Обтягането на отношенията между Москва и Анкара
може да доведе до обрати в енергийните партньорства
СВАЛЯНЕТО на руския бомбардировач от Турция би трябвало да даде малко сили на вялите цени на петрола. Но напълно възможно е реалното влияние на този инцидент да се усети на друг важен енергиен пазар - на природен газ.
Руският президент Владимир Путин нарече инцидента “удар в гръб”. Това отбелязва опасна нова ескалация на сирийския конфликт и тъкмо затова цената на петрола малко се покачи във вторник. Но засега остава неясен рискът от по-мащабен конфликт, който би намалил снабдяването на пазарите със значително количество нефт. Ръстът на цените с 1-2 долара е по-скоро отражение на смътни опасения, отколкото на конкретни страхове.
Последиците от този инцидент за пазара на природен газ - въпреки че и тук прогнозите са сложни - в по-голяма степен зависят от фактическите доставки и търсене.
Турция е вторият след Германия по големина експортен пазар за руски газ. За последните 10 години
“Газпром” удвои
обема на
продажбите на
газ за Турция
и сега те удовлетворяват 57% от потребностите на тази страна, където отива 17% от обема на продажбите на “Газпром” за пазари извън бившия Съветски съюз.
Освен това Турция е ключова транзитна точка между Европа и Азия, което предполага няколко газопровода - както съществуващи, така и в проект.
Миналия декември Русия внезапно се отказа от плановете си за строителство на газопровода “Южен поток”, по който трябваше да се доставя газ през Черно море в България, а след това към Австрия, и насочи усилия за “Турски поток”. Търсенето на алтернативни пътища за руския газ - нещо, за което Кремъл дълго време хвърля усилия, станаха много актуални след началото на украинската криза.
Първият етап на “Турски поток” трябва да поеме целия обем природен газ, който сега минава през Украйна.
Нарастващото напрежение около Сирия обаче заплашва тези планове, което на свой ред може да има дългосрочни последици за целия газов пазар.
През следващите десетилетия годишните нужди на Турция от природен газ може да се увеличат с 1/3 и да достигнат 2,3 трилиона кубически фута, както се твърди в изследване, публикувано миналата година от Оксфордския институт за енергийни изследвания. Освен Русия източник на газ за Турция може да стане Азербайджан и вече се работи по строителство на газопровод, който да увеличи доставките на газ оттам. Едуард Чоу от Центъра за стратегически и международни изследвания подчертава, че тази опция за доставки има потенциал да диверсифицира допълнително източниците на газ за Турция, добавяйки газ от Северен Ирак и Иран.
Всичко това противоречи на стремежа на Русия да блокира опитите на конкуриращите се с нея азиатски доставчици, като Туркменистан, да излязат на европейските експортни пазари. Има теория, че Русия
е влязла в
сирийския
конфликт и за да
блокира планове
за строителство
на тръбопроводи,
по които газ от близкоизточни държави като Катар може да се доставя в Европа чрез Турция. Това се твърди в наскоро публикувана от Foreign Affairs статия на професор Митчъл Оренщайн и Джордж Ромър от университета в Пенсилвания.
Русия се оказа под мощен натиск на световния пазар на енергоресурси. Западна Европа построи терминали за внос на втечнен природен газ и използва ролята си на голям потребител, за да даде отпор на влиянието на “Газпром” на пазара. Междувременно Китай зае твърда позиция по въпроса за покупката на руски газ, отчитайки перспективата за пренасищане на азиатския пазар с втечнен природен газ.
Що се отнася до петрола, руските власти изразиха недоволство във връзка с действията на Саудитска Арабия, която започна да доставя нефт в Прибалтика, пазар, който Русия традиционно смята за свой. И всичко това се случва в контекста на намаляващи цени на енергоресурсите, които вкараха Русия в рецесия и събудиха неприятни спомени за кризата, случила се преди три десетилетия,
предизвестила
разпада на
Съветския съюз
- събитие, което Путин някога нарече най-голямата катастрофа на миналия век.
От всичко това произтичат две неща. Първо, Сирия вероятно е само един от фронтовете на многопосочната борба на държави, разчитащи на ресурсите си, като Русия, за запазване на позиции на петролния и газовия пазар, където напоследък конкуренцията се засилва заради
появата на нови
доставчици на
сцената
Именно това, а не инцидентът със сваления руски самолет е основната геополитическа драма, влияеща на енергийните пазари.
Второ, стремежът на Турция да балансира зависимостта си от руския газ с влошаващи се дипломатически отношения е още едно напомняне за необходимостта от диверсификация на доставчиците на енергоресурси.
Това може да е добра новина за индустрията за втечнен природен газ. Турция (както и повечето европейски страни) не използва съществуващия потенциал за внос на такъв газ и може да внася повече и дори да построи нови терминали.
Междувременно се появяват нови мотиви за начало на разработка на находища на газ в източното Средиземноморие, като “Левиатан”, между Кипър и Израел (въпреки че Анкара има достатъчно сложни отношения с тези две държави).
Въпреки че в момента ниските цени правят много от новите проекти за втечнен природен газ нерентабилни, цената на сигурните доставки расте. А войната е нещо, което може да доведе до сключване на сделки дори с най-невероятни партньори.
ЛИЪМ ДЕНИНГ
“БЛУМБЪРГ”
Владимир Путин и Ердоган в Анкара на 1 декември 2014 г., когато руският президент обяви отказ от плановете за “Южен поток”.
СНИМКА: РОЙТЕРС