Най-богатата колекция на народни песни тръгва на пазара от утре с “24 часа”.
200 песни (няма грешка в бройката!), ще се появят в 4 диска МР3 заедно с песнопойки.
Това е златната колекция на фолклорни песни, която вестникът издава заедно с “Ара мюзик”. Първият диск е “Македонско девойче”, в който има 50 стари македонски хита. Голяма част от тях са на емблематичния Володя Стоянов.
Разбира се, той е включен като един от най-известните изпълнители на македонски песни. Но има и друга причина да се появи в подобно бижу - трите юбилея на певеца. На 3 декември той навършва 50 години, но на същата дата има още 2 празника - 30 години на сцената и 15 от първия си професионален запис.
След албумите Стоянов ще организира и голям концерт в НДК, ако му стигнат силите, както сам казва.
Володя не брои колко песни е изпял за родния си край, защото са много. Продължава да пише и свои. “Доволен съм, че прекарах мост с моите песни през годините и успях да съхраня и продължа традицията да се правят хубави македонски песни. Няма как да не съм щастлив, защото те се пеят навсякъде, дори някъде се изучават в часовете по музика.”
Когато се родил, в семейството му не искали да го запишат Володя, защото не разбирали какво е това име. Склонили, защото за него настоявал кръстникът му, а там неговата воля се слуша. Кръстникът му бил летец по това време в Долна Митрополия и прочел книга за детството на Ленин. Харесал галеното име на вожда и настоял и детето да се казва така. През първите месеци обаче всички му казвали Мелодия, вместо Володя.
Най-ценните съвети певецът научил от баба си. Тя му обяснявала да прави добрини, пък онзи отгоре си знае работата. Също толкова важен бил и друг съвет - да не се занимава с дребните неща, защото те само ще го забавят по пътя му към важните.
Дали съвременното македонското девойче все още е толкова хубаво, както се пее в едноименната песен?
"Преди 4 и 6 години, когато прибирахме внучките от родилния дом, музикантът отвън ме питаше какво да изсвири. Нямаше как да не му поръчам тази за македонското девойче. Искам момичетата да са хубави като песента, красиви и огряти от слънцето. В нашия край обичаме живота и когато запеем песни, обикновено стават големи хора. Затова съм уверен, че ще продължат да се раждат красиви македонски девойки и войводи. Леля Ванга казваше, че всеки мъж трябва да е войвода. Да е отговорен и решителен. Тя казваше, че докато има войводи, ке я има и България”.
Македонските песни се приемат сантиментално от всеки българин, защото са свързани с историята на много известни хора, чиито деди и родове са от този край. "Това е най-изстрадалата част от българите. Дори има една поговорка, че ако на света има една Голгота, би трябвало да се казва Македония".
Володя винаги е обичал историята, но тази, свързана с македонския край я знае от своите родители и дядовци. Родът му е от Вардарска Македония. Всички преселници оттам, незивисимо къде са сега, са запазили нравите и обичаите на предците си. Той помни разказите на дядо си как и с колко мъка хората са напуснали родния край при изселването им от Енидже, Вардарско, за да изпълнят договорката на Великите сили.
Изпълнителят е убеден, че песента е най-чистият мост, съграден по достоен начин и издържал проверката на времето. Затова тези албуми с македонски песни носят носталгия, но и послание към малките държави на Балканите, които тепърва ще се присъединяват към голяма Европа.
"Нека направим това обединение с култура и с песни. Да ни припознават с общото между нашите народи, а не насила да се търсят разлики, които не съществуват. Много дълго робуваме на измислените догми, които родиха странния термин "македонизъм". Той не помогна на никого. С това обаче само объркаха населението и го отдалечиха от истинските му корени. Това много ми тежи. Видях тези неща с очите си, особено в края на 89-а, когато след преврата у нас работех в Югославия. По-старите хора искаха да са заедно, а младите бяха объркани, защото им бе насаждано друго. Това обединение рано или късно ще стане".
Володя е убеден, че през 2012 не идва краят на света, а тогава ще властва човещината и културата. "Балканите са районът с най-богатата културна палитра. Малцина обаче дръзнаха да я използват. Кустурица и Брегович не се уплашиха и станаха известни в цял свят. Те почерпиха от това разнообразие и спечелиха.”
Володя иска да направи концерт в НДК за юбилея, но възможностите му не позволяват да го стори сам. "Затова усилията ми са да издам албума и дивиди. Аз съм войвода и не съм свикнал да се моля. Концерт ще има, ако се намерят достойни хора да помогнат, но без да насилваме нещата и да правя нещо на всяка цена".
Войводата, както наричат Володя, смята, че ние можем много да дадем на обединена Европа, защото имаме уникални певчески школи. "Нямаме аналог в света в това отношение, като се почне с добруджанската музика, родопската, странджанската, македонската, шопската, граовската. Други изпълнители не направиха нужното за своята музика, както ние с македонските песни. Затова се смятам за пионер. Пътят за съхранението на музикалната ни култура е в създаването на нови авторски песни. Много са хубави всички от моя край, но те са свързани с определена епоха. Не трябва да ги забравяме и ще продължим да ги пеем, но трябва да създаваме и нови. Затова направих "Мера според мера", "Два гълъба, двама сина", баладата за леля Ванга и още няколко песни.
За пророчицата Володя говори с нескрито уважение. Занесъл й записа да го чуе. Това била неговата благодарност към Ванга. Харесала песента.
"С леля Ванга зедно пеехме “Кога зашумат буките”. Тя много я харесваше, както и "Син ти се майко ожена". Аз изпитвах строхопочитание към нея, като към свят човек. Излъчваше много сила, беше по-силна от мъжете. Нямаше човек, който да не се чувства по този начин пред нея. Всички я уважаваха".
Певецът разсъждава за времето, в което живеем. Трябва да се върне уважението между хората. "На мен множко ми дойде това 20-годишно лутане.
Побеля ми брадата от този преход. Боли ме, че много млади хора си отидоха и се изпотрепаха за нищо по улиците. Не успяха да седнат на една маса, вместо да се бият. Това също си е наш балкански синдром за надмощие".
Всички песни, свързани с Македния, носят послание. Те са като подадена ръка. Певецът смята, че най-много родолюбци има в македонския край. Те милеят много за род и родина. Самото теглило ги е направило такива. "Македония винаги ме вълнува. Тук е люлката на цивилизацията. Винаги са живеели умни и мъдри хора. Да не обиждаме други народи, но може би най-много вицове има за чукчета. С нас обаче никой не се е подиграл. Ние разпръсваме култура. Затова е грешно през ХХІ век човек да се затваря в себе си, да се мисли за единствен и, че може без съседа си".
Володя направил песен за Санстефанския договор и за първи път я изпял в Охрид, където много го харесват. Управителят на заведението се притеснил, че може да има проблеми. "Казах му, че няма страшно, защото утре вече всички ще сме в Европа. Тези наследени догми и страхът ни пречеше да се обединим, но това ще стане, като влезем в Европа. Не е нормално този народ да изживява трагизъм в душите си. На хората вече им омръзнаха политическите борби и искат да живеят нормално."
В Охрид го знаят като "пеячо, дека пише песни". "Там ме обичат и уважават, защото градя мост между нас. Те разбират, че в песните ми няма шовинизъм. Това е нов поглед на съврменна Европа.”