С проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
- Проф. Игнатов, от БАН ще ни дават лоши прогнози за времето, защото сте им отрязали парите...
- България е в криза, орязването не е само при БАН. Ако метеорологичният институт не се справи, ше мине към структура на Министерския съвет, защото е от национално значение.
- За какво си писа 6 просветният министър?
- Най-важното е, че бях приет от учителската гилдия, защото цял живот съм работил само в университет. Когато имам някакви проблеми, директно задавам въпроса на синдиката на учителите.
Започнахме реформа във всички сектори. Това, което е приключило, е Законът за академичния състав. Той е важен, засяга цялото висше образование и науката. Чакан беше повече от 20 години. Законът е приет на 21 май и действа.
По българска традиция почнаха боричкания, защото в него се казва, че ще има национална листа, от която ще се избират участниците в журитата. Част от колегията си представя тази листа като нов ВАК. Не е така! Националната листа не е избор, а просто регистрира всички желаещи да участват в процедурите по този закон. Независимо че в началото имаше голям вой, законът се възприе добре. Интересно, но висшите училища извън София приемат промяната по-открито.
- Докато във висшето училище в центъра е преподавателят, в кампанията "Българското училище през XXI век" опитахте да ни убедите, че в центъра на системата е детето. Какво опитахте да кажете на всяко семейство?
- Голямото постижение на кампанията "Българското училище през ХХI век", която ще закрием през октомври, е, че се активизира общественото мнение на тема образование. Скъсихме дистанцията между министър, министерство, учители, родители. Обществото разбра, че щом казва дали образованието е добро или лошо и има изисквания, трябва да прояви активност и да ги наложи.
Показахме също, че правенето на закон не е само дело на експертите. Особено закон, който засяга едва ли не всяко семейство. Хубавото е, че се разбра от всички, че наистина детето и ученикът трябва да са в центъра на системата.
- И след като всички са съгласни, че е нужна промяна, как ще я направим в училище?
- Досега системата маргинализираше мислещите хора.
До края на годината ще имаме текста на закона, все още обобщаваме и анализираме предложенията. Днес всичко зависи от нивото на образованост. Има огромна пропаст между хората без образование и тези с диплома. Докато влезе законът в сила, направихме изменения към действащия. Искаме за 5-годишните да е задължителна детската градина.
- Това провокира недоволство, защото повечето от нас смятат, че детето се социализира най-добре при родителите си.
- Вкъщи милата родителска грижа е най-добра. Аз си мисля, че най-добре детето ще научи, че има обществени норми, извън семейството. Вкъщи научава, че е най-красивото, най-умното, най-доброто, най-сладкото. Ако не излезе от родителската среда обаче, то и на 50 години си мисли, че е така. Защото са малко хората, които спазват правилата за пътно движение по собствено убеждение, а не защото има камери.
България като култура е много древна страна, но не е приключила революцията към граждански тип живеене. Големият героизъм, който трябва да извърши нашият народ, е невидимото всекидневно усвояване на европейските ценности. Дете, което не научи правилата, очевидно няма перспектива и ще живее на социални помощи. Никой няма да загуби от тази мярка, тя не е насилствена. Световната практика е показала, че това е добро. В Белгия например ходят от 3-годишни. Даваме срок на общините за адаптация от 1 или 2 г.. От тази година за 5-годишните ще стартира там, където общинският съвет е заявил желание да изпълнява. Всъщност около 3/4 от 5-годишните ходят на детска градина.
Привърженик съм на мерки срещу родители, които съзнателно лишават децата си от възможността да получат образование. Те вършат тежко престъпление. Когато лишаваш детето от образование, го лишаваш от всичко в този живот. Казваш: да, и ти ще живееш на социални помощи, ще бъдеш клошар! Това дете ще постъпи със своите деца по същия начин, защото няма да знае, че има и друг свят.
- Как ще почне училището на 15 септември?
- Стартираме поетапно целодневното обучение, като целта ни е да обхване до 7-и клас. Ще дадем възможност на първокласниците следобед да се подготвят за другия ден и да се занимават с изкуства и спорт.
- Как ще промените подготовката на теми за матурите, за да не изтекат и да не се налага да пращате служители на детектора на лъжата, както се случи тази година?
- Обсъждаме възможността от догодина тестът по български език да се генерира по сегменти в момента, в който започва изпитът. Искам да се спрем и на въпрос, насочен навътре към ученика. Условно го наричаме есе, но ако иска - да напише и стихотворение. Важното е да създадем условие за мислене. Това са част от нещата, които се случват.
- Платеното висше, което е от дни, постижение ли е, или обратното?
- Не е обратното. В никакъв случай не е връщане назад. Бих казал, че е постижение като обогатяване на системата. Не вярвам, че ще доведе до свръхфинансови постижения на университетите, защото те могат да се възползват от платеното само ако има свободни места по капацитета, определен от Националната агенция за оценка и акредитация. Според Х броя професори и аудитории в специалността могат да се обучават 100 студенти например. По държавна поръчка, приемът ако е 80, остават 20 места, които може да се запълнят в платената форма. Таксата ще бъде равна на норматива плюс сумата, определена за студентите държавна поръчка.
- Кога ще има нов закон за висшето образование?
- Има предложен текст от Съвета на ректорите. В него някои неща ще бъдат променени. Искаме по-модерна система на акредитация. Също разделение на властите. Този, който ще управлява, ще отговаря за финансите и стопанската дейност. А ректорът най-после ще се занимава с основната си задача - академичните неща и науката.
- Готов е и законът за научните изследвания, какво променя?
- Към 3-4 университета ще бъдат създадени научни паркове, за да се концентрира финансов, материален и интелектуален ресурс. До Нова година ще има и стратегия за научни изследвания. Въпросът е къде България да концентрира усилията си и да е сред водещите в тези области. Очевидно е, че ще развиваме информационни системи и технологии, биотехнологии, енергетика, екология. Тези професии ще са сред перспективните, показва анализ на силните страни на България за последните 10 г.
ВИЗИТКА
Роден на 6 август 1960 г. във Видин
Завършил египтология в Ленинградския държавен университет
През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет
Основател на египтологията в България
Специализирал в Оксфорд
Специалист по древноизточни езици
Доктор на историческите науки от юни 2009 г.
Заместник-министър на образованието от август 2009 г., а от 19 ноември е избран за министър