Заради крехкото и доскоро чупливо като стъкло телце всички възприемат Васка като дете. А всъщност е 21-годишна девойка, която със своята изтерзана безпомощност потресе и Англия във филма на Би Би Си за децата от Могилино. Две години след излъчването на филма онова ужасяващо слабо и умиращо същество няма нищо общо със сегашното момиче. То вече живее в Центъра от семеен тип в тетевенското село Гложене, открит през май тази година. УНИЦЕФ инвестира 343 хил. лв. в изграждането му.
У Васка животът се е върнал, той направо струи от нея. И какво по-голямо доказателство за жаждата й да я има от това, че май е влюбена. Забелязала го е директорката Мила Василева. Дори лелите, обгрижващи общо 11-те обитатели на центъра, клатят заговорнически глави.
“Невероятно, вижте я - напълня, говори непрекъснато. Всички й се радваме”, казва директорката, сочейки доволното момиче в количката.
Наскоро я водили и на море в Китен с още 5 деца. Месец преди заминаването Васка все за това говорела. Но като се върнали, забравила морето все едно не е била там. Сега номер едно в неспирното й бърборене е рехабилитаторът Косьо. “Сутрин със събуждането първите й думи са, че ще дойде да й прави масаж. Много го харесва, макар че не го вижда. По гласа го е заобичала и с такова умиление говори за него, непрекъснато го вика дори в събота и неделя”, споделя тайната й Мила. Допълва, че непрекъснато наблюдавала изражението на момичето и казвала на колегите си: “Хора, това излъчване означава само едно - нашата Васка е влюбена.”
Дали осъзнава чувството, е въпрос, но определено била озарена от очакването и появата на Косьо.
Когато дошли в новия си дом в Гложене през май, децата, сред които няма под 18-годишни, се нахвърляли стръвно на храната. Нищо друго не ги интересувало. Натъпквали филиите цели в устата си, да не би някой да им ги отнеме, крадели си храната. Били оскотели от глад.
Васка и до днес се радва на храната. Всички се забавляват, че иска за закуска “филийка със сандвич”.
Когато я докарали в центъра, предупредили, че не може да яде само пасирана храна. Няма такова нещо, яде всичко, хорово уверяват жените от персонала.
Васка често се карала на момчетата да слушат, защото иначе нямало да ядат.
“Явно така са ги наказвали в Могилино и още не могат да го забравят”, с горчивина разказва Мила.
При пристигането си в Гложене Васка била лека като перце, вдигали я без усилие и най-слабите асистентки.
“Сега вече преместването й е проблем”, смее се директорката.
След Могилино Васка и още две момичета били настанени в дома в село Пчелище. Там тя много силно се привързала към една от лелките.
Леля Денка придружила Васка до Гложене, а сега често звъни по телефона, за да разговаря с любимката си. Тогава незрящото момиче грейвало от щастие. “Обичат си се много двечките”, доволна е от привързаността им Мила.
Според нея питомците на модерно обзаведения дом в Гложене не са трудни за гледане, всичко било въпрос на свикване и организация. А пък Васка била най-лесна. “Тя е толкова сладка. Никога не се сърди, не плаче - абсолютно незлобливо дете”, казва възторжено Мила. Тя очевидно има точно око за всичките младежи с тежка умствена изостаналост, които са й поверени, и говори за тях с обич. Целият персонал вече ги познава добре и знае от кого какво да очаква. На Васка любими й били разходките и обича да прекарва деня навън. Когато вали, посърва. Седи с часове и пред телевизора, слушайки музика. Обича всякакви песни.
Бързо запомня текста и е много музикална, макар че личният й репертоар включва само детски песнички.
В началото имали притеснения за крехките кости на Васка. Предупредили ги, че е много чуплива. Затова се страхували да я пипат. Оказало, че положението не е така страшно. Вече пет месеца момичето няма счупвания. Продължава постоянно да е в инвалидна количка, но вече сама се прехвърля в леглото.
Васка била 3-4-годишна, когато родителите й от близкото до Гложене село Български извор я оставили в дома в Могилино. Сега идвали да я виждат, вземали я дори у дома, но я връщали още на следващия ден, тъй като нямали условия да се грижат за нея. Иначе били много мили и добри хора. Независимо че били бедни, гледали все да донесат по нещо и за другите деца - по-евтини памперси, сладкиши. За дъщеря си задължително носели по кашон с меденки - любимото й лакомство.
РОСИЦА ХРИСТОВА
Изоставени хлапета се къпят в басейна на ексдепутатка
9 невръстни хлапета стоят послушно на добре поддържан райграс. Всяко от тях е завито като пашкул в голяма хавлия. Само преди минута са излезли от басейна на бившата депутатка Марияна Костадинова в къщата й в търновското с. Миндя.
Малчуганите, които са на възраст между 2 и 5 г., не са от фамилията й, а са настанени в центъра от семеен тип "У дома" в близкия град Златарица. Костадинова го създаде по европроект чрез сдружение "Регионални инициативи". Над 220 хил. лв. е финансирането за едногодишната му дейност. С парите е преустроено запуснатото крило на детската градина в градчето в уютни стаи с по 3 легла.
15 души персонал се грижи за децата. С тях работят логопед, психолог, терапевти, помощник-възпитатели и социални работници. По стандарт издръжката на всяко едно от тях е 7255 лв. годишно, с около 1000 лв. повече от това, което държавата дава за сираците в домовете.
Центърът е от местата, които по държавна програма трябва да заменят институционалната грижа. Тук са прехвърлени деца от дома за медико-социални грижи в Дебелец.
2 братчета и 2 сестрички чакат осиновители от САЩ. Има и момиче, чиято майка го навестява всеки понеделник с новия си партньор англичанин.
"Когато дойдоха, не искаха да сядат на столчетата, не знаеха какво е това. Едно от момичетата беше с оскубана коса на темето, не можеха да говорят, трудно ходеха. Сега имат самочувствие - пеят, рецитират", разказа социалният работник Пенка Палева.
Липса на пари е на път да закрие центъра и да върне 9-те деца в Дебелец. Проектът приключва до края на октомври, а държавата мълчи за възможността да поеме издръжката му занапред.
"Месец преди приключването сме усвоили 72 хил. лв. Получили сме един аванс за ремонта и 2 междинни плащания.
А се трупат задължения за издръжка и заплати на персонала, защото не ги получаваме навреме и не можем да боравим с тях", оплака се Костадинова.
"За съжаление това е проблем за всички европроекти", казва Костадинова. Според нея за такива социални дейности авансовото плащане по проектите трябвало да бъде по-голямо и да се ускори прегледът на документите.
Преди дни водещата на "Великолепната шесторка" Ани Салич се заинтересувала от проекта. "Вероятно ще направим предаване оттук", обнадеждена е Костадинова.
ДИМА МАКСИМОВА
Шумен: Ако затворим дома, какво става с децата?
Домът за медико-социални грижи в Шумен да бъде закрит, а децата от 0 до 3 г. да бъдат изведени от него.
Такава е идеята на УНИЦЕФ-България, която вълнува от месец шуменската общественост.
Според Симона Паносиян, шеф на дирекцията “Социално подпомагане” в Шумен, това е голям шанс за града.
“Не можем да говорим за затваряне в прекия смисъл на думата. Това е процес, който ще продължи 2 г. Визията на Европа и на правителството е тези домове да бъдат закрити през следващите 15 г. и моделът “Шумен” ще бъде приложен навсякъде в страната”, обясни тя.
Според нея случаят на всяко дете ще бъде огледан индивидуално. Първо ще се види дали има възможност то да бъде върното на биологичните му родители или при негови близки и как да се подпомогнат финансово тези семейства. В голямата си част те са социално слаби и най-често нямат доходи.
Втората възможност била децата да бъдат предложени за осиновяване. Третата - да им се търсят приемни семейства.
“Не е ясно защо, ако едно дете бъде настанено в приемно семейство, ние плащаме на тази хора, и то добре. А ако го върнем на майка му, не й даваме нищо и тя изнемогва само с детските от 35 лв. на месец. Това е парадокс”, разсъждава Паносиян. Затова според нея проектът на УНИЦЕФ е полезен, защото ще се търсят възможности да се подпомагат финансово семействата, ако решат да си приберат изоставените деца.
Шуменският дом е един от най-старите в страната. На 1 декември ще се честват 75 г. от основаването му. Той е третият у нас, създаден след тези в столицата и Пловдив. Едва след това правят домове в Русе и Плевен.
Според дългогодишната му директорка д-р Мария Бицова домът никога не е изпитвал финансови или битови проблеми. През 1970 г. децата се нанасят в специална новопостроена триетажна сграда.
“Нашите 107 деца са в много добри условия, преди години ние въведохме т.нар. боксова организация на отглеждане, която се възприе от всички домове”, обясни д-р Бицова. Според сегашния директор на дома Тошко Стоев за децата се грижат 132 души, но в това число влизат и администрацията и технически персонал.
“Към дома има и дневен център за деца с увреждания, който е с капацитет от 30 легла”, обясни директорът.
Д-р Бицова смята, че идеята за затваряне на дома не е добра.
“Питам какво ще стане с тези 16-17 наши деца, които са с увреждания, някои от които тежки. Те къде ще отидат? Ще ги осинови ли някой, или ще идат в приемни семейства? Става дума за дечица с хидроцефалии, умствено изостанали, с парализи, повечето от които са на легло”, недоумява д-р Бицова.
Тя разказа за дете, което било изпратено в дома в добричкото с. Крушари.
“То беше без очни ябълки и без устни цепки. Беше обречено и почина. За такива ли смъртни случаи става дума в доклада на Хелзинкския комитет”, пита лекарката. Според нея много майки, дори страдащи от олигофрения, не са съгласни да дават децата си в приемни семейства и предпочитат те да останат в дома.
От друга страна пък приемни семейства не са съгласни детето, което са взели, да бъде посещавано от биологичната му майка, която е с такива заболявания. А тя има право на това.
Д-р Бицова смята, че със затварянето на дома ще се повиши детската смъртност в региона. Въпреки тези аргументи в община Шумен са на мнение, че това е бъдещето на подобни социални заведения.
“Персоналът ще се преквалифицира за други социални и здравни услуги. Сградата ще се използва за разширяване на дневния център, за създаване на майчинска консултации, за патронажни сестри на бъдещи майки. Точно за тези дейности са ни нужни средства, които се надяваме да дойдат и по линия и на “Великолепната шесторка”. Те ще бъдат много полезни и са за деца, които имат нужда от един по-добър живот”, обясни Симона Паносиян.
ВЕНЦИ ВЕНКОВ
3 “спирки” за тежко болните в Германия
"Архе Ноа" или "Ноевият ковчег" - така се казва домът за деца с тежки физически и психически увреждания в Гелзенкирхен. Той е единствен по рода си в Германия с това, че комбинира грижа за тежко болни деца с хоспис - място, в което малките пациенти могат да прекарат последните часове от живота си, а родителите им да получат утеха и помощ от психолози и лекари.
"Ноевият ковчег", защото тук всички деца с увреждания могат да намерят защита", обяснява Уве фон Ширп от отдела за връзки с обществеността към институцията. "Ноевият ковчег" е заведение за кратък престой на деца с много тежки увреждания. Това е една от трите възможности за приютяване на подобни пациенти и подпомагане на семействата им.
В Германия има три "спирки" за тежко болни деца според стадия на страданието им и възможността на родителите да се грижат за тях. Едната е класическата, която съществува и в България - домове, в които тежко болните деца се настаняват трайно, ако родителите не са в състояние да полагат грижи за тях.
Дотук обаче приликите свършват. В тези домове основното разбиране е, че децата не са там, за да бъдат лекувани като в болница, а за да живеят. И така са устроени стаите им. Креватите не са с железни или дървени решетки, а с плексигласови стени, които предпазват малките да не паднат. В стая има по едно, максимум по две деца, а те се обучават, хранят или занимават на малки групи от по 5 до 8. Цената за това е висока и не е по силите дори на страна като Германия. Само че държавата не е единствената, която помага в такива ситуации. Тя е по-скоро организаторът, който дава законовата рамка и структурира. Един от основните донори е църквата, независимо дали католическата или евангелистката.
Доброволни организации като "Каритас" също дават своята дан. В подобни институции винаги намират занимание хора, които искат да помогнат от благородни подбуди, и го правят на доброволни начала. Немалък принос, най-вече финансов, имат и частните фирми.
Те даряват, но и организират примерно вечери, спортни турнири или екскурзии за малките пациенти.
"Не е нужно децата да участват в някакъв футболен турнир, стига да ги поканят и като зрители. Черпят ги със сандвичи и напитки, а има и малки подаръци. Това е разнообразие и радост за тях", обяснява Фон Ширп. Домът, в който той работи, приема пациентите само за определен срок от време. "Семействата с такива деца са натоварени до краен предел. Често обаче те имат и здрави деца, на които също трябва да обръщат внимание. Или искат просто да си починат. Тогава могат да пратят болното си дете при нас на ваканция", обяснява той. "Ноевият ковчег" разполага с 14 места, през лятото ги увеличава на 18.
КАПКА ТОДОРОВА
238 деца на възраст между 4 и 17 г. са умрели от глад, студ и безхаберие в последните 10 години, съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК). 166 са случаите на смърт в домовете за деца с умствени увреждания. По тях прокуратурата е образувала дела след съвместна проверка с неправителствената организация. "Срам ни е, че в ХХI век деца умират от глад. Ние можем и трябва да потърсим възмездие", заяви главният прокурор Борис Делчев. Според него случващото се в домовете е "подценен аспект на престъпността".
За закриването на домовете за деца с увреждания бяха събирани 1 869 788,74 лв. в първото издание на "Великолепната шесторка" по bTV. Средствата бяха предоставени на УНИЦЕФ за създаване на социалната услуга "Малка къща за деца", за да бъдат преместени децата от Могилино в среда, близка до семейната. Две малки къщи бяха изградени в Русе, по една - в Гложене, Варна, Две могили и София. "Мисията на тазгодишното шоу по bTV, която пак се реализира в партньорство с УНИЦЕФ, е да събере средствата, с които ще бъде закрит дом за деца до 3 г. в Шумен. Ще се създаде мрежа от услуги за подкрепа на семейства, която да стане модел за превенция на изоставянето и за затваряне на домове за бебета", обясни Цветелина Бонова от УНИЦЕФ.