Вече няколко месеца "24 часа" води дискусия за пенсионната реформа.
Чухме аргументите на тези, от които зависи стартът на реформата, и на тези, от които тя може да бъде стопирана.
Ако имате въпроси или коментари или ви интересува конкретен казус, можете да ни пишете на адрес: [email protected]. Въпросите ви задаваме на хората, от които зависи реформата.
РАДАН КЪНЕВ, член на ръководството на ДСБ
ДСБ не може да подкрепи предложенията на ГЕРБ за промени в Кодекса за социално осигуряване, защото те според нас в значителна степен ще влошат положението на осигурените лица. Особено като се има предвид колко много хора в последните години са били за определени периоди без работа или заети в сивата икономика. Това прави постигането на заявените сега периоди за придобиване на осигурителен стаж за пенсия непосилно.
Да, пенсионният стаж трябва да бъде дълъги човек трябва да се осигурява през целия си живот. Но държавата не даде тези гаранции и възможности на работещите в България през последните години.
За да се подкрепи такава тежка мярка като удължаването на стажа, нека да видим дългосрочните ползи от нея за 10 - 20 г. Трябва да сме сигурни, че тя дава устойчивост на модела и ще го стабилизира.
Тази мярка сега виси. Ние сме против предложенията за изменение на кодекса да се наричат пенсионна реформа - те нямат такъв характер в момента. Има няколко изолирани законодателни мерки без общ облик и философия, които не отговарят на най-тежките проблеми. На първо място това е тежкият дефицит от над 200 млн. за 2010 г., които не са покрити от бюджета. Той ще бъде платен с цената на несъстояли се реформи. Второ - има разчет за бюджет 2011, в който се твърди, че нуждата от пари за пенсии ще намалява. Но този разчет не е реалистичен и съответно очакваме драстичен дефицит и догодина. В предлагания законопроект мерки срещу това няма. Така се влошава положението на осигурените, ще се затрудни упражняването на техните пенсионни права.
Така е и при дългосрочните проблеми. Удължаването на стажа не е реципрочно на изключително малкия брой осигурени лица в България. А това е основният проблем, защото хората в сивия сектор са изключително много. Те не плащат вноски. Вместо това се залага на тежестта върху тези, които се осигуряват. Следва напълно скъсаната връзка между размера на вноските и размера на пенсиите. Хората със средно високи доходи внасят изключително високи вноски за ниски пенсии. Нямат мотивация да участват и съответно крият доходи. И този проблем не се решава.
И на последно място, има една много голяма несправедливост в пенсионната система. Това е огромният кръг от хора - служителите на МВР, на военното министерство и в съдебната система, които имат много големи пенсионни права. С тях още веднъж се натоварват работещите и осигуряващите се.
Обобщението на всички тези несправедливости лишава гражданите от мотивация да се осигуряват и да участват в пенсионната система.
Нашият отговор на първо място е в административната реформа. Тя изглежда, сякаш няма отношение към темата. Но всъщност има тъкмо заради огромните задължения на държавата към НОИ и големите пенсионни права на широк кръг държавни служители. Докато не бъде съкратена администрацията, ще се хвърлят огромни средства за тези пенсии. Административната реформа ще освободи достатъчно средства те да плащат реални вноски.
А след като тези пари са освободени, държавата трябва да започне активно да осигурява своите служители - тоест те да получават за своя сметка такива вноски, които реално да им индексират пенсиите. А не това да става за сметка на самоосигуряващите се например.
И след като това се случи, трябва да се увеличи относителната тежест на втория стълб. Тук е въпросът с мотивацията - да се насърчат хората да си плащат вноските върху реалните доходи. И да знаят, че голяма част от тези вноски отиват за техните лични пенсии.
Вече направихме друго много важно предложение - широкомащабна инициатива за включване на хората от дребния бизнес, занаятчиите, да излязат от сивата икономика на светло. Това означава през първите 6 месеца от дейността на новите фирми тези хора да не внасят осигуровки върху минимални осигурителни прагове, а върху реалния си доход. Той много често в този период е нисък. Високите прагове ги плашат и те изобщо не започват да се осигуряват - стартират бизнес, но в сивата икономика.
Трябва да се намалят по същата причина и патентните данъци, които са несправедливо високи. Да се въведат диференцирани вноски за свободните професии и самонаетите. Но не както ни го предлагат сега - 420 лева да е най-ниската. Това автоматично изключва дребните занаятчии - това са десетки хиляди хора, които седят без пенсионни права и след 10-20-30 години бюджетът ще плаща за тях и техните социални пенсии.
Тези хора трябва да бъдат включени. Имаме и предложение за семейна осигуровка на семейните предприятия.
Трябва да се даде легално определение на семейния бизнес и те да плащат една обща осигуровка. По този начин се насърчава не един да се осигурява, а останалите да работят на черно, а цялото семейство се водят осигурени лица.
Ще се опитаме да убедим колегите от ГЕРБ за тези предложения. И ние, и те искаме догодина да вържем бюджета.
ДСБ не може да подкрепи предложенията на ГЕРБ за промени в Кодекса за социално осигуряване, защото те според нас в значителна степен ще влошат положението на осигурените лица. Особено като се има предвид колко много хора в последните години са били за определени периоди без работа или заети в сивата икономика. Това прави постигането на заявените сега периоди за придобиване на осигурителен стаж за пенсия непосилно.
Да, пенсионният стаж трябва да бъде дълъги човек трябва да се осигурява през целия си живот. Но държавата не даде тези гаранции и възможности на работещите в България през последните години.
За да се подкрепи такава тежка мярка като удължаването на стажа, нека да видим дългосрочните ползи от нея за 10 - 20 г. Трябва да сме сигурни, че тя дава устойчивост на модела и ще го стабилизира.
Тази мярка сега виси. Ние сме против предложенията за изменение на кодекса да се наричат пенсионна реформа - те нямат такъв характер в момента. Има няколко изолирани законодателни мерки без общ облик и философия, които не отговарят на най-тежките проблеми. На първо място това е тежкият дефицит от над 200 млн. за 2010 г., които не са покрити от бюджета. Той ще бъде платен с цената на несъстояли се реформи. Второ - има разчет за бюджет 2011, в който се твърди, че нуждата от пари за пенсии ще намалява. Но този разчет не е реалистичен и съответно очакваме драстичен дефицит и догодина. В предлагания законопроект мерки срещу това няма. Така се влошава положението на осигурените, ще се затрудни упражняването на техните пенсионни права.
Така е и при дългосрочните проблеми. Удължаването на стажа не е реципрочно на изключително малкия брой осигурени лица в България. А това е основният проблем, защото хората в сивия сектор са изключително много. Те не плащат вноски. Вместо това се залага на тежестта върху тези, които се осигуряват. Следва напълно скъсаната връзка между размера на вноските и размера на пенсиите. Хората със средно високи доходи внасят изключително високи вноски за ниски пенсии. Нямат мотивация да участват и съответно крият доходи. И този проблем не се решава.
И на последно място, има една много голяма несправедливост в пенсионната система. Това е огромният кръг от хора - служителите на МВР, на военното министерство и в съдебната система, които имат много големи пенсионни права. С тях още веднъж се натоварват работещите и осигуряващите се.
Обобщението на всички тези несправедливости лишава гражданите от мотивация да се осигуряват и да участват в пенсионната система.
Нашият отговор на първо място е в административната реформа. Тя изглежда, сякаш няма отношение към темата. Но всъщност има тъкмо заради огромните задължения на държавата към НОИ и големите пенсионни права на широк кръг държавни служители. Докато не бъде съкратена администрацията, ще се хвърлят огромни средства за тези пенсии. Административната реформа ще освободи достатъчно средства те да плащат реални вноски.
А след като тези пари са освободени, държавата трябва да започне активно да осигурява своите служители - тоест те да получават за своя сметка такива вноски, които реално да им индексират пенсиите. А не това да става за сметка на самоосигуряващите се например.
И след като това се случи, трябва да се увеличи относителната тежест на втория стълб. Тук е въпросът с мотивацията - да се насърчат хората да си плащат вноските върху реалните доходи. И да знаят, че голяма част от тези вноски отиват за техните лични пенсии.
Вече направихме друго много важно предложение - широкомащабна инициатива за включване на хората от дребния бизнес, занаятчиите, да излязат от сивата икономика на светло. Това означава през първите 6 месеца от дейността на новите фирми тези хора да не внасят осигуровки върху минимални осигурителни прагове, а върху реалния си доход. Той много често в този период е нисък. Високите прагове ги плашат и те изобщо не започват да се осигуряват - стартират бизнес, но в сивата икономика.
Трябва да се намалят по същата причина и патентните данъци, които са несправедливо високи. Да се въведат диференцирани вноски за свободните професии и самонаетите. Но не както ни го предлагат сега - 420 лева да е най-ниската. Това автоматично изключва дребните занаятчии - това са десетки хиляди хора, които седят без пенсионни права и след 10-20-30 години бюджетът ще плаща за тях и техните социални пенсии.
Тези хора трябва да бъдат включени. Имаме и предложение за семейна осигуровка на семейните предприятия.
Трябва да се даде легално определение на семейния бизнес и те да плащат една обща осигуровка. По този начин се насърчава не един да се осигурява, а останалите да работят на черно, а цялото семейство се водят осигурени лица.
Ще се опитаме да убедим колегите от ГЕРБ за тези предложения. И ние, и те искаме догодина да вържем бюджета.