БОГОЛЮБИВИ отци, обични в Господа братя и сестри,
На 24-ти този месец достопочтеният Свети синод на Българската православна църква (БПЦ) приканва всички нас в София, за да се присъединим към всенародно шествие. Шествие, което трябва да демонстрира желанието на гражданското общество в българските училища да бъде въведено изучаването на "Вероучение" като учебен предмет в задължителната подготовка.
От цялата си душа ще бъда благодарен на всеки наш съгражданин, който би извървял с нас стъпките от НДК до "Св. Александър Невски". Тези стъпки не са толкова трудни, колкото стъпките до Голгота.
Макар че, кой знае защо, за мнозина изразяването на мнение, заявяването на позиция, дори по толкова естествени и важни въпроси, се привижда като тежко бреме.
От началото на демократичния преход БПЦ призовава българската държава чрез нейните образователни институции да въведе предмета "Вероучение" като задължителен предмет в основния курс на българските училища. "Вероучение" като систематично изложение и запознаване на децата с базисните положения, ценностните основи и етичните предписания на традиционното за нас изповедание – източноправославното.
През всичките години, в които църквата пледира за това, държавата отказва. Основният й аргумент е, че образованието трябвало да бъде светско. През същите тези години всички социологически проучвания и изследвания показват и доказват, че нещо с нашите деца не е наред.
Нараства насилието в училищата и главоломно употребата на наркотици. Увеличава се броят на отпадащите от училище. Ценностните представи на подрастващите са сериозно объркани. Представите им за добро и зло са сериозно накърнени.
Факт, който никой не иска да признае, е, че светската образователна система няма отговор и решение на тези проблеми. Именно защото е светска и като такава рационалистическа, тя не борави с основните понятия на християнската етика, на първо място с понятието “любов”.
А децата не могат да се обучават и възпитават без любов. Без идеята за божествения характер на любовта. Никакви математически формули, синтактически упражнения, закони на физиката или химията сами по себе си не носят идеята за любовта, която е основната свързваща нишка на човешкото общество. Затова тези науки не могат да отговорят на основния въпрос, мъчещ всяко човешко същество от раждането до смъртта му, а най-вече децата: Какъв е смисълът? Какъв е смисълът да бъдеш добър и честен? Какъв е смисълът да полагаш усилия? Какъв е смисълът на живота изобщо?
На тези въпроси може да отговори само вероучението. То придава смисъла, липсващ на материалистическите, позитивни науки и то единствено дава отговор на казаните въпроси.
Какво биха научили децата, ако в училищата имаше предмет "Вероучение"? Например, че е редно да се почитат родителите.
Че е добре да се спазват законите Че трябва да обичаме ближните си. Че трябва да сме милостиви към онеправданите, състрадателни към слабите и щедри към бедните. Че не трябва да отговаряме на злото с насилие. Че не трябва да правим на другите това, което не искаме да правят на нас. И прочее нравствени уроци.
Това лошо ли е? Ще навреди ли на децата, ако с тях се поговори на тези теми? Кой училищен предмет днес преподава тези знания? И всичко това, изпълнено с примера на сина божи Исус Христос, който заради точно тези истини умря на кръста, за да изкупи с кръвта си греховете на човеците. Нашите грехове. За да покаже със смъртта и възкресението си, че има смисъл.
Докарахме се дотам, че представители на приятелски европейски страни ни обръщат внимание, че не се грижим достатъчно за децата на България. Че се раждат малко деца, а тези, които се раждат, тези умни наши български деца, я напускат в мига, в който станат самостоятелни.
Един от възможните отговори защо това е така, е: защото не виждат смисъл. А един от възможните отговори на въпроса защо не виждат смисъл е: защото държавата не позволява да им бъде преподадено знанието, което е одухотворило цялата европейска цивилизация. Знанието за Христа. Не някаква абстрактна, а неговата етика. Не някаква повърхностна история на всички религии, а историята на неговия живот, на неговите дела, на неговия подвиг и на неговото възкресение. Те, нашите деца, отиват да го получат там, където това знание е преподадено. Ако искаме България да има добри деца, трябва да намерим сили и да им го преподадем сами. От нас зависи.
*Обръщение до клира и миряните в Пловдивската епархия на Българската православна църква за участие във всенародното шествие за въвеждане на задължителното изучаване на предмета “Религия-Православие” в българските училища.
Обръщението публикуваме със съкращения. Заглавията са на редакцията.
НИКОЛАЙ, ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ