Проф. Ст. Михайлов:Социолози стават шарлатани печалбари

проф. Стоян Михайлов СНИМКА: “24 ЧАСА”

С проф. Стоян Михайлов разговаря ПЕНЧО КОВАЧЕВ:

- Вие сте един от основателите на социологията у нас и дългогодишен директор на Института по социология. Каква оценка бихте писали на днешните социологически агенции и на изявените ни социолози, г-н Михайлов?

- Социологическото направление в българското обществознание беше създадено през втората половина на 50-те години на ХХ в. Начело на малцината ентусиасти, които осъществиха това дело, беше проф. Живко Ошавков. Аз бях най-близкият му сътрудник от самото начало, та до смъртта му през 1982 г. Социологията се разрасна и утвърди както с оригиналните си и мащабни социологически изследвания, така и с широко разгърналата се международна активност.

Днес социологията се проявява главно на емпирично равнище. Теоретичните изследвания са рядкост, такива не се поръчват, нито финансират. Методиката на емпиричните изследвания е крайно бедна и едностранчива - проучват се преди всичко субективните мнения на хората. Почти единствено с това се занимават социологическите агенции.

Техните изследвания са ориентирани най-вече към електорални проблеми. Теоретичното ниво на общността на социолозите спада. Още повече ще се засилва този отрицателен процес след закриването на Института по социология към БАН, което не прави чест на академията.

- Преди 10 ноември 1989 г. социологията беше идеологизирана. Сега каква е?

- Социологията е обществена наука и както всички останали обществени науки е свързана с политиката. И по-рано, и сега. Ако някой твърди обратното, или се заблуждава, или съзнателно не говори истината. Проблемът е: въпреки политическите зависимости, въпреки поръчването и финансирането на изследвания от дадени институции социологът да остава верен на научната методология, на обективността. За съжаление отделни социолози нарушават това императивно изискване и от учени се превръщат в шарлатани печалбари.

- През 1972 г. излезе филмът на Георги Мишев и Людмил Кирков "Момчето си отива". Центърът по социология към ДО "Българска кинематография" прави проучване за филма сред студенти от СУ. Раздадени са 489 карти с по 10 въпроса. Обработените данни от анкетата са събрани в малка книжка, на корицата на която горе вдясно пише "За служебно ползване". Защо беше необходима тази секретност? Социализмът плашеше ли се от общественото мнение?

- Най-напред едно уточнение. Обществото до 1989 г. не беше социалистическо, а сталинистко тоталитарно. У нас то окончателно се оформи като такова при Червенков и след 1956 г. прие формата на живковизъм. По самата си природа системата на управление в това общество начело с личната власт на първия партиен ръководител прикриваше отрицателните явления. Затова резултатите от изследвания, в които прозираха недъзи и недоволство, не се огласяваха.

- 10 години (от 1978 до 1988 г.) бяхте секретар на ЦК по въпросите на идеологията. Слушал съм различни версии за отстраняването ви от властта. Бихте ли казали истинската - защо ви свали Живков?

- Гонението и политическите провокации срещу мен, които доведоха да снемането ми като секретар и изваждането ми от състава на ЦК на БКП, имаха две главни причини - запазването на самостоятелността на мисленето ми, което намери израз в публикации, които не съгласувах с никого и които предизвикваха широк обществен резонанс (книжката ми "Сравнението", статията ми "Социалните отдушници", книгата ми "Оптимално функциониране на социалното управление" и др.); критичността към постановки на Живков (обявих се срещу екстремистката политика към Института по български език на БАН, обосновах тезата, че преименуването на българските турци ще бъде груба грешка, посочих, че т. нар. Юлска концепция не може да има програмен характер, разкрих, че намаляването на темповете на икономическия растеж, започнало от 1971 г., води до икономическа криза, и др.). Живковизмът не търпеше никакви различия със своите виждания, той толерираше послушничеството и апологетиката.

- Как подейства на вас и на колегите ви неговото прозрение, че "социализмът е едно недоносче"?

- Това изказване на Живков показа две неща. Първо, че той е неграмотен по отношение на марксистката теория за социализма като обществена формация. Второ, че той е демагог от класа.

Десетилетия той говореше в името на социализма. Защо не посочи що е социализъм и защо това, което ние наричахме социализъм, е "недоносче". Та нали той изграждаше това "недоносче"!

- Как бихте коментирали носталгията днес по времето и управлението на Живков?

- Много просто - предишното общество, макар и сталинистко тоталитарно, допринесе за значителна модернизация на българското общество, за издигане на културното равнище и материалното благосъстояние на народа. Реставрацията на капитализма в криминално- грабителска форма влоши положението на повече от 65% от населението, а националнопредателската политика на управляващите след ноември 1989 г. създаде опасност за по-нататъшното съществуване на българската държава и нация. Ето източника на носталгията и нарастващото недоволство.

- По ваше време като секретар на ЦК беше разгромът на филма "Една жена на 33", пиесата на Радичков "Образ и подобие" бе забранена в Народния театър, свалена от сцената в театър "Сълза и смях" беше пиесата на Петър Маринков "1000 метра над морето", книгата на д-р Желю Желев беше иззета от книжарниците, а редакторите й - наказани. По какъв властови механизъм ставаше всичко това?

- Няма спрян филм или театрална постановка по моя инициатива. Напротив, редица филми бяха пуснати по екраните с моята решаваща намеса. Това беше посочено след 1989 г. в медиите от редица кинодейци (Никола Рударов, Николай Волев, Тодор Колев и др.). Критичните статии и указанията за спиране на филми и театрални постановки идваха от кабинета на Живков, за което аз обикновено не бях информиран.

- Липсват ли ви коридорите на властта, макар че о тогава минаха 22 г.?

- Изобщо не. Аз бях включен в партийното ръководство не по моя инициатива. Сега отново се отдадох на първата си любов - науката. Няма нищо по-приятно и доставящо по-голямо удоволствие от творческата дейност. Макар че от сегашните властници тя нито се цени както трябва, да не говорим за мизерното й заплащане.

- Как властта променя човека? При вас какви промени настъпиха?

- Някои овластени се променят неузнаваемо. Това с мен не можа да стане. Кариеризмът, послушничеството, надменността ми са чужди. Но властта ми даде възможност да натрупам управленски опит и да проникна в интимните механизми на предишното общество. В резултат се появи монографията ми "Сталинисткият тоталитаризъм", в която разработих обстойно аргументирана концепция за това явление.

- Какъв паралел бихте направили между държавниците по ваше време и сегашните?

- И при живковизма управляваше амбициозната посредственост. Но нейното ниво като ерудиция и опитност беше много по-високо от това на сегашните управници. Толкова случайни, ограничени, неуки, но алчни хора в управлението в нашата страна след Освобождението не е имало. Когато разпитваха Румяна Желева в Европарламента, аз се срамувах, че съм българин. А един от сегашните министри, освен че нищо не разбира от финанси, често лъже по медиите и дава доказателства в отделни случаи за психическа неадекватност. За премиера не желая да говоря, защото години преди да стане такъв си казах мнението и очакванията. За съжаление оценката ми се потвърди и даже се надмина от проявите му като шеф на правителството.

- Как виждате бъдещето на България днес от управленския опит на вашите 80 години?

- Крайно песимистично. Федериране на страната или изчезването й като държава и нация. Ако не се появи партия, която горе-долу вярно да оцени миналото, да анализира обективно настоящето и да формулира обоснована програма за прогресивно развитие в ЕС. Политическата трагедия на страната ни е, че такава партия засега не съществува. Това заявих още преди 10 години, но и досега няма признаци за формиране на такава партия. Дано не се окажа прав!

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 3

Сортирай по:

0
Социолозите не стават печалбари и шарлатани. Те СА печалбари и шарлатани с манталитет на проститутка. Социологическите изследвания са в полза на плащащия повече.

0
interview-to e fundamentalno. Zaglavieto e pogre6no po-vesnikarski podbrano.

0
Три неща ме впечатлиха от интервюто на проф.Ст.Михайлов:1.Толкова случайни, ограниче ни, неуки, но алчни хора в управлението в нашата страна след Освобождението не е има ло; 2.Мнението му за Р.Желева, министъра на финансите и премиера; 3.Дано не се сбъдне предвиждането му за федерална страна,та дори изчезване на държавата България. Но слу шайки изказванията на премиера,депутатите от БСП,че и някои от ГЕРБ,социолози, поли толози и историци като Райчев, Драганов, Колев, оправдаването на Доган от ВАС,протур-скато политика на цели партии,бъдещето ни като нация хич не е оптимистично.

Добави коментар

Добави коментар

Атанас Мерджанов: Не ни е страх от преференциите, те ще покажат кой колко тежи

- Г-н Мерджанов, как ще наложите Кристиан Вигенин на хората си в Благоевград за водач на листата, след като те не го искат, а Миков не променя мнението си?

Филип Владимиров: Царска Бистрица е на държавата, а не на Симеон II и сестра му

- Съдия Владимиров, докъде стигнаха споровете с царските имоти? - Окръжният съд гледа 4 дела за установяване право на собственост на държавата върху част от имотите,

Д-р Мирослав Ненков: Спешни центрове с легла ще подобрят здравната помощ

Роден на 15 март 1969 г. в София Завършил Медицинския университет - София, през 1995 г. Като студент започва работа в ИСУЛ Има специалност по анестезиология от 2000 г.

Ген. Симеон Симеонов: Нови 10 ковчега щяхме да посрещнем, ако бяхме приели други райони за мисии

- Г-н генерал, от височината на 5-те години начело на Щаба по отбраната какво смятате: Какъв човек трябва да е министърът - бивш военен или политическа фигура?

  • Бойкот на асансьорите!

    Българите масово трябва да обявят бойкот на асансьорите заради срамното издънване на всякакви асансьорни специалисти онзи ден, което погуби един човешки живот! Ако не се качвате на асансьор, ще постигнете още няколко ползи: - Ще спестите от семейния бюджет. - Ще засилите метаболизма си, което не можете да постигнете с никакви диети.
  • Защо Ердоган не спомена София

    В РЕЧТА си след победата на президентските избори в Турция Реджеп Ердоган спомена няколко близкоизточни града и балкански столици, за които неговата победа била успех. Сред “печелившите” са Скопие и Сараево. Добрата новина е, че София не е упомената сред победителите на турските избори. Лошата новина е,