Хиляди хора в интернет се надпреварват да готвят красиво, да откриват нови вкусове и ухания и да ги споделят със света. Наричат се фуд блогъри, или иначе казано, ценители, на които не им е все едно какво и как слагат в чинията си.
И ако се чудите дали това са някакви откачалки - не са! Имат сериозни професии, шумни семейства и едно неустоимо вкусно хоби - кулинарията. Готови са да му посветят цялото си свободно време без никакво колебание.
Но за да влезеш в отбора, не може, без да си хвърлил едно око на блога на американския виртуоз в кухнята Дейвид Лейбовиц. Той води собствено шоу по “Дискавъри”, а “Ню Йорк таймс” класира книгата му за шоколада сред световните бестселъри. Дейвид е на кориците на списания, а в Бродуей дори поставят негова пиеса за кулинарните изкушения на Париж. Въпреки че е звезда, продължава редовно да пише в блога си от 2005 година насам.
Но да си фууд блогър не е чак толкова лесно, трябва не само да готвиш страхотно, но и да снимаш апетитно - получава се с много проби и познания по фотография.
Задължително е да знаеш всичко - къде може да се намери сицилианска марсала в София, коя салата се поръсва със свещеното за инките растение - киноа, и как се различава истинският черен сусам от имитацията му - семена от нигела. За фуд блогърите гуакамоле не звучи като име на вулкан, а на мига могат да ви дадат рецептата.
Представяме ви българските почитатели на изисканата храна, които с блоговете си ще ви помогнат да разберете, че готвенето е алхимия. Всички те са жени, които признават, че отдавна са заменили марковите дрехи с уханни маркови спомени.
ТАТЯНА ТАСЕВА
Скариди в тайландски стил
Людмила Слокоски, loisslokoski.blogspot.com
Винаги съм обичала да готвя, хубавата храна ме е съпровождала през целия ми живот. Учила съм се в движение предимно от книги и по метода проба-грешка, защото в онези години нямаше други възможности.
Професията ми няма нищо общо с това хоби. Работила съм повече от 15 г. като финансов мениджър на предприятие. След неговото разпадане се върнах към артистичните си хобита. Посветих им се с мисълта, че не е късно да променя професията и живота си. Днес вече виждам истинска възможност това да се осъществи, защото вече имах публикации в няколко списания, както и ангажименти като фотограф и фуд стилист - областта, в която имам намерение да се развивам.
Желанието да споделям резултатите си в кулинарията доведе до нов интерес към друго позабравено хоби - фотографията. С помощта на различни семинари и уъркшопове онлайн се уча от най-добрите световни имена в кулинарната фотография.
В процеса на това израстване реших да започна блога си - Salted Lemons. Началото беше през есента на 2008 г.
Кулинарното блогърство беше получило голяма популярност у нас много преди филма "Джули и Джулия".
Любимите ми храни са свързани със средиземноморската кухня. Обичам много и гръцката, и турската, и доста рецепти от мароканската кухня, но най-много ми е на сърце италианската - с нейните свежи вкусове, прости рецепти, малко на брой, но умело подбрани и винаги много качествени съставки.
Продукти:
500 г предварително бланширани скариди, 2 по-едри или 4 по-дребни (около 500 г) калмара, 1 лимон (предпочитам лайм), 2 с.л. оризово олио, 1 ч.л. сусамово олио, няколко ч.л. лъжици консервиран настърган галангал, джинджифил, може и малко лимонена трева
Скаридите се обелват и почистват от главите. Калмарите се нарязват на кръгове. В дълбок тиган с дебело дъно се загряват двете мазнини. Слагат се нарязаните калмари и се запържват за около две минути. Добавят се консервираните подправки, разбъркват се, добавят се и почистените скариди. Общо цялото време на котлона не трябва да бъде повече от 5-6 минути. Накрая се слагат едри резени лайм и се сервира.
Миникексчета с малини и марсала
Румяна Босева, http://luluto.blogspot.com/
Ако мога да опиша себе си с храна, то това би било пай - сух отвън и с плодов пълнеж отвътре. Работата ми никога не е имала нещо общо с моите творчески хобита. Работя в международна компания и ежедневието ми е свързано с цифри, срещи и много телефонни разговори. От друга страна, обичам да снимам, рисувам, моделирам и, разбира се, обичам да готвя.
Идеята за блога се появи, за да съчетая всичко това. Или поне това е официалната версия. Неофициалната е, че никога не си записвам какво и как правя. Когато се появиха интернет форумите, покрай желанието да споделя направеното от мен възникна и увлечението ми към фотографията.
Продукти за основата:
250 г брашно, 150 г масло, 2 с.л. захар, 60-80 мл. студена вода, 1 жълтък за намазване
Продукти за крема:
300 мл прясно мляко, 100 мл течна сметана, 4 с.л. брашно, 3 жълтъка, 4-5 с.л. захар, 50 мл марсала, 200 г диви ягоди или друг плодпо избор, 2 с.л. нишесте, 1 пакетче ванилова захар
От продуктите за основата се омесва гладко тесто, увива се във фолио и се слага за половин час в хладилника. Приготвя се яйчният крем. 2/3 от млякото и сметаната се слагат на котлона в дълбок съд. Жълтъцитесе разбиват със захарта, брашното и остатъка от млякото до гладка каша. Добавят се при непрекъснато бъркане към млечната смес. Бърка се до сгъстяване и се оставя да се охлади. Плодовете се наръсват с 1 с.л. захар, нишесте и ванилия. В дълбока тенджера се поставят на котлона заедно с марсалата, докато сместа се сгъсти.
Охладеното тесто се разделя на 6 топки, всяка от които се разточва на кръг, който да покрие дъното и стените на всяка формичка. Яйчният крем се смесва с плодовете, след което се пълнят формичките. От тестените изрезки се правят лентички, с които се декорират пайчетата. За допълнителен блясък отгоре се намазват с жълтък. Пекат се около 30-40 минути при 180 градуса.
Ципура с лимонова кора и чери домати
Магдалина и Кристина, http://nojivilichka.wordpress.com/
Кристина е висш мениджър в чужда компания, а Магдалина е ERP бизнес консултант. Най-лесно е да кажем, че добрата храна върви с хубаво вино, но всъщност гурме културата включва много неща като прибори, подредба, хубава музика, напитки и най-вече качествени, истински продукти. Неповторимото изживяване е съчетание от всички тези неща.
Продукти:
4 риби ципура
1 лимон
10-12 чери доматчета
4 скилидки чесън
зехтин
черен пипер
морска сол
Рибата се почиства добре. След това се измива и се намазва отвътре със сол.
В тавичка с намаслена хартия за печене се нареждат четирите ципури. Между тях се слагат намачканите, но необелени скилидки чесън, които по този начин пускат възможно най-финия си аромат.
Напръскват се с лимонов сок и зехтин, а след това се наръсват с настърганата лимонова кора, морска сол и черен пипер. Накрая се нареждат целите чери доматчета.
Сладоледена шарлота
Диди Бунова, http://cook-4fun.blogspot.com/:
Професията ми е свързана с проектиране на мебели и интериор. Преди три години излязох в майчинство, за да отглеждам моите момченце и момиченце. Животът ми се преобърна. Така открих света на кулинарните блогове.
Стигна се дотам, че при последното пътуване не си донесох нов парфюм, моден аксесоар или дреха. Не! В багажа ми се намърдаха две списания с рецепти, опаковки смлян мак, биованилия на пръчки, кедрови ядки и още няколко подобни прозаични неща, които не успявам да намеря лесно в България или въобще ги няма.
Сега, когато блогът ми е на малко повече от половин година, си давам сметка, че обединява две неща, към които съм имала афинитет, но са оставали в сянка. Едното е увлечението към кулинарията, започнало с детския ми готварски тефтер и старателно записаните в него полезни съвети, а второто - фотографията.
Продукти:
1 опаковка - 400 г, савоярди (ще са необходими около 300-350 г) или други бишкоти, 500 г лешников сладолед, 300 г шоколадов сладолед, 400 г ванилов сладолед, 150 г праскови от компот, 100 г ягоди, по възможност - дребни, 100 мл вода, 2 с.л. ром, 1 с.л. захар
На слаб огън загрейте захарта, водата и алкохола. След като заври, оставете да покъкри и да се посгъсти като сироп. Върху поднос разположете формата за торта, опакована с алуминиево фолио, намазано с масло.
Облицовайте я с бишкоти, на които сте отрязали единия заоблен край. По формата изрежете кръг шаблон, на който можете да видите радиуса с прегъване на хартията и да се ориентирате за дължините на отделните сегменти от бишкоти, които да оформите и напаснете върху шаблона като розета. От остатъците и от допълнителни бишкоти застелете дъното. С четка намажете обилно бишкотите от вътрешната страна със сиропа. На дъното сложете 3/4 от лешниковия сладолед. Оставете шарлотата във фризера. Разпределете шоколадовия сладолед, като обмажете вътрешната повърхност на бишкотите, така че в средата да остане празно. Върнете отново във фризера.
Нарежете на парчета прасковите и по-едрите ягоди. Когато шарлотата стегне, а ваниловият сладолед е размекнат и удобен за нанасяне, допълнете тортата, като между ваниловия сладолед полагате и от плодовете. Върнете я във фризера, изчакайте да стегне. Финално заравнете с останалия лешников сладолед. Отгоре сложете калпачето на тортата, като предварително сте намазали обилно вътрешната страна на бишкотите със сироп. Оставете я във фризера поне 4 часа. Украсете с пресни плодове, поръсете с пудра захар.
Тарт с карамелизиран лук, тиквички и домати
Йоана Петрова, http://www.kulinarno-joana.com/
Още от малка обичах да помагам на мама и да гледам бабите ми как сръчно замесват хляб.
Уханията от детството ми, които се носеха в кухнята, семейните празници, обирането на реколтата всяка есен, ароматът на печена царевица от огъня, запален на двора - чувствам тези спомени като живи и може би това е ключът за страстта ми към готвенето.
Занимавала съм се с какво ли не - от гледане на деца до офис асистент, като през цялото време съм намирала почивка в кухнята.
Докато готвех за любимите си хора, се появи идеята за блога. А фотографията е изключително важна. Хората се хранят с очите си. Една добра снимка на храна може да те накара да огладнееш.
За ронливото тесто:
200 г брашно, 1 ч. л. сол, 125 г студено масло, 1 жълтък, 1 с. л. заквасена сметана, 2-3 с. л. ледена вода
Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се студеното масло, нарязано на кубчета. Разрохква се с пръсти, докато сместа стане на трохи. Добавят се жълтъкът, заквасената сметана и по малко от водата. Оформя се топка тесто. Увива се във фолио и се оставя за 20 минути в хладилник.
Тестото се разточва върху набрашнена повърхност с диаметър около 28 см. и се пренася върху форма за печене с диаметър 26 см.
За плънката:
1 голяма глава червен лук, 3 с. л. зехтин, 2 средно големи тиквички, 2 средно големи домата, 1 ч. л. сушен риган, 1 ч. л. сушена мащерка, 100 г кашкавал, сол и черен пипер
Лукът се нарязва на полумесеци. Зехтинът се загрява на умерен огън, добавя се лукът. Огънят се намалява и лукът се запържва за 15-20 минути с често разбъркване, докато се карамелизира. (Не трябва да се запържва, а да се задуши и карамелизира от собствените си захари. Това се постига на слаб огън с често разбъркване.) Маха се от огъня и се оставя да се охлади.
Тиквичките и доматите се нарязват на шайби.
Върху тестото се разпределя карамелизираният лук, а върху него се подреждат тиквичките. Поръсват се със сол и прясно смлян черен пипер. Тартът се запича за 30 минути в предварително нагрята фурна на 200 градуса. След като тестото се е опекло, върху тиквичките се подреждат доматите. Овкусяват се ригана, мащерката, сол и черен пипер на вкус. Тартът се поръсва с настъргания кашкавал и се допича за още 10-15 минути, докато кашкавалът придобие златист цвят.
Заешко по искиетански с дзукини* и мента
Мария Илиева, http://lamartinia.blogspot.com/
Имам прекрасна дъщеря - Мартина, на година и седем месеца. По образование съм филолог, работила съм в областта на застраховането и спедицията. И хоп, изведнъж блог! Исках да създам място, в което да разказвам и споделям. Блогът ми се стори и подходящ стимул да снимам по-често. Кулинарната тематика в него е по-скоро допълнение. Пътуванията са другата ми страст.
За да усети човек атмосферата, непременно трябва да опита местната кухня - не в туристическите заведения, а в малките семейни ресторантчета.
По кулинарията ме запали майка ми. Години наред съм се наслаждавала на храна, приготвена с вкус и любов. Готвя едва от година, рядко, но с изключително удоволствие. Привлича ме целият процес - от избора на рецепта през набавянето на продуктите до аранжировката на масата.
Обичам рецептите със сложни и дълги заглавия, които само изглеждат засукани и трудоемки, а всъщност са бързи и лесни.
Иския (Ischia) е вулканичен остров в Тиренско море на 30 км от Неапол. Творческо убежище на Уилям Уолтън, Хенрик Ибсен, Труман Капоти и сцена на филмите “Клеопатра” и “Талантливият мистър Рипли”. Най-характерното за Иския ястие не е морски продукт, а заешкото.
Продукти:
Заек - около 1,5 кг, 150 г домати, магданоз или босилек, няколко супени лъжици зехтин, 2-3 скилидки чесън, сол, прясно смлян черен пипер, бяло вино, малка червена люта чушка, суха или прясна, 1 с.л. захар
Нарежете месото на парчета, полейте го с бялото вино и подсушете със салфетка. Загрейте зехтина и добавете нарязания чесън и лютата чушка. След като овкусят мазнината, ги отстранете. Запържете месото на порции. След като се зачервят парчетата, върнете чесъна и чушката обратно и угасете с чашата бяло вино. Овкусете с черен пипер и сол и оставете на умерен огън половин час, разбърквайки от време на време. Обелете доматите и отстранете семките, нарежете ги на кубчета и заедно със захарта ги добавете към месото. Задушете още 20 минути. Накрая добавете магданоза (босилека).
Продукти за дзукини с балсамико и прясна мента:
5 средно големи дзукини, 1 глава лук, редукция от балсамов оцет, сол, зехтин, прясна мента
Нарежете тиквичките на средно дебели шайби. Нарежете на ситно лука. Загрейте зехтина и прибавете зеленчуците. Запържете ги на силен огън за около 5 минути. Прибавете 1/2 ч.ч. вода и сол на вкус. Оставете на среден огън, докато водата се изпари. Добавете 1 ч.л. балсамов оцет или редукция и свалете от огъня след 2-3 минути. Прибавете нарязаните на ситно листа от мента и сервирайте.