САЩ ни канят да се включим с боен батальон от 700 рейнджъри в Афганистан, обяви миналата седмица военният министър Аню Ангелов.
Предложението на държавния секретар по отбраната Робърт Гейтс дошло по време на неотдавнашното посещение на МО шефа във Вашингтон.
Цената на българското участие се измерва в 20 млн. долара, които Гейтс обещал да отпусне за подготовката и оборудването на батальона.
А рискът? Да, рискът ще бъде по-висок, призна Ангелов след журналистическо питане. И веднага добави, че и сега в Кабул и Кандахар, чиито летища охраняват български войници, постоянно падат ракети.
Цяло чудо било, че до този момент не сме дали жертви. Тези думи бяха съпроводени с чукане на дърво - дай боже наистина да не се пролее българска кръв.
Министър Ангелов не пропусна да отбележи, че става дума само за предложение от страна на САЩ.
Че трябва да получи мандат от българското правителство, за да преговаря с американците.
Че крайното решение за евентуалното изпращане на батальона ще вземе Народното събрание.
Той обаче изобщо не поясни кое налага изобщо да се обръща внимание на американската оферта.
Срещу какво се отказваме от сравнително безопасното патрулиране в Кабул и Кандахар и пращаме 700 войници в открити бойни действия?
Именно в такива операции коалиционните сили дават най-много жертви. И просто не е за вярване, че в черните списъци досега няма българи.
Нима цената са мизерните 20 млн. долара, които де факто няма да останат в България, а директно ще заминат за Афганистан?
Тройно повече - към 90-100 млн. лв, са годишните разходи на нашето МО за мисии зад граница. И тъй като Ирак вече отпадна, най-много пари гълта именно Афганистан.
В интерес на истината първоначално в медиите се появи информацията, че Пентагонът дава не 20, а 60 млн. долара. На въпросната пресконференция обаче министър Ангелов се поправи - не бил разбран правилно.
Но дори и 60 милиона да ни предлагаха от САЩ, въпросът за смисъла на едно евентуално решение продължава да виси.
То изобщо не се връзва и с позицията на външните министри от НАТО, които неотдавна се събраха в Кабул, че от 2014 г. започва постепенно изтегляне от размирната държава.
Да са живи и здрави външните министри! Така Ангелов коментира решението на първите дипломати от Кабул. Думите му може да се тълкуват разнопосочно.
Но първото разшифроване е следното: дипломатите нека си решават, важно е какво правим ние, военните.
Министърът изобщо не коментира решението на Холандия от 1 август да започне изтеглянето си от Афганистан. Но поне е длъжен да се замисли защо се е стигнало до него.
Предполагам, че парите на холандците за мисии не са 1/10 от целия военен бюджет, както е при нас. Че замисълът по-скоро отчита общественото мнение в тази уредена европейска държава, която открай време знае добре да си прави сметките.
А ние какви сметки си правим? Ако има някаква изгода за България, нека я чуем? Защото ни писна да се набутваме в бакии, от които все излизаме губещи.
Горе-долу по същата схема министър Ангелов тръгна да прокарва идеята да вземем от САЩ изтребители Ф-16 втора ръка. Някъде на втори план останаха подробностите, че става дума за модификация на самолета от 80-те години.
Че дори и да вземем самолетите без пари - на т.нар. политическа цена, ще трябва да плащаме солено за модернизация на електрониката, за обучение на екипажите, за резервни части и въоръжение.
Добре, дори без пари да ни дават тези самолети, дори напълно да поемат разходите по участието на батальона ни в Афганистан, кой ще е този български политик, който ще обяви пред народа, че изпраща 700 момчета срещу куршумите?!
Явно министърът знае много повече, нищо чудно така да изпробва реакцията на българското общество на неприятната новина. Определено обаче провокацията му не бе добре обмислена.
На фона на кризата, която ни е стиснала за гърлото, само кръв в Афганистан му трябва на сегашното управление.
Достатъчно е да си спомним само за миг ужаса, с който бяха посрещнати петте жертви от Кербала навръх Стефановден в края на 2003 г.