Местността Америката до село Михалково стана Клондайк за рибарите
“Те са над 1000 души, а ние - двама. Можем ли да ги спрем да не ловят от отгледаната и угоена риба”, вдигат рамене Цвятко Шуменски и Стефан Калканов.
Мъжете са охрана на садките за добив на пъстърва в яз. “Въча”, където при буря съоръженията се счупиха и тонове пъстърва избягаха във водите на водоема.
“Не е възможно
да опазим
оцелелите садки,
затова повикахме
полиция,
тъй като някои рибари си позволиха да хвърлят въдици и в оцелелите садки”, признава Калканов.
Полицаите охраняваха чертите на имота, за който е платена концесионна такса. Униформените не могат да спрат стълпотворението, освен да не допускат въдичарите да хващат от оградената риба.
На смрачаване обаче ловки въдичари мятаха на 50-60 м стръвта буквално около скачащите риби зад огражденията. Свистенето на разтягащите се корди се чува чак от шосето Девин - Кричим. Оставените почти на пътното платно стотици автомобили пречеха с часове на тирове да минават през тесния път.
Рибарите идвали на групи в местността Америката, където се наредили по брега в протежение на около 3 км.
Над 20 лодки пък влязоха във водите на язовира. Предупредени за местоположението още на идване, стотици се настанили на отсрещния труднодостъпен бряг откъм с. Стоманово. Според фирмата, собственик на садките, “НИК 60 - Недялко Колаксъзов” избягалата риба е между 6 и 9 т.
Местни обаче обявяват, че количеството риба е 14 т и щетите са от порядъка на 50-100 хил. лв.
Рибата е с
перфектната
големина
- 250-350 г
“Тепърва ще се изясняват и количествата, и щетите, но не са малки”, каза за в. “24 часа” собственикът Недялко Колаксъзов. Фирмата е един от най-големите производители на дъгова пъстърва. Има цех за пакетиране край с. Хвойна, където се експедира в различни направления. Там е и другият ѝ рибарник “Сините ханчета”.
Инцидентът във “Въча” станал и заради необичайно ниското от над месец ниво на водоема. Нивото на дългия 18 км язовир е паднало драстично ниско и на места водата се точи като река, без да личи водосбор въобще.
Мрежите са с дълбочина 4 м, а нивото на водата падна до дълбочина 4-5 м в района на стопанството и е критично, казват от фирмата.
Рибовъдите се принуждавали да местят съоръженията заради ниското ниво към по-дълбоки части на язовира.
От компанията
недоволстват,
че стопаните на
язовира не са
предупреждавали
кога и доколко ще бъде изпускано нивото на водата.
Садковата инсталация с кръгли садки се състои от понтони, около които са разположени кръглите садки, прикрепени към тях с капронови въжета. Това прави всяка садка независима от другите - може да бъде премествана по всяко време.
Пъстървата е едра, не знае какво е свобода и се хвърля на всичко, за да се нахрани, защото досега се е хранила наготово, обясняват рибовъдите.
Самите въдичари прогнозират, че радостта им ще трае поне още 3-4 дни. Илия Петков, дошъл от Сливен, прогнозира, че настоящата редица от 3 км в следващите дни ще е по-дълга, защото рибата ще тръгне по течението и ще кълве не само около счупените садки.
Калният мъж едва намира време да говори, тъй като върхът на въдицата му се огъва непрекъснато от хваната риба.
“Инвалид съм, едва дойдох, но бива ли да не си пробвам късмета. През лятото съм идвал и въобще не кълвеше. Пък виж сега едно след друго”, казва Андрей Диев от с. Лясково. Първата му риба дори се уловила на куката за опашката, а не за устата.
Според бай Андрей това може да се случи, когато рибата е хем много, хем уплашена.
Той е научил за внезапната слука от приятел, минал през обора и изкопал червеи. Съседът му по място от Девин недоволства, че рибарите са толкова много и си пречат.
Ние, рибарите, сме единни. Пъстърва има за всички и няма завист. Ако има мобилизация, трудно можеш да събереш толкова хора за кратко време, казва бивш военен. Той чака още приятели да пристигнат всеки момент. Ще напалят огън на брега, за да се стоплят, защото температурата привечер върви около нулата.
Планират да
ловят до късно
вечерта, след
това да дремнат
в колите,
докато се съмне,
и пак ще мятат въдиците.
“Ще донесат светещи плувки, с тях мяташ в тъмното и виждаш как потъва във водата, когато рибата клъвне и дърпаш”, разяснява той.
“Ловя на блесна. Нямам жива стръв”, казва 48-годишният пловдивчанин Тодор Вакрилов. За сметка на това той може да замята почти до отсрещния бряг и не се оплаква от улова.
“Няма какво
да го мисля
собственика.
Сигурно са
застраховани
садките, ще си
вземе парите
Знам ги тия - правят един трик. Събират 4-5 садки и слагат в средата една за капан. Чрез отвори и с примамки ще успеят да си уловят част от рибата”, казва Вакрилов.
Според него не е срамно това стълпотворение от рибари край язовира.
“Ако горските зарибяваха и билетите за риболов се харчеха по предназначение, язовирите и реките щяха да са зарибени и нямаше да тичат за изпусната пъстърва. Хората няма къде да ловят, а харчат много за билет, гориво, стръв, примамки. Това са доста пари, а може нищо да не уловиш. Зарибете реките, както е в другите държави, и тогава искайте”, казва Вакрилов.
“Рибата няма надпис. Никъде не пише, че тая пъстърва е от садките. Щом е изпусната във водата, тя е ничия до момента, в който клъвне на някоя кука. Сега риболовът е разрешен, билет имам и въобще не ме интересуват тревогите на собствениците, горските и полицаите”, казва Борис Иванов от Пловдив.
Той мята отрано в събота и е напълно доволен. Топли се с ракия и ако има слука, поставя под съмнение задължението си да отиде на работа в понеделник.
Не ни е еня кой какво ще каже, аз си плащам членски внос и никой не може да ме спре. Язовирът да не би да е на фирмата, коментираха въдичари, докато пъстървата цвърчи върху руло тел, хвърляно в огъня за вечеря.