12 секунди българин запечатва рухващите “близнаци”

Алберто търсел най-подходящите филтри за апарата си, а кулите започнали да рухват. Първо снимал в черно-бяло. СНИМКИ: АЛБЕРТО СТАЙКОВ

Съдбата го е разпиляла във всички посоки. Роден в България, живял в Колумбия, Чехия, САЩ , Израел - дете, което не знаело на какви езици да говори. Едва научил първите думи на български, хайде - сричай на френски и испански. Щом навлязъл в тази лексика, му се наложило бързо да усвои английския, а и да поназнайва по някоя дума на чешки, ако не иска да се изгуби в Прага. За иврит да не говорим...

Такива са житейските кръстопътища на Алберто Стайков. Момчето, родено от голямата любов на колумбийски студент по журналистика, избрал да учи у нас как се правят вестници, и българската му изгора - студентка испанска филология, все повече е убедено, че корените му са тук. Затова сега на 9 септември ще открива в София фотоизложбата си "Няма нищо невъзможно" с уникални кадри от падащите кули близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Историята започва като приказка и завършва с... категоричния избор на българска фамилия. Наскоро 35-годишният Алберто се е отказал от всички многобройни бащини и майчини имена и титли, които би трябвало да има като колумбиец, и вече се изписва с простичкото Стайков. Взел е фамилията на българския си дядо, който бил хирург. Дори за кратко си мислел да се посвети на патоанатомията. Просто във всичко, с което се занимава, най-важни за него за детайлите, да проникне в дълбочината на нещата. След куп перипетии по света се върнал в София с една мисъл - баба ми не може да умре сама! Изоставил всичко и се грижил за нея до последния й дъх. Молел се: "Господи, не позволявай тази добра жена да си отидеот света забравена." И съумял да се върне навреме, за да бъде до нея, когато получила поредния фатален инфаркт.

Алберто е отгледан от тези благородни стари софиянци, изпратили дъщеря си чак в Колумбия. Младата жена тръгнала след съпруга си да види как ще живее там с детето си. Но щом се озовала в непознатата страна, разбрала, че нещата не са "тъй прости." Екзотичният й избраник се оказал любител на силните напитки и силните усещания, дори оставяли синини... Алберто не знае нищо за колумбийските си дядо и баба - майка му намерила сили навреме да се раздели с този чаровен, но слабохарактерен и обременен мъж. И да срещне друг - който се оказал дипломат от кариерата. Досега са заедно...

Дипломатическата кариера на приемния му баща, която го пращала от единия до другия край на света, доста озорила момчето. Нови училища, нови езици, всеки път не знаел кой изпит ще му признаят и кой не. Така се случило и с военната му служба. За да си спести срещи с колумбийските партизани, записал военно училище. Но щом си дошъл в България, му казали - нямаме двустранна спогодба, пак трябва да служиш...

Благодарение на разни връзки го пуснали да пътува в чужбина и му се разминало. "Не бих понесъл пак да хвана оръжие, аз не вярвам във войната", категоричен е младият мъж. Върнал се в Колумбия, където щракал кадри за светски списания.

Алберто има вече семейство тук - женен е за българка, юристка. Родило им се е и детенце. Младата дама му помагала да си уреди българското гражданство. Оказало се, че с нея се познават отпреди 10 г., но сега открили любовта.

Разкъсван между държави и континенти, Алберто се чудел какво да учи. Рисувал добре - защо пък не архитектура? Свирел на кирата - може би нещо с музика? Но най го влечало да наднича през обектива на фотоапарата и да прави реалността нереална, казва той.

В разказа си младият мъж често споменава: "една наша приятелка ни каза", "един познат ни посъветва", "срещнахме се случайно"... Така станало и със следването му в НАТФИЗ - близък му помогнал с теорията, за да влезе в катедра "Фотография", друг - за практиката. И станал студент в артистичния ВУЗ.

И ето че дошла фаталната 2001 г. Неговите родители, тогава в амбасадата на Колумбия в Израел, посъветвали своето момче да опознае света, да прескочи до САЩ. Предложили две дати да лети през океана - 4 или 16 септември. "Защо да отлагаме", реагирал Алберто и взел самолета на по-ранната дата. Която го изпратила направо в окото на най-големия терористичен атентат в света.

"Гледах телевизия и видях как самолетите се врязаха в кулите близнаци. Грабнах си чантата с фотографските пособия, която държах винаги готова до вратата, и хукнах. Все още не можех да осъзная какво става, но репортерът у мен крещеше, че е нещо необичайно. Когато слязох на един кей на река Хъдсън, си мислех само за филтри, сенки, светлосенки и как да направя така, че яркосиньото небе да е черно, а димът - бял, за да бъде по-ефектно. Поставих си статива - това беше на 4 км от "близнаците". Спокойно си монтирах филтрите. В този момент някой ме попита какво става. Обърнах се да отговоря и в този момент първата кула започна да се срутва като плочки от домино. Инстинктивно натиснах спусъка на апарата, настроен на серия снимки. И заснех рухването! Така и ще ги видите в изложбата - кадър след кадър... Точно 12 секунди! И първата кула я няма. После реших, че може би не е достатъчно да снимам в черно-бяло, и заредих цветен филм. В този момент започна да пада и втората кула... Не мога да ви опиша какво изпитах. Аз, момчето от Колумбия, където се стрелят по улиците, което като ученик във военно училище можеше да бъде пушечно месо, отивам в най-сигурния град на света - Ню Йорк, и в този момент всичко пред мен се срива. Ако не бях решил, че ще правя художествена фотография, ако бях продължил с метрото до кулите, воден от инстинкта си на репортер, придобит от работата ми в списания, може би щях да остана някъде под тях.

Никога повече в живота си не съм изпитвал такъв страх и безизходица, както през следващите няколко дни - улиците бяха безлюдни, по тях като във филмите за Дивия запад се носеха валма, но не от сухи треволяци, а от стари вестници и разкъсани реклами. Отгоре на всичко точно в този момент в небето закръжиха 2 самолета. И си казах - пак се почва! Или може би Буш е дошъл да види какво е направил - защото аз вярвам в теорията на конспирацията и мисля, че американският президент не е случаен фактор в този терористичен акт. Исках да помогна, да се намеся, да спасявам хора, но се оказа, че не е толкова просто да стигна до мястото на трагедията. А и бях едва седмица в града, почти не знаех езика. След това 6 години живях във Флорида. Специализирах сватбена фотография - това там е изключително успешен жанр, портретна фотография. Справях се.

Обичам човешките лица.

А с лентите от апокалипсиса дълго не знаел какво да прави. “Едната промих след 3 месеца, другата чак след 9. Запитах се дали да ги предложа на пресата. Защо? Та аз винаги съм мечтал да снимам позитивното, раждането, разцвета. А сега щях да продавам смърт и разруха. Уж гледам кино, а всяка секунда умираха хиляди хора. После ми дойде мисълта за изложба. Осмелих се да покажа снимките едва преди 3,5 г. за първи път. Реакциите бяха странни - едни хора казват защо ни връщаш към това, плачат, изгубили са близки, приятели, други пък гледат на кадрите като на фотопаметник на нещо, което не бива да забравяме. Затова правя тази изложба в галерия "Мисията" при Министерството на външните работи. Който както иска да я приеме - като катарзис или спомен, или като предупреждение." Едно рамо за организацията му дал Адриан Вела - колумбийският зет на експрезидента Желю Желев, с когото отдавна са приятели.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Да създадем цвете гербой. Или розабойко

Гореща новина от шоубизнеса броди напоследък по медиите и сайтовете: някоя си Соня Иванова възпяла в някаква си песен цветето гербер, била казала, че харесва цветята, че любимото й цвете бил герберът

Вземат рушвет лотариен билет от първите шофьори

Катаджия спира за превишена скорост шофьор, каращ с 15 км в час из столицата, двамата водят няколкоминутен разговор и накрая пътният полицай прибира в джоба си не рушвет, ами лотариен билет...

Али Харун: ФНО беше нелегална организация, но с ваша помощ имахме фабрика за оръжие

Али Харун е един от членовете на Националния съвет на Фронта за национално освобождение (ФНО) на Алжир. След победата на революцията и обявяването на независимостта на страната той е избран за депутат

7 поколения от с. Баня в родословно дърво на американка

Търся живи роднини в България на прадядо ми Джон К. Радулоф. Едва наскоро научих, че истинското му име в България е било Иван. Според смъртния му акт е роден в с. Баня на 5 февруари 1986 г.