Когато на 27 август т.г. медиите съобщиха, че във Варненския залив на 35 м дълбочина е открита потъналата през 1941 г. съветска подводница С-34, бързо пресметнах - това не може да бъде вярно.
Първо, защото в залива няма дълбочина от 35 м (той е по-плитък). Второ - защото само безумец по време на войната би се опитал да навлезе в залива, отвсякъде барикадиран с минни заграждения. И трето, по руски данни мисията на С-34 е била извън Варненския залив.
Последната радиограма до нейния командир капитан III ранг Яков Хмелницки е била да атакува тръгнал от Босфора германски конвой. При такава заповед той не би поел на север към Варна, а на юг към Бургас.
На 28 август т. г. водолазите от асоциацията „Блек сий дайв Одесос" си признаха, че умишлено са дезинформирали за истинското място на подводницата, за да я предпазят от злонамерени подводни иманяри. Правилно са постъпили! Без да издавам истинските координати, ще посоча, че те са отдалечени на повече от 10 км от външната линия на Варненския залив. След това водолазите представиха подводни кадри, които хвърлиха повече светлина върху това коя е откритата подводница и какви са причините за нейната гибел.
През периода 1941-1942 г. в български териториални води намират своята гибел пет съветски подводници. Четири от тях вече са изследвани и идентифицирани:
1. Щ-211, потопена в периода 16 - 30 ноември 1941 г. югоизточно от Варна. 2. Щ-204, потопена на 6 срещу 7 декември 1941 г. източно от Бяла 3. Щ-210, потопена в периода 15 - 23 февруари 1942 г. източно от Шабла. 4. Л-24, потопена на 24 декември 1942 г. източно от Шабла.
Само С-34 оставаше в неизвестността. Има съмнения, че някъде на дъното по българо-румънската морска граница се намира и шеста съветска подводница - М-58, потопена през октомври 1941 г., но това е друга тема.
Защо С-34 се оказа не там, където би трябвало да бъде? Мнозина очакваха да я открият много по на юг - източно от нос Емине или дори в Бургаския залив. Те се опираха на факта, че през ноември 1941 г. край Созопол морето бе изхвърлило телата на помощник-командира на подводницата старши лейтенант Виолет Душин и на боцмана Фрол Терехов.
Никой не се вслуша в предположенията на ст.н.с. д-р Траян Траянов от Института по океанология към БАН, че дори подводницата да се е озовала на дъното пред нос Екрене (северно от Варна), телата на двамата подводничари пак биха достигнали до плажа на Созопол Хипотезата се основава на анализа на съществуващите течения в тази част на Черно море.
Защо късметът проработи именно на водолазите от „Блек сий дайв Одесос"? Може би защото те не са търсили подводница, а потънал търговски кораб?! Данните им дават рибари, които се оплакват, че на това място имат „закачка" - постоянно късат мрежи и тралове. Нищо необичайно - при подобни ситуации пак случайно бяха открити и Щ-204, и Щ-211.
Възможно ли е корпусът на С-34 да се е пречупил на две, както твърдят водолазите, вследствие на взрив от мина или авиационна бомба? Напълно.
Носът на подводницата сочи север, като двете части са близко една от друга, легнали на борд. Това предполага мощен взрив, при положение че машината евентуално е била на перископна дълбочина и двете части са потънали бързо, без да бъдат повлияни от течението. В случай че подводницата е била в надводно положение, двете части биха били доста раздалечени една от друга. За това, че С-34 в момента на взрива е плавала под перископ, сочи и фактът, че единият перископ (командирският) стои вдигнат. Той бе идентифициран от водолазите и почистен, като бе открит фабричният му номер - мNd.167. Над буквичката „м" има неразчетен графичен символ, според водолазите наподобяващ корона или къщичка.
Надписът на латиница, а не на кирилица не бива да учудва никого. Освен че подводниците тип С са по немски проект, те имат и някои образци немско оборудване: например осушителната центробежна помпа е „Амаг-Хилперт". Идентифицирано е и 100 мм оръдие, разположено пред рубката.
Какво е погубило С-34?
Мощният взрив, разкъсал корпуса на две, всъщност може да е и след вторична детонация, предизвикана вътре в корпуса на подводницата. Тъй като местоположението на машината е в рамките на голямото българско морско минно заграждение, поставено през лятото на 1941 г. между паралелите на Златни пясъци и устието на р. Камчия, то логично е да предположим, че С-34 се е натъкнала на мина. След проучването на причините за гибелта на Щ-210 и Л-24 пред Шабла можем да предположим също, че и в този случай става дума за намотаването на минно въже на гребния винт и загуба на възможността за по-нататъшно маневриране. Това обяснява и причината за излизането на Душин и на Терехов от подводницата вероятно със задача да прережат въжето.
След провала на тяхната мисия единственият изход на командира е останал да даде ход, за да се освободи от въжето, при което мината е придърпана близо до корпуса и се е взривила до него.
Част от разрушенията може да са нанесени и от авиобомбата, остатъци от която бяха открити още при първия водолазен оглед близо до подводницата. Това пък подсказва възможността С-34 да е била атакувана от авиация, да е направила опит да избяга, като се потапя на перископна дълбочина, тъй като 35-те метра под нея не са достатъчно много, за да се потопи бързо и да остане незабелязана от въздуха. В такива случаи обаче обикновено се бяга към по-голямата дълбочина, а не се маневрира успоредно на брега, както е открита подводницата.
Тепърва ще се установява и характерът на разрушенията, и точното място, където е пречупен корпусът. Това ще бъде извършено от специалисти от българските ВМС. А дотогава от потъналата съветска подводница С-34 ще продължават да изплават много въпросителни.
На борда на С-34 загиват 48 души. В тяхна памет, както и в памет на загиналите моряци и от останалите четири съветски подводници край Созопол e издигнат паметник, който бе обновен през лятото на тази година.
ПРОЕКТЪТ НА ЛОДКАТА БИЛ НЕМСКИ
Съветските подводници тип С са строени по немски проект. През 1934 г. първите две машини са назовани условно „Н-1" и „Н-2" (от „Н" - немецкая), но по-късно през 1937 г. са коригирани на „С-1" и „С-2" (от „С" - средняя). В практиката са наречени „Сталинец". Тип „С" са усъвършенстван среден клас подводници, превъзхождащи тип „Щ" („Щука") по редица показатели.
С-34 е най-дългата съветска подводница - 77,7 м. Тя е и най-широка - 6,4 м. Щатният й екипаж е от 47 души. Има два гребни винта, два дизелови двигателя от по 2000 к. с. за движение над вода (максимална скорост 19,5 възла) и два електродвигателя от по 550 к. с. за движение под вода (максимална скорост 8,7 възла). Въоръжена е с шест 533-мм торпедни апарата (4 в носа и 2 в кърмата) с общ боезапас от 12 торпеда. В бойната част на всяко торпедо има по 400 кг взривно вещество.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ, ДОКТОР ПО ИСТОРИЯ