и числата”, “Аз общувам и Европа” (по английски, по немски, по френски и по руски език), “Аз и буквите”. Те завършват с национално състезание, което е напълно безплатно - организацията, провеждането, проверката. Да отбележим факта, че до националния кръг вече достигат и участват над 10 000 деца.
При абсолютно спазване на принципа на доброволността показателите за участие са впечатляващи. Всяка година желаещите да участват в състезанията нарастват. Самият факт, че тази година в състезанията ще се включат над две хиляди деца от Западните покрайнини е още едно доказателство за интереса и нуждата от подобни форуми.
Цялата тази дейност е обезпечена със съответните учебни материали и обучителски активности. Вече са подготвени и издадени над двадесет помагала. Съвместно с Департамента за информация и усъвършенстване на учителите към СУ “Св. Климент Охридски” над 200 учители са повишили квалификацията си и са придобили по-висока професионална квалификационна степен.
Постигнатите резултати са доказателство за факта, че противно на тиражираните клевети, подобни инициативи отстояват обществена кауза. Те са отговор на реален интерес от страна на децата и родителите. Те са ясен знак, че българското образование не може да бъде затворено и задушено в рамките на маниакални подозрения, користно нагнетявани страхове и колективни обсесии.
*Авторката е председател на Сдружението на българските начални учители
ЕЛЕНА ВЛАДИМИРОВА*