ЕС иска да обвърже приема ни в Шенген с успешната борба срещу корупцията и престъпността. Това трябва да стане със специална клауза, която ще бъде обсъдена тази есен при вземането на решение дали България и Румъния са готови за членство през март 2011 г. Идеята за подобно обвързване е дала Франция. Германия и Холандия засега й симпатизират, но Берлин все още не е взел решение как да гласува. Това научи "24 часа" от източник от германските власти.
"Германия има някои сериозни питания по отношение на готовността ви за членство в Шенген. Премиерът Борисов и президентът Първанов имат възможността да ги разяснят по време на посещението на Ангела Меркел", обясни и пред "24 часа" гласът на канцлерката Щефен Зайберт.
България и Румъния са членки на ЕС почти вече четири години, като за тях за първи път бе създаден мониторинг, който да следи дали критериите за членство се изпълняват. Подобен мониторинг според Франция трябва да има и за Шенген, но с тази разлика, че той ще се въведе преди двете страни да са станали членове на свободната от граници зона. Ако това бъде прокарано от Париж, то Шенген се отдалечава недостижимо за София и Букурещ, смятат експерти.
Дори и чисто технически критериите за Шенген да са изпълнени, много страни-членки на ЕС, имат съмнения, че те ще вършат работа, ако корупцията в България и Румъния не е преборена. Най-новата техника за наблюдения и съвършени от техническа гледна точка паспорти са без значение, ако на граничните пунктове седят корумпирани чиновници или документите могат да се купуват на черно, посочват опасенията си експертите.
Как точно ще се измерва има ли корупция или няма в България и Румъния обаче никой не пояснява. Според привържениците на идеята за обвързваща клауза тя ще е последното средство за натиск върху София и Букурещ да изпълнят критериите на ЕС.
Акцията на Франция по експулсиране на румънските и българските роми от страната е била именно демонстрация в опит да убеди европейската общност, че двете нови членки не са готови за Шенген.
Решението на ЕС ще бъде трудно, тъй като страните членки трябва да преценят правилно политическата цена по отношение на България и Румъния при евентуален отказ, и политическата цена по отношение на избирателите си при евентуален прием. Решението трябва да се вземе единодушно.
КАПКА ТОДОРОВА
Срещата няма да е само протоколен блясък
Какво води точно сега канцлера Меркел в България (и Румъния)? Над този въпрос умувахме наскоро в професионален кръг. Възможните отговори се вписват в няколко категории:
Официално-протоколни. Политиците и дипломатите веднага ще ви кажат, че посещението е по покана на Бойко Борисов (който напоследък често-често отскача до Германия). Че се планира отдавна, е в интерес на двустранните отношения и на общите европейски цели. Сигурно ще стане дума за традиционно добрите исторически връзки, за разцвета на икономическите и културни отношения, за 500-те хиляди германски туристи в България, за ролята на София в региона, за почетната докторска титла, която ще получи канцлерката.
Български - пропагандни и за самочувствие.Силовото поле около българския министър-председател положително за пореден път ще излъчи съобщения за отличните лични отношения между Борисов и Меркел, за взаимните политически чувства между ГЕРБ и ХДС и за България като ключов европейски играч, от когото едва ли не зависят бъдещите разширявания на ЕС с балкански държави, включително и Турция. А, да не забравяме премиерските гръмотевици срещу Е.он и "Сименс".
Германски - предполагаеми. "Да видим какво става с борбата срещу корупцията и престъпността в двете нови еврочленки, да обсъдим шенгенските им амбиции, да се осведомим и за проблема с ромите, който предизвика толкова много европейски сътресения. А и да отворим дума за сигурността на германските инвестиции в България."
Зад въпроса "Защо Ангела Меркел лети до София и Букурещ?" се провиждат обаче и вътрешнополитическите проблеми на канцлерката. Дали пък и тя - както мнозина други лидери с нейния премиерски стаж - не търси все повече убежище във външната политика, особено по време, когато в Германия, в собствената й партия и в управляващата коалиция ври и кипи от проблеми? Бурната дискусия около мястото на исляма в Германия, растящата вътрешнопартийна опозиция срещу центристкия курс на Меркел, непрекъснатите конфликти с коалиционните партньори от Свободната демократическа партия - всичко изброено (че и още!) наистина изисква денонощна бдителност, присъствие и видимост на Ангела Меркел на вътрешнополитическата сцена. Разбира се, това не означава, че трябва занемари външнополитическите си ангажименти - но може би като опитен тактик тя ще търси такива приоритети навън, които биха й помогнали вътре?
Така отговорът на въпроса в началото постепенно придобива контури. Сравнително кратката история на България и Румъния като еврочленки едва ли може да се обяви за приказен успех. Няма защо да изброявам познатите хронични недъзи на двете страни - от корупцията до тежкото положение на ромите. (Които едва не скараха Меркел със Саркози наскоро...)
Като един от най-влиятелните европейски лидери Ангела Меркел без съмнение възнамерява да говори в прав текст по тези проблеми с домакините си в София и Букурещ. Още повече че съседни страни като Хърватия (най-бързо), Сърбия и Македония (по-бавно) и Турция (дали изобщо?) очакват приемане в ЕС, а лошият опит с България и Румъния настройва скептично не само Брюксел, не само политиците в страните членки, но и общественото мнение сред близо 500-те милиона европейци. Икономическата криза засегна изключително тежко Румъния, която на косъм избегна банкрута, а България пък е сред страните, които най-бавно се възстановяват от удара. Разклатената държавност, безпаричието, хаоса в правосъдие, здравеопазване и образование - това са все фактори, които потенциално застрашават цялата общност на европейските държави. Да не говорим, че с присъединяването си към Шенген, което се очаква идната пролет, България и Румъния вече няма да подлежат дори на сегашната минимална карантина.
Така че независимо какво ще пише в официалните съобщения за печата след визитата, Ангела Меркел със сигурност ще постави всички тези неприятни въпроси на своите домакини в София и Букурещ. Да, като лидер на една от равноправните държави в това обединение тя не може да раздава ултиматуми или да заплашва със санкции. Но като политик със собствена европейска тежест, който освен това има сетива за обществените трептения в посткомунистическите общества, тя навярно ще успее (поне в България) да насочи своите събеседници към по-активна и европейски по-адекватна политика. Дано.
АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"
15 фирми тет-а-тет с канцлера, обсъждат 101 идеи на германския бизнес
Тесен кръг представители на бизнеса ще разговарят днес следобед с канцлера Ангела Меркел и нейната делегация. На срещата са поканени не повече от 15 лица. Подборът обаче не е паднал само върху немски фирми. Сред българските например ще е "Софарма". Компаниите са членове на Германо-българската индустриално-търговска камара. Какви теми ще обсъди бизнесът с Меркел обаче, нямало предварителна яснота.
Най-вероятно ще се дискутират и идеите, които преди време камарата предложи на правителството, допусна вчера главният й управител д-р Митко Василев.
В края на юли камарата връчи на премиера Бойко Борисов списък със 101 мерки, които да подобрят условията за бизнес у нас и да ги приравнят с тези в Европа. Предложенията бяха за промяна на конкретни текстове в 24 закона и са базирани на германския опит. Поправките са основно в данъчни и търговски разпоредби. Събрани бяха в каталог, в който детайлно са описани и мотивите. Подобна инициатива на инвеститори бе подета за първи път у нас.
За реализацията на идеите е сформирана работна група от Министерския съвет и специализираната комисия "Право" към камарата. Тя вече се е събирала веднъж и е дискутирала. "Това ще е по-продължителен процес. На предложенията ни беше погледнато много сериозно", каза Василев.
Възможно е пред Меркел инвеститорите да поставят някои от наболелите спънки при работата им у нас. Сред тях са забавени плащания от държавата или фирми длъжници. Някои от емблематичните проблемни случаи пък е с фирма "Кльостерс" за проект за циментов завод в "Кремиковци". Той е от 2004 г. и е с инвестиционна гаранция от федералното правителство. Заради нереализираната идея в началото на годината Германия спря да издава гаранции за вложения на компаниите й у нас.
В рамките на организиран от германо-българската камара бизнес форум днес Меркел ще изнесе лекция пред 300 гости. Преди това канцлерът ще се срещне с премиера Бойко Борисов и с президента Георги Първанов, който ще й връчи орден "Стара планина". В Археологическия музей на Меркел ще бъде присъдено почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Русенския университет. (24часа)