Два случая на затрупване на миньори под земята, както този в Чили, помнят в бобовдолското с. Мламолово. "За разлика от нас в Чили се справиха", казват местните. Много от тях сега си припомнили трагедията през 1997 г., когато сами участвали в спасителните акции с кофи и лопати, донесени от вкъщи.
"Първият случай беше на 1-и участък на рудник "Мламолово". Тогава при източване на материал бяха затрупани двама миньори. Почина Спас Гиздов - 42-годишен. Вторият миньор беше спасен, получи тежки травми. Върна се в Северна България, откъдето е родом", спомня си шефът на минно-спасителната служба в Бобов дол Сашо Стоичков.
За да извадят двамата от 150 м под земята, на спасителите се наложило да прокарват допълнителни изкопи, за да могат да влязат в забоите. "Трябваше да действаме бързо. Направихме нов изкоп, влязохме от другата страна, но единият от миньорите беше починал. Акцията продължи 6 дни и половина без прекъсване. В такива случаи не може да се взривява, защото земната маса ще падне върху хората вътре и ще ги затрупа. Всичко се правеше на ръка с шилка (копач)", разказва Стоичков.
При втория случай под земята остават 5-има, но не оцелява нито един.
"Беше точно на 14 февруари - Трифон Зарезан. Стана около 19 часа. Имаше сигнал, че в шахтите са избили кал и вода. На място видяхме, че началник-смяната и един от миньорите бяха изтласкани мъртви навън от придошлата вода. Затлачена беше цялата галерия. Акцията продължи 7 дни. Изкарвахме вода и кал на ръка с всевъзможни кофи и лопати, после трупове", разказват спасителите.
"Нямаше никаква техника. Събрахме съдовете на хората от домовете, за да може с тях да се изгребва ръчно калта", спомнят си местните хора.
"Стана заради човешка грешка", разказва един от миньорите. Илия Петров загубил при трагедията 4-има приятели и племенник. Аварията станала, след като в подземните галерии пробила водата от образувал се над тях водоем от надземна мина.
"Водата затлачила момчетата. Чистиха калта с дни, извадиха ги и ги пратиха направо в моргата в Кюстендил. В дробовете им имаше тиня", спомня си Илия Петров.
Според него е имало шанс да спасят затрупаните миньори, ако са им подали въздух отвън. Двама от тях са били в галерия, незасегната от водата. Нямало никакъв достъп на въздух, въпреки че били близо до пъвърхността и умрели от задушаване.
Бяха се борили няколко дни. Часовниците и на двамата бяха спрели в един и същи момент от липса на кислород", казват в селото.
Един от загиналите тогава миньори - Любомир, оставил три деца сираци. "Никога не беше работил на Трифон Зарезан. Не знам защо тогава го направи", споделя Илия Петров.
При голямата драма тогава загива и един от двама братя близнаци. По ирония на съдбата сигнала като диспечер първи тогава получил брат му.
"Още настръхвам като чуя сирени. И тогава всичко пищеше", спомня си роднина на загиналия при драмата мъж. Тялото на последния миньор било извадено от забоите едва на 9-ия ден.
От трагедията се спасил друг миньор.Трябвало да е на смяна, но отишъл на зъболекар. "Само за два дни косата му стана чисто бяла след драмата", спомнят си негови колеги. След инцидента и той напуснал мините и никога не се върнал повече.
"Вадеха трупове и правеха погребения. Беше цяла седмица. И общината беше в траур няколко дни", спомня си Стефка, служителка в кметството в Мламолово.
Малко след инцидентите рудникът в Мламолово бил закрит. "Сега не може да се познае, че е имало мина. Всичко е изравнено със земята. Закриха го, но не заради трагедиите, а заради частни интереси", казват в селото.
В момента в бобовдолския басейн има четири подземни и един надземен рудник. "Взети са необходимите мерки подобни случаи да не се повтарят, но в тази професия рисковете са неизбежни", казват от спасителната служба.
Голям проблем в бобовдолско са и тези, които копаят незаконно под земята във вече закрити рудници, за да изкарват въглища и да ги продават на много по-ниска цена. Често тези хора остават в галериите, затрупани под купища земя и въглища, казват минните спасители. За последната година и половина са загинали петима.
Един от фрапиращите случаи е от миналата година, когато трима мъже прокопаха тунели на 40-50 метра под земята и ги укрепиха с подръчни материали. "Те ползвали за вентилация тръбопроводи от найлон, за да вкарват вътре в дупката въздух с вентилатор, захранван от акумулатор от наблизо паркирана до изкопа лада", разказват спасителите, извадили труповете на двамата мъже.
Една от най-големите драми, които те помнят, е в рудник "Иван Русев". При експлозия на газ гризу тогава загинаха 10 миньори, 58 бяха спасени. Аварията е отново от 1997 г. "Това беше черна година. Жертвите бяха 18 само за 12 месеца", казват спасителите.
"През разрушените комини ги изнасяхме. Сваляхме ги с въжета, хванати през кръста. Хората бяха падали навсякъде, обгореули, без кожа, неадекватни, пищяха от болка само при допир, когато опитахме да ги извадим", разказва Сашо Стоичков.