Ситуацията изисква армията да помага на МВР срещу заплахите от тероризъм
- Г-н генерал, как оценявате последното развитие на събитията в Сирия? Мирише ли ви на война?
- Ако говорим за война от класически тип, която още се изучава в академиите, не може и да става дума. Но според мен в Сирия не само мирише, но и вече се води война.
- Дали след свалянето на руския самолет тя няма да се разрасне и да засегне България?
- Зависи от това какво ще се разберат големите играчи в следващите няколко дни. При всички случаи трябва да се пипа с бели ръкавици.
- Нашият посланик в Турция Надежда Нейнски каза, че ни грози голяма бежанска вълна, така ли е?
- Този въпрос за бежанците е оръжие, което Турция много умело използва в отношенията си със съседните страни и с Европа. Моето мнение е, че специално инцидентът в това ъгълче на турско-сирийската граница не би трябвало да генерира такъв бежански поток.
- Всъщност от кого бягат тези хора?
- 80% от интервюираните бежанци, представящи се за сирийци, твърдят, че бягат от Башар Асад. Ако наистина е така, аз се питам защо тогава бият толкова път до Европа, а не се спасят при ИД. Съвсем близко им е - “добрите” са на няколко десетки километра.
- Как свалянето на руския самолет ще се отрази на руско-турските отношения и на отношенията НАТО-Русия?
- Търговско-икономическите отношения между Русия и Турция са значителни и носят ползи и на двете страни. Анкара печели много от руските туристи, напоследък приходите спаднаха, но никак не са за пренебрегване. Русия с “Турски поток” и с 4-те ядрени реактора за АЕЦ в Турция също печели пари и влияние.
- Защо турците се изнервиха толкова напоследък?
- Изнерви ги намесата на Русия в Сирия. Така се объркват плановете на Анкара за региона. Няма да е грешно да кажем, че както Русия се отнася към Крим и Източна Украйна като към свои територии, така и Турция започа да гледа към районите в Северна Сирия.
- Или пък заради надвисналата сянка на независим Кюрдистан?
- Това е другият голям въпрос, който особено притеснява Анкара. А нервите са лош съветник.
- Какъв ще бъде отговорът на Русия?
- Не мога да гадая, но съм сигурен, че Путин ще пробва да изравни резултата. Грубо казано - да си върне. Той няма да преглътне това унижение. Трудно ще приема, че Москва ще се откаже от двата големи проекта - “Турски поток” и строежа на 4-те ядрени реактора, но съм убеден, че турският туризъм ще понесе доста загуби от намаляването на потока руски туристи. Вече се чуха призиви за това и от доста високо ниво.
Но Турция в последните десетина години като че ли се готвеше за такъв сценарий. Имам предвид както постепенната ислямизация на обществото, така и мерките по отношение на армията и силите за сигурност, която бе гарант за светския характер на държавата, прочистени бяха и силите за сигурност от кадри, нелоялни на Ердоган, сега има натиск и към съдебната система.
- В крайна сметка Турция какво печели от този инцидент, който Путин нарече удар в гърба?
- Трудно ми е да преценя Турция какво печели, но несъмнено печеливша е “Ислямска държава”.
- Като бивш шеф на военното разузнаване, което винаги е имало добра агентура на Арабския свят, имате ли своя рецепта за решаване на кризата?
- В основата на всяко решение стои спирането на бежанската криза. Защото няма данни тя да утихва. Има достатъчно факти, които показват, че хилядите бежанци, които преминават от Турция през морето до гръцките острови, няма как да го направят без помощта или мълчаливото съгласие на държавата. Виждал съм кадри с цели плажове, осеяни със спасителни жилетки.
Преди дни един английски анализатор съобщи, че по негови данни в Сирия отдавна действат школи за подготовка на бежанци. Това вече е доходоносен бизнес за стотици милиони евро. Хората си плащат и изкарват курсове откъде да минат към Германия, какви документи да си организират, даже какъв акцент да придобият и каква линия на поведение да спазват, за да заблудят преводачите при интервютата.
- А като бивш наш посланик в Тунис имате ли свой анализ на атаките от 13 ноември в Париж? Какви наблюдения имате от местното общество и нрави, които евентуално са рефлектирали в поколението, израснало във Франция и Белгия?
- Това са хора, вече родени във Франция - трето, дори четвърто поколение. А за Тунис нещата са малко по-различни в сравнение с Алжир, който е бил френска колония. Тунис е бил само протекторат, който не е имал армия и не е водил самостоятелна външна политика, но е имал свое правителство, своя полиция и относителна самостоятелност. Тунизийците са имали свободен достъп до Франция и почти цялата им интелигенция е получила образованието си във Франция.
- Не съм срещал съобщения за атентатори тунизийци.
- Имаше преди няколко години случай, в който участваха младежи от тунизийски произход. Причината за радикализирането на младежите в Белгия и Франция е ясна - липса на политика за тяхната интеграция.
Бих сравнил този неуспех с нашето десетилетие на ромското включване. Похарчени бяха едни пари и толкоз. Интегрирането на нашите цигани не се придвижи дори на сантиметър. Дори проблемите се задълбочиха.
- Къде е мястото на ИД в радикализирането?
- Тя стана катализатор на настроенията на това отхвърлено поколение. И обяснението не е едно, защото този, когото наричат мозък на операцията, изобщо не е беден и отхвърлен. Той е роден в Брюксел, учил е в престижен колеж - знам го, намира се в един от най-хубавите квартали на Брюксел, и изведнъж се променя. Как са му промили мозъка, не е ясно. Той не е бил безработен, не е бил отхвърлен от обществото, имал всички условия за развитие.
- Тогава?
- Остава религията като обяснение, но едва ли е само тя. Някои обвиняват средата в ИД, където на младежа му бутат калашник в ръцете и му създават самочувствието, че може да убива безнаказано. Може и това да ги радикализира.
А феноменът да си жертваш живота също чака по-сериозен анализ. Той не бива да се обяснява само с религията и с внушенията, че в другия живот ги чакат 70 девици и вечно благоденствие.
- Как ще коментирате факта, че въпреки тревожните сигнали от Франция, Белгия и Германия, където специалните части на армиите излязоха по улиците да помагат на полицията, у нас се предвижда Специалните сили от бригада да станат полк?!
- Поставяхме въпроса за участието на армията в помощ на Гранична полиция още когато тръгваха първите потоци бежанци. Категоричен съм, че предвид сегашната ситуация армията трябва да се намесва по-активно. И нека не свиваме въпроса до бригадата Специални сили. Ситуацията изисква армията и полицията да работят заедно. Най-малкото защото войната вече е съвсем различна, Забравете за фронт, тил и т.н.
Асиметричните заплахи отдавна са в действие, а ние се правим, че не ги виждаме. Стига сме се делили - националната сигурност е една. И не всичко е въпрос на ресурси.
Трябва да се мисли за обща политика в сектор “Сигурност”. Защо например бригадата Специални сили да не изпълнява общи задачи със Специализирания отряд за борба с тероризма?! Или да прилагат споделено използване на техника. Така и средства ще се спестят, и ефективността им ще се повиши.