Веселин Маринов е певецът с най-богат коледен репертоар в България. На 9 декември той ще изнесе седмия си коледен концерт в зала 1 на НДК от 19,00 ч.
По традиция освен певеца на сцената ще излязат и много танцьори, а всички песни ще бъдат придружени от коледни картини, които ще се прожектират на огромен LED екран. Освен хитове от двата коледни албума, които е издал, Веселин Маринов е подготвил и ново парче, което ще представи на концерта. То ще стане част от нов албум който ще излезе през 2017 г.
-Г-н Маринов, отново ще правите коледен концерт в зала 1 на НДК. Означава ли това, че Коледа е наистина специален празник за вас?
- Така е, такъв човек съм. Като наближи декември, аз се променям и ставам такъв, какъвто съм бил като дете - като в онова време, в което съм закърмен с любов към тези празници. Нямам предвид толкова религиозната страна на нещата, а промяната в хората. Като пътувам някъде по Коледа, съм чувал по радиото статистики, според които по това време на годината няма кражби, няма убийства. Дори и лошите хора празнуват и стават по-добри, макар и за много кратко.
Финансово един коледен албум е неоправдан - той е актуален само няколко седмици. А разходите са както при другите албуми. Затова не се правят много коледни песни и албуми. Но за мен това време е любимо. На концерта ще има много изненади - нещо, което хората най-малко са очаквали от мен. Гости, които най-малко са очаквали. Но за да е изненада, няма да издавам нищо повече.
- Догодина се навършват 35 г., откакто сте на сцената. Как ще отбележите юбилея?
- Понеже сега залата за коледния концерт на 9 декември много бързо се продаде - за 17-18 дни, останали са съвсем малко билети, получих смелост и направих резервация за 30 ноември 2016 г. в “Арена Армеец”, да сме живи и здрави. С голям оркестър, с много голяма вокална група. Ще се изисква дълга подготовка, много спонсори и разговори. Но съм много обнадежден, защото имам най-важното - публиката. Другото се намира - и средства, и всичко. Но публиката като я няма, нищо не става. А публиката идва, когато си искрен. Тогава се получават и песните, коитo се харесват. Имам и още един план за догодина. На 23 ноември заснехме видеоклипа към песента “Сняг”. Направих клип, какъвто според мен досега не е правен в България - с персонал и техника, която досега в моите клипове не е имало. Направих го толкова красив и пищен, защото песента заслужава. Ще стане готов след около два месеца и смятам тогава да му направя едно голямо представяне. За първи път правя такова нещо, аз имам 53 клипа досега. Ще избера една хубава зала в средата на януари, ще поканя приятели, журналисти, екипа, с който работих, момичето, което се снима в клипа.
- Какви са първите ви спомени, свързани с Коледа?
- За мен първата Коледа дойде през 90-а година. Аз съм израснал в социалистическото време, моите родители - също. Те са били много малки, когато комунизмът е дошъл. Затова при моите родители не е имало тази традиция да се празнува Коледа. За мен Коледата беше Дядо Мраз и Нова година. Тогава се празнуваше вкъщи. Хората се събираха, подаряваха се подаръци, а на сутринта рано не бяхме коледари, а сурвакари. Отиваме с калпаците и сурвачките по домовете, събирахме бонбони, орехи, по някой лев. Сега го правят на Коледа и така трябва да бъде. Коледните традициите в семейството на първата ми съпруга - Мария, с която съм живял 20 г., бяха съхранени. И няма да забравя първите години, когато празнувахме, след като дойде демокрацията, и ценностите, които преоткрих.
Иначе зимите в нашия край бяха уникални. Нямаше движение - баща ми например си купи през 1975-1976 г. първата си кола. В махалата имаше три коли. Като завалеше сняг, падаше по един метър, метър и половина по 4 месеца. Всеки си разчиства, за да направи пътечка, и се получава един зигзаг от къща към къща. Чак вечерта минаваше един голям трактор с едно рало, за да изчисти, и засипваше всичките огради - толкова много сняг. Много красиво. А какви игри, какво търкаляне - целите мокри, прибират те насила. Винаги си пишех на един лист дните, които остават до Нова година - всеки ден с трепет зачерквах. Имах си една летва под прозореца, на която имаше сантиметри - всяка сутрин гледам колко е снегът: А, от метър на метър и двайсет. Сутрин - вървиш в стъпките на хората, за да не развалиш снега. Замина си това време. Вече няма много такива хора. Днес не е много актуално да си сантиментален. Сантименталните хора много страдат - всичко им минава през сърцето. Това е вече недостатък в днешно време.
- Имате пищна украса в дома и офиса си, кога я сложихте?
- В първите години, когато излязоха елхите, украсявахме седмица преди Коледа. Но откакто излязоха тези хубави изкуствени елхи, слагам такива по-рано. Преди 7-8 г. си купих една неповторима изкуствена елха за новото ми жилище. След това взех втора, която е в коридора, имам една и в офиса. Три елхи украсяваме, много голяма помощ ми оказва и екипът ми в офиса. Имаме си специални шкафове в мазето за коледната украса. Всяка вечер си паля свещи - имам коледни къщички, в които се слагат. Много са красиви. Имам към 40-50 чаени свещи, за да ми стигат. Всяка вечер, като се прибера, си запалвам. Моето семейство беше много задружно, имаше голямо разбирателство между моите родители, което се е отразило и на празнуването. Останала ми е тази чистота за тези празници. Дори коленето на прасето - колкото и да е битовизъм, дори ориентализъм, по селата си беше така. Айде, идвай си от София, че ще колим прасето. (Смее се.)
- Откъде купувате играчките за елхата?
- Винаги купувам по една за офиса и една за вкъщи, когато отида в чужбина по това време. Миналата година си взех от Виена, имам от Мюнхем, Залцбург.
- Как ще посрещнете празниците?
- Традиционно - на Бъдни вечер съм с дъщеря ми, на Коледа с майка и татко. Но тази година май и на Коледа ще бъда с дъщеря ми, защото ме поканиха да пея на Българската Коледа, която ще се излъчва по Би Ти Ви на 25 декември. Така че ще отида при майка и татко на 26-и сутринта. На Нова година ще празнувам във Велинград с приятели - отказах ангажименти. Годината ми беше натоварена, искам през тази седмица да бъда с хората, които обичам.
- Кой приготвя празничното меню?
- Аз съм много добър помощник, когато съм със списъка с продуктите в магазина. Но всичко, което е свързано с готвенето, ми е много далечно. Няколко пъти съм опитвал - нали най-добрите готвачи в света са мъже, но нищо не става. Веднъж реших да правя кюфтета и се получи всичко друго, но не и кюфтета. Не можаха да слепнат, стана по-скоро сос за лазаня. Само бъркани яйца правя. Моята дъщеря казва: Тате, направи ми американски яйца, само ти така ги правиш. Слагам разни неща вътре, правя едни комбинации, и аз не знам какво правя.
На Коледа винаги се събираме вкъщи. Отивам с колата, вземам сармите, които са вече сготвени, нося, вземам баницата, всичко. Уникално време.
- Постите ли?
- Не, не спазвам постите, но не съм и голям почитател на месото. Обичам от време на време някое кюфте или кебапче да хапна, ама да знам, че са направени от хубава кайма.
- Запален фотограф сте, какво заснехте последно?
- Много обичам да снимам. Обикновено жените в моя живот са моите фотомодели. Обичам да видя някакъв красив пейзаж, тя да застане отпред и аз да снимам. Но в момента жените малко липсват, така че по-малко снимам. Но където и да отида, когато пътувам, винаги в багажника си нося фотоапарата. Сега през есента има такива хубави картини, такива красоти. Пътувам из България, видя някое красиво място - спирам, нагласям статива - той е много важен, и снимам.
- Имате ли ритуали за късмет преди сцената?
- Не, нямам. Пет минути преди концерта аз още не съм се облякъл. Толкова работа има, толкова е напрегнато, че нямам време и да се сетя за такива ритуали. Не съм суеверен, но пък съм традиционалист. Обичам да си ходя в един ресторант, където ми харесва, рядко правя промени. Така е и с екипа от хора, с който работа. Дори някой да направи грешка, скарвам се, говорим, оправяме нещата. Много съм консервативен в тежките решения.
- Случват ли се и гафове? Забравяли ли сте си например текст на песен по време на концерт?
- Това за текста ми е традиция. Особено в началото на турне - нови песни, още не съм научил текстовете добре... Хората още не ги знаят, аз забравям текста и подават микрофона към публиката: Хйде всички! (Смее се.) А то няма кой да пее с мен, но се опитвам да се измъкна от ситуацията. Но нали има отдолу втори гласове, чуя малко, сетя се и хйде, продължаваме. Имам и други много хубави случки с публиката. В Самоков има еднa жена, която ми носи баница на всеки концерт - това е най-вкусната баница, която съм ял. Не е пропускала концерт. Сигурно от 20 години носи, хапваме с екипа, няма такава вкуснотия. На последния ми концерт успях да видя, че говори с мой познат, и го питах коя е, та той ми разказа. Пълно е с такива случки - човешки неща. Това е най-важното.