“Да си вадим български паспорти не ни е главната цел в живота. Искаме българската държава просто да поддържа контакти с нас, за да не забравяме корените си”, каза пред “24 часа” потомък на български имигранти в Бразилия.
Близо 10 000 нашенци живеят днес в най-голямата държава в Южна Америка. Над 6000 от тях са внуци на преселници. Другите са по-пресни. Едни са дошли след Втората световна война от страни като Франция или Германия, където учили и не пожелали да се върнат в родината. Други са бегълци от комунизма направо от България. Най-малко са бегълците от демокрацията у нас.
Огромната част от българите живее в Сао Паулу - най-големия град, икономическа и финансова столица на гигантската държава. Броят на българите обаче е само приблизителен. Толкова излизат според данните на Културната асоциация на българския народ в Бразилия, казва председателката й, Соня Димова, учителка по португалски.
Всъщност сънародниците ни, заселили Бразилия, са дошли не от България, а от... Румъния. Те са от Бесарабия, бежанци от поробеното отечество, които са се заселили в покрайнините на Руската империя. Но тръгнали на гурбет след преминаването на областта към Румъния в края на Първата световна война.
Вълната от емиграция към Бразилиязапочва през 1926 г., разказва Нелсън Греков, активен членове на асоциацията. Причината не е преследване от страна на румънските власти. Просто нашенците научили, че правителството на Бразилия стимулира заселници, като им гарантира улеснено медицинско обслужване и най-важното - безплатно образование за техните деца.
Така първите близо 200 семейства се отправят към Америка, като прекосяват Атлантика с кораби за околодва месеца. Те се заселват в южните щати Сао Паулу и Мату Гросу ду Сул.
Малко по-късно натам поемат още 200 семейства. И така в Бразилия се озовават 400 наши фамилии.
Фактът, че идват от Румъния, където използват латиницата, не налага да променят на -of или -efокончанията на фамилиите си. В румънските им паспорти те били изписани с -ov и -ev.Така запазват привичните за българския език окончания на имената си. Съвсем друг е случаят с габровеца Петър Русев, променил фамилията си на Русеф. Той е баща на вероятната бъдеща президентка Дилма Русеф. “Не е била никак лека съдбата на нашите "бабас и дядос", както ги наричаме ние. Те са работили от сутрин до вечер, за да отгледат нашите родители”, казва Греков.
В началото българите живеят на големи групи. Децата им се женят помежду си и за тях вече е по-лесно. Мнозина успяват да се замогнат и да се преселят от вътрешността на щата Сао Паулу в самия град. От тези бракове се раждат хора като Соня Димова, Жорже Косиков, братята Нелсън и Валтер Грекови и други.
Жорже Косиков е всепризнат лидер на българската общност в Бразилия. Той е известен юрист и съдия в миналото. Член е на Академията по юридически науки в Рибейрао Прету. Хобито му е изследване на имиграцията на нашите сънародници към страната. Написал е доста книги по въпроса. Вече е на преклонна възраст и по тази причина предаде председателството на Културната асоциация на българския народ в Бразилия на Соня Димова. Нейният жив и до днес баща Юлиан Димов се е преселил от Бесарабия със съпругата си Ана. Той помагал на Косиков да събере сведения за българите в Бразилия.
Братята Нелсън и Валтер Грекови с гордост се смятат за въплъщение на стремежа на българина постоянно да учи. Родителите им Иван и Ана постоянно ги карали да залягат над книгите. Преселникът Иван Греков започнал като селскостопански работник, а след това работил дълги години в автомобилното производство.
“Татко ме кръсти Нелсън на името на един човек от съседната къща на нашата улица. Той постоянно ходеше с книга под мишница. Баща ми казваше, че от него ще стане голям човек, и постоянно ми го даваше за пример”, казва 60-годишният Нелсън Греков. Доскоро той е бил преуспяващ бизнесмен във фармацевтичната индустрия, а сега е пенсионер.
Макар че почти не знае български, той нарича Натушка дъщеря си Наталия. Брат му е 56-годишният Валтер Греков, преподавател по икономика в университета в Сао Паулу.
За разлика от родителите си те не са научили български. Просто не са имали възможност да го учат, освен да слушат какво се говори вкъщи. Но децата на всички наши преселници, родени в Бразилия, са православни.
Но понеже общността ни в страната е малка, там няма българска църква. В Сао Паулу има три православни църкви - сирийска, руска и гръцка. Сирийската е най-голямата и отговаря за останалите две. Българите посещават нея. Някои са се женили там.
Изключително интересна е съдбата на сънародника ни Кънчо Карастоянов. Той вече е от втората вълна имигранти в Бразилия. Напуска родния Шумен заедно със своите родители и с брат си малко след 9 септември 1944 г. Семейството му било обявено за буржоазно и решило да бяга.
Повече от 60 години Карастоянов упорито отказва да вземе бразилско гражданство и живее с документ на политически емигрант. Миналата година той възстановил гражданството си, каза пред “24 часа” търновката Милена Миткова. Тя е на 34 г. и живее в Сао Паулу от 2000 г. Тогава се омъжила за бразилец, когото срещнала в България.
Милена е много ценен и важен помощник на българското посолство в Бразилия. Тя помага за контактите на мисията с наши сънародници в Сао Паулу и други градове.
Любопитна е съдбата и на 72-годишния днес Петко Георгиев. Поради затруднението да произнесат съчетанието “тк” бразилците му викат Петеко.
През 1956 г. Георгиев завършил гимназия и заминал легално да следва в Париж. Той се възползвал от краткото разведряване, последвало развенчаването на култа към Сталин в СССР.
“През 1959 г. от Франция заминах за Бразилия, където имах леля. И толкова ми хареса в Бразилия, че и до днес съм тук”, смее се Георгиев. По образование той е машинен инженер. Бил е и преподавател по математика в университета в Сао Паулу.
Чак през 1981 г. той решил да си дойде за празненствата за 1300-годишния юбилей на държавата.
“Обърнах се към българското консулство в Сао Паулу. Казаха, че няма проблем, тъй като никога не съм говорил срещу властта.”
Ако пък ви се наложи да отидете до бюрото на немската авиокомпания “Луфтханза” в Сао Паулу, ще ви посрещне една изключително симпатична наша сънародничка. Албена Георгиева е представител на “Луфтханза” и “Суисеър” в Бразилия.
Проблем за българите в страната е, че в момента там има само 1 наш дипломат - временно управляващ мисията в столицата Бразилия.
Тя е доста далече от Сао Паулу. Някога в най-големият град имаше българско генерално консулство. По-късно то е понижено в търговско представителство. Днес мисията е закрита и за нея напомня само прътът, на който се е развявал флагът ни.
Далеч не всички нашенци в Бразилия са във възторг, че президент може да стане Дилма Русеф, която е от български произход.
“Не, нямам нищо лично против нея. Но и аз, и много други хора сме резервирани към нейната Трудова партия”, изтъква Валтер Греков.