Щабът на националния отбор начело с Лотар Матеус е бесен от организацията за контролата срещу Саудитска Арабия. Ударите по немската точност и доста накърненото българско самочувствие следваха един след друг.
Първо мачът с арабите бе преместен от стадиона на “Галатасарай” “Али Сами Йен”. Уж щеше да е на олимпийския “Ататюрк”. Оказа се, че ще е на терен “Б”, а не на основния.
24 часа преди мача нашите научили и още една вест. На въпросното игрище ще се играе и още една среща, точно преди нашата. И пак ще играе Саудитска Арабия, но срещу Габон. Уж щели да пуснат олимпийския си отбор да отъпче тревата и да направи условията за националите на Матеус и следващата арабска селекция по-лоши.
И това не бе съвсем всичко. По план българите трябваше да тренират на максимум 30 минути от хотела си, позициониран нарочно до “Али Сами Йен”. Но в деня преди контролата изведнъж се оказало, че в цял Истанбул няма нито едно свободно игрище с естествена трева. Заради поредната лъжа, показваща, че никой не ни взема на сериозно, националите трябваше да пътуват 30 км до далечния крайбрежен квартал Саръер.
30 километра, но с мъки за цял мач. Заради зверските задръствания изнервящото пътешествие трая 90 минути. Накрая Матеус и матеусчетата се озоваха в гора на върха на хълм. Насред нищото бе “Орхан Кечели тренинг камп”. Вече бе тъмно. Тренировката бе насрочена за 18 часа. Започна в 19. Дупките по игрището в храсталаците бяха осветени от 20 мижави лампи.
Нашите поне се научиха на задружна игра и какво е всеки да пази гърба на другия. Защото, ако се отдалечаха, нямаше как да се виждат добре.
Край терена нямаше никакво присъствие на любопитни мениджъри или странични футболни хора. Единственият случаен наблюдател бе кучето Рубик, вързано пред съблекалнята. Но и то виеше от страх и ужас, че е изоставено в тези условия в тъмната Индия някъде из Турция.
След края на тренировката изтощеният от задръстванията, умората и мрака Лотар Матеус седна да почине на пейка пред “официалната сграда” до терена, сигурно размишлявайки върху думите си от по-рано, че иска сериозни контроли с Германия, Аржентина, Бразилия...
Няколко чевръсти домакини разгънаха маса на една поляна. Сложиха банани и минерална вода и започнаха да предлагат чай на изтощените българи.
“Тренер, може ли да изядем по един банан, преди да тръгнем, че с тази организация може това да ни е вечерята”, уж се пошегува Благой Георгиев, обръщайки се към Матеус.
За вчера сутринта също по програма Лотар Матеус планираше да проведе още едно занимание. Да се възползва максимално от първия си лагер-сбор с българските национали. Но съвсем логично немецът отмени заниманието след предишната изтощителна вечер. А и явно предпочиташе да стигне със сигурност до противоположната част на Истанбул за контролата със Саудитска Арабия, вместо да прекара сериозна част от деня в задръстванията до игрището в гората и обратно.
Треньорът вече ползва български
“Попов, шут.” “Иван, удар.” Подобни реплики подхвърля към възпитаниците си Лотар Матеус на тренировката преди контролата със Саудитска Арабия в Турция. Понякога възнаграждава Ивелин, Иван Иванов и другите с “браво”, понякога сменя езика и обяснява на английски, че той би отиграл тактическите положения по-добре. След малко включва на родния немски, подвиквайки към знаещите го Чавдар Янков и Димитър Рангелов.
Ползва с усмивка и думи от познатия на всички сръбски. С ентусиазма си определено заразява националите. И макар те да тренираха на мрачно теренче в един хълм насред гората край Истанбул, и макар заниманието да бе час и 45 минути, Матеус бе предал настроението и желанието си на футболистите
Повече от похвално е усърдието на Лотар да учи български. Само от 20-ина дни е начело на националите, а вече вмъква в работния процес определени футболни термини на родния ни език, колкото и те да са близки до други езици и лесни за запомняне.
Както “24 часа” вече писа, Матеус е решил да не ползва преводач за работата си с играчите, а само за пресконференции.
В много рядки случаи се налага асистентите Цанко Цветанов и Михаил Мадански да разясняват допълнително изисквания на германеца. В повечето случаи Матеус предпочита сам да води личен диалог с всеки от играчите на терена. Не може да не прави впечатление, че за кратко той вече знае кой кой е и точно как се казва, без да му се налага да употребява заместители като “Барбуков”. (24часа)