ГИНЬО ГАНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
На 26 февруари 2011 г. се навършват 150 години от рождението на най-дълго царувалия български монарх от Третото българско царство цар Фердинанд. По този повод се учреди един Национален инициативен комитет, който, ръководен от принципите на държавния континюитет, вече предприема различни инициативи - не за фалшива възхвала на царя и царедворството, а за реабилитиране на историческата мярка.
На 25 юли 1887 г. III Велико народно събрание на Княжество България избира за владетел Фердинанд, принц Сакскобургготски.
Този избор е направен във време, когато Великите сили отричат правото на българите да водят самостоятелна политика. С възкачването си на престола Фердинанд става изразител на стремежите на българското общество още от годините на националното ни възраждане за свободна и независима българска държава.
На 22 септември 1908 г. в Иван-Асеновия храм “Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново княз Фердинанд огласява историческия Манифест към българския народ, с който съединената на 6 септември 1885 г. България се провъзгласява за Независимо българско царство. По този начин се разкъсват веригите на васалитета, които спъват пълноценното развитие на държавата и народа.
През предходните три десетилетия от освобождението от турско робство и особено след Съединението България израства като “държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”, както се казва в манифеста.
Ние, съвременните българи като че ли недостатъчно осъзнаваме изключително важните реални измерения от прогласената от цар Фердинанд и българските държавници независимост, както и неимоверните трудности по пътя на нейното международно признание. С акта на независимостта се отхвърля васалният статут, който тридесет години сковава нормалното развитие на страната ни. С него България открито заявява правото си да участва в международните дела като суверенен държавноправен субект. Освен това с този акт окончателно се утвърждава обединението на Северна и Южна България. Отпадат и всички основания затериториални претенции на Османската империя спрямо бившата Източна Румелия.
Добре е да си припомним думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, когато Високата порта иска откуп за провъзгласената българска независимост от повече от 400 милиона тогавашни златни лева. Той заявява: “Ние не сме се борили за българската независимост, за да я откупуваме със сребро или пари. Ако трябва да я откупим, ще я откупим с нашата, българска кръв.”
В периода на войните за национално обединение 1912-1918 г. българският народ дава чутовни примери на храброст и саможертва. Въпреки това и поради лични заблуди и грешки на монарха се стигна до нещастния за България край на Първата световна война.
На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд е принуден да абдикира и напусна България завинаги. Австро-унгарският император Карл не му позволява да се установи в неговите земи и той се заселва в град Кобург, Германия, откъдето са неговите предци.
Там той се отдава на своите научни интереси и занимания и взема участие в проявите на редица орнитологически и ботанически организации, на които е действителен член.
През 1930 г. по повод венчавката на цар Борис и царица Йоанна старият цар пише писмо на министър-председателя Андрей Ляпчев, в което казва, че най-силното му “желание преди да умре, е отново да види върховете на своето обично Отечество”.
На 10 септември 1948 г., без никога отново да се завърне в България, цар Фердинанд умира. Поради обществено-политическите условия у нас и поради обявената през септември 1946 г. Народна република категорично изразеното му приживе желание да бъде положен за вечен покой на българска земя остава неосъществено. Вече 62 години саркофагът с тленните му останки се съхранява непогребан в криптата на църквата “Свети Августин” в Кобург.
В името на държавността и националната ни памет намираме, че е крайно време тялото на основателя на съвременната царска династия да бъде положено на родна земя.
Подобен акт бе извършен от страна на румънското републиканско правителство с връщането на тленните останки на крал Карол II от Португалия през 2003 г., както и организираното от руското федерално правителство препогребване на починалата в изгнание руска императрица Александра Фьодоровна през 2006 г.
Във връзка с това Националният инициативен комитет постави този въпрос пред съответните държавни институции и заинтересовани страни и предлага тленните останки на Фердинанд да бъдат положени в римокатолическата конкатедрала на Софийско-пловдивската епархия “Свети Лудвиг” - храма, в който се съхранява тялото на неговата съпруга княгиня Мария Луиза.
Останките на дядото на Симеон никога не са полагани в земята
Останките на Фердинанд Първи, който умира като изгнаник в Германия на 10 септември 1948 г., лежат в дървен ковчег, пред каменните саркофази на неговите родители в криптата “Свети Августин” в Кобург.
Бившият български монарх никога не е полаган в земята. Неговата воля е била да бъде погребан до съпругата си Мария Луиза в пловдивска римокатолическа катедрала "Свети Лудвиг".
Още 15 короновани особи от династията на Кобургите са намерили последния си покой в криптата на църквата в Кобург.
Божият дом е построен по заповед на херцог Ернст Втори в неоготически стил през 1860 година. Църквата се намира на малко възвишение в града точно под крепостта на фамилията. Криптата под нея е дело на архитекта Георг Ротбарт.
В нея по традиция намират вечен покой телата на покойниците на католическата линия от фамилията на Кобургите. Криптата е наричана и "Кохари", както наричат и най-голямата ценност на династията - огромни диаманти, с които се гордеела майката на Фердинанд Клементина Орлеанска. Тя също почива там в саркофага на съпруга си принц Аугуст. Синовете на двойката - Фердинанд Български, Фердинанд Филип и Лудвиг Аугуст, са положени край тях.
Единствено българският цар не е в саркофаг, а в дървен ковчег.
Забележителност в криптата е каменният гроб на принц Аугуст и съпругата му Клементина, който е направен от скулпторите Аме Миле и Алоиш Щробл.
Фердинанд Първи пристига като изгнаник в Кобург с влак през 1918 година. Прекарва последните си години ту в двореца Августин, ту в една вила в дворцовата градина.
В Кобург той се отдава изцяло на страстта си към хербариите и събира всякакви видове насекоми. Предприема множество пътешествия между 1930 и 1933 г. до Източна Африка, Египет и Судан. Оттам докарва десетки видове птици в Кобург, които живеят в градината на вилата му. Става прочут като орнитолог и ботаник и дори получава титлата почетен член на Германския орнитологически съюз. След смъртта му на 10 септември е положен в криптата до родителите си.
КАПКА ТОДОРОВА, Германия