С Томислав Дончев, министър по управление на еврофондовете, разговаря ПЕТЯ ДИКОВА
- Министър Дончев, какви пари сме получили от ЕС за интеграция на ромите досега?
- Информацията какви средства са отпускани по фаровските програми за ромите е известна. А на въпроса какви пари са дадени в последните 10 или 5 години много трудно може да се отговори. Преди присъединяването към ЕС много от т.нар. частни донори отделяха средства за малцинствата. Така че тази сметка е много трудна.
Знам, че е от значение колко пари са похарчени. Не е постигнато това, което би трябвало да се свърши с тези десетки милиони евро за последните 5 г. Само погледнете фаровските проекти – има за 4 млн., 11 млн., 12 млн. евро. По някои от тях имаше скандали, други обаче създадоха първите положителни практики в България.
- Какво се промени в еврофинансирането за малцинствата след 2007 г.?
- Първо да кажем, че ние нямаме нито ромска програма, нито специално министерство или агенция за ромите. А Румъния има държавен орган – Агенция за ромите. У нас има много мерки в оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, които имат интеграционен характер. В “Регионално развитие” също има инструменти за подобряване на състоянието на малцинствата.
Но на европейско ниво дебатът дали си ром, или не си ром няма съществено значение. Там е прието, че като ром би трябвало да бъде третиран всеки, който живее в типични за ромите условия, т.е. липса на законно жилище, лош или никакъв достъп до здравеопазване, децата се отписват по-рано от училище и още няколко индикатора.
- По тази логика много българи, особено работници в чужбина, също могат да бъдат наречени роми.
- Естествено. И според мен делението роми - нероми трябва да бъде прекратено, то няма значение. Трябва да говорим за социалноуязвими групи.
- Как се справят румънците, тъй като сега и те, и ние сме на мушката в Европа заради ромите?
- Няма голяма разлика между двете държави. А се говори за нас по-скоро поради масовия социален статус в нашите 2 държави, а не поради процента ромско население. Когато говорим за инвестиции за интеграцията обаче, трябва да прекратим като безплоден дебата роми - нероми.
- Франция ни обвинява, че не сме интегрирали точно ромите.
- Това е много деликетна тема и в международен план. Въпросът с етническите малцинства е общовалиден като проблемите на околната среда, той не търпи национални граници. За нас истината категорично е, че не можем да се правим, че тези хора – 7-8 процента от населението на България, просто ги няма. Въпросът е какво се прави, за да се промени ситуацията. Има ли алтернатива на интеграцията?
Не, няма. Знам, че това не гали ушите на много българи.
- А имаме ли изобщо стратегия за ромите?
- Стратегии и планове има разработени много. Може би дори повече, отколкото има нужда. Важното е, че знаем няколкото прости неща, които трябва да бъдат направени. Първата най-сериозна и най-важна битка е училището. Има изследвания, че всяка година в училище не само дава по-високо образование, но при ромските момичета намалява процента на ранно забременяване. Освен това увеличава шанса да си намериш нормална работа. Втората битка е здравеопазването. Тук нека да говорим не само за лечение на ромите, но и за семейно планиране. На трето място е чисто трудовата интеграция.
Ще дам пример от опита си като кмет на Габрово за ситуация, в която почти нямаш изход. Една къща бе определена за събаряне като самосрутваща се. В нея се беше самонастанила ромска майка със 7 деца, самата тя на възраст под 30 г. Изпращам инспектори и полиция да я изселят, а тя опира нож в гърлото на едното дете и заплашва да го заколи, ако я изселят. Какво се прави в тази ситуация? Звънях на най-известните организации и никой не можа да ми каже как да постъпя. За щастие опитен социален работник убеди майката да замине при родителите си в Сливен. Ако тази жена беше ходила на училище до края на средното образование, едва ли щеше да се озове в Габрово със 7 деца.
- А какво видяхте на строежа на Дунав мост 2 преди седмица? Ще бъде ли оскъпен?
- Сега от изпълнителя са подадени искове към инженера на обекта, които в голямата си част са отхвърлени – както за моста, така и за прилежащата инфраструктура. Всички следим изпълнението на проекта и като срокове, и като финансиране. Съоръжение от такъв мащаб крие и изненади, но ние трябва да си правим сметка за всеки лев и за всяко евро.
- Изтича ли срокът тази година с финансирането на проекта по ИСПА?
- Всички ИСПА договори, които са сключени след 2004 г., могат да бъдат удължени до 2011 г. А Дунав мост 2 заради стратегическото си значение може да се удължи до края на 2012 г., като основните строителни работи трябва да бъдат завършени още в края на 2011 г.
- Вече се обсъжда колко пари ще загуби България по ИСПА. Срокът й изтича в края на тази година?
- При предпоследното ни посещение в Еврокомисията водихме преговори за 4 проекта, които Еврокомисията е подписала в края на 2003 г., а България през 2004 г. И към момента те не се третират като договори, които могат да бъдат удължени. Постигнахме споразумение с комисаря Йоханес Хан да има разглеждане проект по проект и където може, те да бъдат удължени. Така че сметката колко сме усвоили от ИСПА и колко не, е все още рано да бъде направена. В края на 2011 г. ще имаме една точна сметка и единственото, което ще остане да изчистим, е Дунав мост. Ако трябва да говорим в проценти, усвояването на средствата със сигурност ще е над 50%.
- Ще се намерят ли европари за магистрала “Хемус” през 2014 г., както очаква Росен Плевнелиев?
- Знаете коя е основната драма на магистрала “Хемус” - тя не е международен коридор. Водят се разговори на различно ниво в Еврокомисията, напълно е възможно и да няма европейски пари за довършването й. Но никой не е казал, че евросредствата трябва да я покрият 100%.
Когато говорим за транспортни коридори в България, трябва да си зададем следния въпрос. Югът до голяма степен е уреден, но какво става със Севера? Там има една магистрала от София до Ябланица и това е. Освен това имаме Стара планина, която разсича България на две и съставлява проблем от транспортна и комуникационна гледна точка. На нас са ни необходими поне 3 перпендикуляра, които да позволят на Севера да участва активно в цялото кръвообращение. В друга европейска държава при такава планина, която разсича страната на 2, щеше да има 10 тунела.
- Кога ще изчистите спора с министър Дянков кой ще отговаря за кохезионната ни политика?
- Не виждам някакво основание за спор. Вече имах среща с колегата Дянков и точката ще бъде включена на следващото заседание на Министерски съвет.
ВИЗИТКА
Роден на 6 август 1973 година в Габрово
През 1991 година завършва математическата гимназия в Габрово
През 1997 г. става магистър по философия от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Втора специалност - журналистика
През 2006 година получавамагистърска степен по стопанско управление от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
От 21 ноември 2007 до март 2010 година е кмет на Габрово
На 18.03.2010 година е избран за министър по управление на средствата от ЕС
Женен, с едно дете