В момент, когато здравната система се разпада от безпаричие, когато болници затварят и връщат пациенти, един доктор реши на добра воля да се погрижи за изоставените български деца.
От няколко месеца д-р Атанас Кацаров от детската травматология на "Пирогов" обикаля сам по приютите и преглежда без пари сираците за изкривявания на гръбнака, на стъпалото и за други двигателни проблеми.
"Преди време ми се събраха няколко деца от домове с травми и ми хрумна, че никой не се сеща за здравето им профилактично", сподели той.
Ненавиждал кампаниите по Коледа и Великден, когато всички се сещат, че са християни и се втурват да си купят индулгенции.
Затова сам в извънработно време посетил домовете в Горна баня, "Св. Иван Рилски" в София, дома в Брацигово. В началото го приели с недоверие. След скандала с Могилино всички били доста резервирани, но успял да ги убеди в добрите си намерения.
Идеалът на повечето момчета в сиропиталищата са футболисти, но единици са тези, които спортуват и са в нормална физическа форма, твърди специалистът.
Кацаров измервал теглото на децата, преценявал дали имат гръбначни изкривявания и давал съвети за упражнения, които да ги предпазят от сколиоза и тежки операции след време. Плоското стъпало е все по-сериозен проблем не само за обитателите на домовете, а за всички деца, категоричен е травматолотът. Причината са бързото израстване и наднорменото тегло, които затормозяват движението и впоследствие водят до артрози.
"Трудно е, защото нямам фондация и не мога да събирам дарения за апаратура, а ми трябва например мобилен ехограф, за да работя по-качествено", казва Кацаров. Засега разчитал на приятели, ангажирани със социални проекти.
Амбицията на Кацаров е наесен да направи подобни прегледи и в училищата и сега преговарял със здравното министерство.
"Децата имат отчаяна нужда да бъдат научени как да стоят правилно на чина и как тежката чанта да не моделира гръбнака им под формата на буква S, обяснява той.
За едни начинанията на д-р Кацаров са наивни, други пък ги възприемат като трик за печелене на популярност. Всички, които имат поглед върху работата му обаче, децата, които е утешил, десетките благодарни родители знаят, че това не е евтина поза, а осъзната мисия на човек, за когото Хипократовата клетва не е загубила стойност.
“Обичам да се грижа за пациента отначало докрай”, отсича Кацаров. Прехвърлянето от лекар на лекар според него е опасно и безотговорно. Затова редовно оставал сред работно време с риск да си навлече гнева на колегите.
"Абсурд е да си тръгна за вкъщи, ако съм приел дете за операция в 18 ч, само защото смяната ми е до 20 - казва той. - Пълната упойка при малките се слага 8 часа след храна и често се налага да изчакам." Подозирали го, че остава извънредно, за да взема пари от болните, но с времето се убедили, че не е така.
Кацаров е на 35 г., но вече е утвърден специалист и му поверяват едни от най-сложните случаи. Точно той е човекът, който преди време спаси почти откъснатата от циркуляр ръка на 6-годишния Явор от София, присаждайки му кост от крака. Кацаров пое и оцелялото момченце на 1,5 г. от взривеното семейство в Разлог и излекува опасната му рана с разкъсани нерви в областта на мишницата. Българи от чужбина се върнаха, за да поверят точно на него операцията на 3-годишното си дете, родено със слепени пръсто на ръцете и краката.
Успехите не го опияняват, непрекъснато учи, за да се развива. Освобождавал си време, като вземал нощните смени.Известен е и със специалното си отношение към децата.
“Не може да кажеш на малкия човек просто: “Не плачи, не те боли!”За да го успокоиш и спечелиш, трябва да се усмихнеш, да го разсееш, да го питаш как се казва, на какво е играл”, обяснява той.
За да не плаши децата, нарочно хвърлил белите дрехи, които те свързвали с болка и инжекция, и си направил сини с картинки на любими филмови герои като Батман и Спайдърмен на гърба.
Убеден е, че малките пациенти в "Пирогов" заслужават по-добри условия, което изисква модерен мениджмънт. Години наред не можел да се примири с факта, че кабинетите, където идват пострадалите, са без прозорци. Като типичен Водолей обичал комфорта и преди време сам дори се заловил да боядисва в болницата. Инициирал събиране на дарения за нова апаратура.
През смях и с тъга разказва как се опитали да прикрият мизерията пред Симеон Дянков, когато дошъл при пострадалия си син, прекарвайки го по друг път, но по ирония на съдбата услужлив санитар го срещнал и за по-пряко го превел точно през най-порутеното.
Заради ексцентричните си прояви е нарочен за бунтар и често има проблеми с шефове и колеги. Той обаче е категоричен, че обича "Пирогов" и идва, за да работи, а не да се харесва на началниците си.
Вярва в професионализма и смята, че не е случайна приказката “Дойде в “Пирогов” мъртъв и след два дни оживя”. Затова не иска за хората институтът да се превърне в адско място, където на входа те посреща пиян санитар, очакващ пари, за да бута количката, а след това докторът те пита за здравни осигуровки.
Увлечен да помага на нуждаещите се, да се бори за равновесието, в което вярва, Кацаров често е длъжник на семейството си.
В редките си свободни минути обича да разпуска с футбол, риболов и пътешествия. Хобито му са разкопките, в които участва към Института по антропология на БАН.