Катя и Здравко от “Ритон”: Говорим си през “Ало, да”

С Катя и Здравко от "Ритон" разговаря Венелина Иванова:

- Съкварталци сте с премиера Бойко Борисов. Усетихте ли подобрение в инфраструктурата на Банкя, след като той се качи на кметския пост преди години?

Катя: Премиерът е сладур. Много пъти сме имали личен контакт с него на концерти, по купони. Не го казвам просто така, той идва на риба още от дете в езерцето до нас от време на време. Но подобрение в Банкя няма, защото общината е без пари, даже улично осветление нямаме. Тя държавата е без пари.

- Какво смятате за управлението на ГЕРБ?

Здравко: Единственото ни впечатлие от ГЕРБ е от срещата ни с Цветан Цветанов, без да го познаваме отпреди това. Филип Киркоров ни е много близък приятел и бе ограбен на морето от някакъв, който му взе апартаментите. Заедно с Филип се видяхме с министъра и останах приятно впечатлен. Това е човек, който работи. Нашите впечатления са истински, защото от сцената за толкова години сме срещали десетки хиляди хора и не грешим в преценката си. С много други политици сме контактували, но разочарованието е било голямо.

- Как от вариететни участия се качихте на професионалната сцена?

Катя: Първо се започва от кръчма и след това, минавайки по стълбицата, се стига до голямата сцена. Тончо Русев ни накара да реализираме първите си два записа, обаче на преводни песни, за да чуят хората за нас.

Здравко: Първо обаче отидохме на прослушване в апартамента му на ул. "Жолио Кюри", бяхме втори курс през 1976 г. Пеехме, а Катя свиреше и на пиано. И Тончо каза: Страхотни сте. Оттук нататък всяка ваша стъпка искам да е през мен. Ние се разтреперахме. Това беше Тончо Русев, доайенът. После, като се качихме в трамвая, да, тогава "Ритон" се возеха на трамвай, Катя ми каза: Ощипи ме,не мога да повярвам, че това е истина. Бяхме студенти с два купона за стола в джоба, но Тончо Русев ни каза, че сме страхотни. И сега настръхвам, като се сетя за тогавашната емоция.

- Кой ви кръсти "Ритон"?

Катя: Любен Цветков, нашият кум, композитор, ни измисли името. Преди това бяхме "Студио 2".

- Какво помните от 23 декември 1978 г.?

Катя: Прибрахме се за 15-ина дни от Полша и трябваше после отново да се връщаме и на тази дата си организирахме сватбата набързо. Не знам защо точно тогава решихме да я направим.

Здравко: Аз знам защо - майка й ни постави ултиматум ( бел. ред. - смее се).

- Колко души бяхте поканили на сватбата си? Как бяхте облечени?

Катя: Не повече от 100.

Здравко: Петдесетина. Събрахме гости в ресторант "Дома на покойника" на ул. "Раковски". Кумове ни бяха Любка и Любен Цветкови. Оженихме се със сценични костюми, и двамата бяхме в небесносиньо.

Катя: Сватбата беше в събота. Преди 5 години чух в интервю на Алена, че събота бил сатанински ден за сватби, носел нещастие, но само тогава имаше свободен ресторант. А сценичните костюми бяха по неволя - тогава имаше само 1 булченски магазин, отивам на ул. "Калоян" във "Валентина" и виждам едни безумно грозни рокли и костюми. Здравко тогава имаше много фешън виждане, бяхме си ушили много готини дрешки за сцена. Тогава се пееше с дълги рокли..

Здравко: С големи цепки. Катя беше в рокля от небесносиньо ламе с едно рамо, а аз със сако от същото ламе, черен панталон, бяла папийонка и бели патъци.

- Помниш ли какви са първите ти впечатления от нея в консерваторията?

Здравко: Ние, нормалните хора, от първи септември ходехме на бригада, а тия като Катето с протекциите дойдоха по-късно. Тя между другото беше първа в списъка с приетите по успех.

Катя: Аз успях да се откача от бригадата.

Здравко: И започват занятията по солфеж и тя пак закъснява. Изведнъж се отваря вратата, влизат 2 големи, хубави гърди и 5 минути след тях.. Катето. Общо взето влиза едно суперско гадже и всички ахват и после шепнат: "Връзкарката, връзкарката", щото я нямаше на бригадата.

- Ти защо не отиде на бригадата?

Катя: Аз не обичах да ходя по бригади, на военно обучение и успявах да се спасявам с медицински и други извинителни.

- Здравко, кога се влюби в Катя?

Здравко: 2-3 месеца след началото на учебната година станахме гаджета. Аз бях на 22 г., а тя беше на 17,5 г.

- Катя, какъв е Здравко в спомените ти от първата среща?

Катя: Спомням си, че беше във фоайето заедно с целия курс, ние бяхме 30 души. Той ми направи впечатление не с това, че е красив, защото аз не се влюбвам от пръв поглед, трябва ми доста време. Забелязах го, защото много се смееше, на всичко се смееше.

- Как и кога разбра, че той е мъжът на живота ти?

Катя: Ние първо станахме приятели, а после се влюбих в него.

Здравко: Имаше една приятелка, която непрекъснато се влачеше с нас.

Катя: Ще прочете интервюто и ще се обиди. Аз си харесах едно момиче Ваня, която ми импонира като характер и мироглед, тя стана по-късно тонрежисьор в телевизията.

Здравко: Бяхме неразделни с нея. Много си допаднахме. Но първо нея я изпращахме до Младост и след това се връщах да изпратя Катя до хотел "Принцес", тогава "Новотел Европа".

Катя: Не знам дали първо станах приятелка с нея, или с него, но тримата бяхме неразделни. Изяждахме му купоните за стола, той вземаше стипендия, ние с Ваня бяхме софиянки и нямахме право на стипендия.

Здравко: Тя ми уреди стипендия, защото много я харесваше един бастун, оперен певец, шеф на комсомола.

Катя: Аз ли ти я уредих?

Здравко: Не помниш ли, ти даже излезе с него на кафе и после ми каза: Уреден си, имаш 40 лева стипендия.

Катя: За 20 лева винаги ми купуваше френски парфюм, а с другите пари си купуваше купони за обяд и за вечеря. А ние с Ванчето след лекции вечер отивахме с него и му изяждахме купоните още през първите 5 дни от месеца. И след това един виетнамец Фам - фаготист, беше му съквартирант, който стана по-късно министър на културата във Виетнам, го хранеше.

Здравко: Като се прибера вечер, той ме питаше: Гладен? Правеше ми фидета с кетчуп, майонеза и някакви риби и ме изхранваше. Не оставах без пари, защото баща ми пращаше запис, майка ми пращаше запис, те бяха разведени, и не изнемогвах.

Катя: Той беше много кльощавичък и вечер първо изпращахме Ваня до Младост, след това сядахме на задната седалка на автобус 213, за да можем да се целуваме, и ме изпращаше до нас. За да не кара на мускули, му изкарвах от нашия хладилник храна. И една вечер баща ми каза: Стига си му правила филии, да вземе да влезе и да се нахрани като човек.

- Родителите ти харесаха ли го?

Катя: Баща ми почина, но когото и да бях довела вкъщи, щом аз съм си го избрала, щеше да го хареса.

Здравко: Голям комплимент ми направи. А майка й е човек, който...

Катя: ...когото и да бях довела, и най-големия принц, нямаше да го хареса. Тя дори доста ме разубеждаваше колко неправилен ми е изборът.

Здравко: Но ти напук.

Катя: Аз мразя да ми казват какъв да бъде изборът ми и казах: Не, той ще е, и сбърках. (Смее се звучно.)

Здравко: Веднъж ти купих часовник, защото винаги закъсняваше.

Катя: Аз не обичам да нося часовници. И до днес не нося. А той е маниак на тема часовници, има цяла колекция. Тогава ми купи една чайка, златна, поносих го малко и го свалих.

- Продължи ли да закъснява за срещи?

Здравко: Да, казваше, че й е спрял часовникът.

- Ревнували ли сте се през годините? Катя е много красива жена, вероятно е имала и доста влиятелни ухажори.

Здравко: Ще разкажа една история - млади певци сме, годината е 1980-а г., открива се интерхотел-"Търново" и бай Тошо кани дипломатическия корпус и всички елитни изпълнителки. Само аз бях мъж с всички красиви за времето си жени на сцената. Започва нашето парче и до мен се доближава д-р Джибров, шеф на протокола на Живков, и ми казва, докато пеем: Виж, мойто момче. И в твой, и в мой, и в интерес на всички - пей зад колоната. Само тя ще излезе напред. И аз се скрих зад колоната, какво да правя.

- Защо нямате деца?

Здравко: Много време отлагахме, всеки човек си мисли, че все има време. А те тия неща не се отлагат.

Катя: Не е било по здравословни причини. Напротив, толкова бяхме забързани, и до днес сме в постоянна борба.

Здравко: Егоистично звучи.

Катя: Такае, защото здрави и прави, а останахме без деца.

Здравко: Това е чист егоизъм. Мислехме си, че сме вечни. Колкото и да искам да се оправдая, няма оправдание.

Катя: Нямахме и подкрепа за гледане от родителите. Цял живот се борим сами. И в тая борба не намерихме време.

- Кой е по-отстъпчив от двамата?

Здравко: Аз, категорично аз. Знаеш ли колко пъти съм отстъпвал аз.

Катя: Аз.

- Разделяли ли сте се някога?

Катя: Два пъти за по една седмица бях на снимки в Германия и Чехия.

Здравко: Значи за 33 години съм бил само 2 седмици свободен.

- Коя от десетките ви, тоест стотиците ви песни е символът на дует "Ритон"?

Здравко: Аз дори си имам един анонс на тази тема на концерт, на който казвам: Как беше, бе, Кате?

Катя: "Кате, свършиха ни хубавите песни, сега ще трябва да изпеем една от писаните от теб песни."(Смее се).

- Смятате ли, че бракът ви би просъществувал, ако единият от двамата не се бе развил в професионалната си сфера? Ако Здравко се бе реализирал в бизнеса например като вносител на перални?

Здравко: Категорично не. Бракът е брак, когато двама души гледат в една посока. Това обаче не значи, че трябва да са от една професия. Винаги има моменти, в които си казваме: Край, тя така ме обиди и от утре край. Разводите са на една емоционална основа. Това, което правим и което сме направили, не мога да си представя да го правя с някой друг.

Катя: Аз не харесвам думата интерес, защото звучи комерсиално, но ако не бяхме дует, може би щяхме да се изкушим, да се отчуждим. Много е сложно.

Здравко: И уязвимостта в процентно отношение от любовна авантюра е по-голяма.

- Здравко, жълтите вестници писаха миналата седмица, че имате любовница?

Здравко: Бяхме на представянето на книгата на Богдана и една наша приятелка ни каза за статията с любовницата. А аз веднага попитах: А телефона има ли й го в статията? За Катя пише, че ми кръшкала преди години с водопроводчик. И аз й казах: Кате, не можа ли с някой баровец като фолкпевиците, ами водопроводчик.

Катя: Ами тогава, преди години, нямаше баровци, имаше само водопроводчици.

- Как ви поканиха за рекламни лица на "Ало, да"?

Катя: Обадиха ни се от една рекламна агенция и ни казаха, че нашият дует е много позитивен и е подходящ за рекламата, която са замислили. Аз се съгласих да участваме, но поставих условие клипът да не бъде с битова насоченост и те се съгласиха. Снимахме през май. Стана като телевизионно интервю, снимахме у дома (виж клипа в галерията). Режисьор бе Димитър Митовски и екипът му. Изключителни професионалисти, на филмова лента го направиха. Още същия ден фотографът Дилян Марков направи и рекламната фотосесия. Той е доказан талант.

- Вие самите абонати ли сте на "Ало, да"?

Катя: Да, говорим помежду си за 1 стотинка на минута, успяхме и да вербуваме десетки приятели към "Ало, да". С всички мобилни оператори говорим за 29 ст. Роумингът е на много поносима цена. Но най-хубавото е, че четем вестниците "Труд" и "24 часа". Всяка сутрин, докато си пия кафето, чета статиите на телефона си. Редовно следя и времето.

Катя e родена на 18 март в София, зодия Риби. Завършила е музикалната консерватория, специалност естрадно пеене.

Здравко е роден на 20 януари в Кърджали, израснал е в Момчиловград, зодия Козирог. Завършил е музикалната консерватория специалност естрадно пеене.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Лъвът - цар на шоуто

Лъвът е царски знак. Родените под него държат на честта и уважават себе си, вдъхновяват другите и имат силно присъствие. Весели са, но и изтънчени. Искат да играят звездата на сцената на живота.

Не разчитайте само на диети за красива фигура

Ако искате да свалите излишни килограми, направете го здравословно, ефективно и най-важното без нечовешки усилия. Повечето хора търсят най-популярните методи за отслабване, но те не са най-ефективни.

Само 3 от дъщерите на Хачо носят фамилията Бояджиева

Xачо Бояджиев и Евгений Станчев, тогава главен редактор на в. "Поглед", стоят с чаша в ръка на някакъв коктейл и си говорят. Край тях минава Камелия, щерката на Станчев, и Хачо му казва:

Казачка от Сибир убива с поглед

Жителка на сибирско село имала страховитата слава, че може да убие всеки с поглед, информира изданието "Паранормал". Никой в Ирса, малко селце край Иркутск, не смеел да излезе срещу Авдотя Ивановна.