Обмисля се забрана за износ на хлебна пшеница, научи "24 часа". Ако се въведе, тя ще важи само за държавите извън ЕС. Ограничения в търговията за общия пазар не се допускат от еврорегламентите.
Реално износът за трети страни може да бъде спрян, ако МС приеме високи такси за експорт. Подобна мярка бе използвана преди 2 години у нас.
Юристите ни проучват какви са възможностите, въпросът ще се обсъжда на консултативния съвет по хлебното зърно в понеделник, заяви шефката на федерацията на хлебопроизводителите Мариана Кукушева.
Така ще се спре евентуален износ на малкото хубаво жито за хляб към Турция, Иран, Саудитска Арабия.
Пшеница има достатъчно като количество, балансът е осигурен, но проблемът е в качеството, коментира шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.
Хлебното зърно щяло да бъде максимум 700 000 т при обща реколта от 3,2-3,3 млн. тона. От него почти 200 000 т ще бъдат заделени от фермерите за семена и за хляб остават най-много 500 хил. тона хубава пшеница.
А потреблението на жито у нас е около 1 млн. т. Никой не спекулира с цените, всеки може да види какво става на световните борси в Париж, Будапеща, Чикаго, твърди Христов.
Заради скъпия долар и евтиното евро купувачите от Близкия изток се насочили основно към европейския пазар. Реколтата обаче била по-слаба - в Русия заради пожарите и жегите били унищожени 100 млн. дка. Това неминуемо вдигало цените и те вече са над 200 евро на тон.
У нас също има много голям интерес за износ на жито, вече има сделки за 300 лв. на тон фуражна пшеница натоварена на кораб, обясни Христов.
Според него все още около 20% от реколтата не е прибрана. Заради влагата комбайните не можели да влязат в полетата.
Според данните на земеделското министерство обаче вече е прибрано 87% от житото, като производството досега е над 3,3 млн. тона. Унищожените площи пък били около 41 000 дка.
Агроведомството обаче не разполага с данни какво е качеството на прибраното зърно, разпореден е анализ, който ще даде яснота за заседанието на консултативния съвет.
Нормално е фермерите сега да изчакват максимално, за да продадат на по-висока цена житото си, но това е за 2-3 седмици, коментираха от асоциацията на зърнопроизводителите.
Всички имали да връщат кредити, а и складовете трябвало да се освободят за жътвата на слънчогледа. 55 000 са регистрираните зърнопроизводители у нас. В момента тези, които продават, го правят на 250-280 лв. за тон фуражна пшеница и 280-300 лв. за тон хлебна.
Лошото е, че спекулативно ще се вдигнат цените на торовете и на препаратите, което отсега вдига себестойността на следващата реколта, оплакват се фермерите.
Не трябва да се истеризира, до купони за хляб вече никога няма да се стигне, успокоява Мариана Кукушева.
Вариант да не се усети от потребителите поскъпването на житото бил да се намали грамажът на хляба. Вчера хлебарите от Видин обявиха, че вдигат цените с 5 ст. на самун.
Васил Симов, шеф на Софийска стокова борса: Цените по света са спекулативни
- Г-н Симов, каква ще бъде цената на житото от новата реколта?
- По принцип борсата не прогнозира цени, но със сигурност тази година пшеницата ще бъде по-скъпа и у нас, и по света. През 2009 г. изкупуването започна от 170-180 лв. за тон, сега ще е над 200 лв.
- Защо се стигна до тази истерия по борсите, а и у нас?
- Всеки август има надлъгване. Разбираемо е, който продава да иска много, а купувачът да се опитва да го вземе на безценица.
Към момента няма фиксирана пазарна цена със сключени реални сделки на борсата у нас. Желанията за продажби по 300-350 лв. за тон са смешни, такива са и за покупка по 200 лв.
- Но в Европа и САЩ цената мина 200 евро на тон.
- Да, но там пшеницата е с много по-високо качество от нашата и изобщо не може да се прави механично сравнение. Освен това 200 евро е за натоварена на кораб, а ние говорим за цена от полето или силоз. Определяща за България е цената в Черноморския басейн, а не в Чикаго.
На световните борси в момента цените са спекулативни. Купувачите са големи инвестиционни фондове, които разполагат със стотици милиарди и помпат цените. Много скоро това ще е минало. Така, както петролът стигна 150 долара за барел, но сега е 70.
Пазарната логика е, че както рязко пшеницата поскъпна, така и ще падне. Реколта 2010 г. по света ще е около 680 млн. тона, което е рекордно въпреки катаклизмите на времето.
- Подкрепяте ли евентуално ограничаване на износа на хлебна пшеница от България?
- Не. Според мен с административни мерки да се регулира пазарът, не е добре. Нека да изчакаме през август търговци и производители да се надлъгват, очаквам през септември пазарът да се успокои.