Ще ни мъчи яка зима със сух студ или с дебели преспи

Ужас, топлото атлантическо течение Гълфстрийм, благодарение на което някои северноевропейски страни имат много по-мек климат, отколкото други държави на Стария континент, сериозно отслабвало и никак не било изключено напълно да спре. Индикации за това вече имало и сред тях бил кучешкият студ, който ни чака тази зима - щели сме да се гърчим при температури от -30 градуса.

Идела най-мразовитата зима от 1000 г. насам.

Такива стряскащи прогнози се появиха напоследък. Много климатолози обаче се ядосват на тези апокалиптични вещания.

Други искрено се смеят. Първо, на "образуването" на пряка причинно-следствена връзка между действието на Гълфстрийм и характеристиките на целокупния европейски климат. И второ - на обобщението "-30 градуса тази зима".

Такива температури се случват всяка зима някъде из Европа. Имало ги е и у нас - на 7 ануари 1947 г. край Трън са измерени -38,3 градуса. (Този рекорд за най-ниска температура тук още не е счупен.)

Правилните въпроси обаче са къде в Европа и за колко време са възможни такива температури. И то при условие, че говорим за принципна възможност, а не за прогноза. Прогнозата е едно нещо, съчетано от много условности, и колкото по-напред във времето се опитва да гледа, толкова е по-неточна.

Кой обаче пусна мухата за скорошната смърт на Гълфстрийм и предстоящата в Европа нова ледена епоха?

Първите предупреждения в тази посока дошли от неочакван източник. През 2004 г. Министерството на отбраната на САЩ предоставя на списание Fоrtune свой анализ, изготвен с оглед националната сигурност. Той е посветен на "възможен сценарий за внезапна климатична промяна".

Според него не е невъзможно Гълфстрийм да спре до 2010 г. Това би могло да дойде като резултат от стапянето на полярните шапки, след което огромно количество сладка вода ще се влее в океана. Този сладководен поток ще се сблъска с морски течения с много по-солена вода и може да ги обърка и забави. Ако Гълфстрийм спре, анализът предвижда широкомащабен хаос - страховита суша, коята довежда до колапс в производството на храни, оттам глад и огромни вълни бежанци, които оказват натиск върху държавни граници или направо окупират източници на ресурси. Заключението на анализа е, че рискът от климатична промяна е по-значим в сравнение с риска от тероризъм.

Анализът е цитиран нееднократно от екоактивисти в контекста на глобалното затопляне и свързаното с него топене на ледниците. На изводите от него се опират и някои експерти, които предупреждават за опасността от нова ледена епоха в Европа и обясняват защо тя само на пръв поглед изглежда парадоксална на фона на глобалното затопляне.

Вече сме 2010 г. и Гълфстрийм си върви. Прогнозите станаха по-умерени и започнаха да вещаят пълното му затихване до края на настоящия век. Някои анализатори пък предпочитат да не се ангажират с точна дата на "смъртта" му, но повтарят: скоро, много скоро.

Това са тези, за които глобалното затопляне не само е факт, но и е категорично свързано с човешката дейност. (Има и такива, които отричат затоплянето на климата да е нещо невиждано досега или поне се съмняват в човешкия принос за него.)

Каква е обаче връзката на Гълфстрийм с глобалното затопляне и предизвиканото от него евентуално освобождаване на сладка вода от полярните шапки, ледниците и айсбергите? Различно солената вода е различно плътна и тежка и пластовете с различна соленост се загряват и се движат нагоре-надолу с различна скорост. Как това се отразява на океанските течения?

"Ако "морските" ледници се стопят в кратки срокове, това неминуемо ще се отрази върху солеността на горния океански слой, температурата му и съответно на структурата на морските течения. А те са много съществен фактор за формиране на времето. Такива са Гълфстрийм и Ел Ниньо. Намаляването на мощността на Гълфстрийм (за което има съобщения) може да доведе до много по-сериозни последствия - според някои изследователи до ледников период в Западна Европа", каза Валери Спиридонов - зам.-директор на Института по метеорология и хидрология към БАН.

Спиридонов обаче набляга, че интензивността на Гълфстрийм се мени циклично - периоди, в които тази своеобразна топла река в океана е по-мощна, се редуват с периоди, в които отслабва. И така е открай време.

Изследователи нееднократно са подчертавали, че поне няколко пъти в последните 20 000 години Гълфстрийм е затихвал напълно за хилядолетия.

Американският учен Ричард Сийгър отрича да има непосредствена връзка между подводното течение Гълфстрийм и климата на Европа. (Сийгър е климатолог в Института за Земята "Ламонт-Дохърти" към Колумбийския университет в САЩ.)

Той определя като спекулация прогнозите, че Северноатлантическата циркулация, от която Гълфстрийм е главен елемент, може да се забави и даже да спре в близките години, което би хвърлило Британските острови и Европа в нова ледена епоха.

А връзката на Гълфстрийм с европейския климат Сийгър определя направо като един от митовете в климатологията.

"Паниката се основава на отдавна втълпената идея, че преносът на топлина в северна посока от Гълфстрийм е причината Западна Европа да се радва на много по-мек климат, отколкото Северна Америка. Баща на тази идея е американският военен Матю Фонтейн Мори*, живял в средата на ХIХ век. Но вече знаем, че това е мит, една голяма градска легенда в климатологията", пише Сийгър. Според него преносът на топлина от океанското течение има твърде ограничена роля за климата около Атлантика. Многократно по-голямо е въздействието на ветровете и въобще на движението на атмосферните маси. А през зимата значението им е даже още по-голямо.

"Сезонното поглъщане и отдаване на топлина от океана има много по-голямо въздействие върху климата на околните райони, отколкото пренасянето на топлина от океанските течения.

Евентуално забавяне на Гълфстрийм в бъдеще, предизвикано от притока на сладка вода заради топенето на ледниците вследствие на антропогенен фактор или просто от затопляне, би имало съвсем умерен ефект в посока захлаждане на европейския климат. Няма да се промени контрастът в температурите от двете страни на Атлантика и Европа няма да бъде тласната към нова ледена епоха. Всъщност тенденцията за захлаждане най-вероятно ще бъде надмогната от затоплянето, причинено от увеличаващите се парникови газове", пише Сийгър.

През 2005 г. списание Nature публикува резултати от проучване, които показват, че Гълфстрийм се е забавил с близо 30% от 1957 г. насам, като забавянето е най-интензивно след 1998 г.

А напоследък се появиха нови, още по-стряскащи прогнози за съдбата на Гълфстрийм. (Виж по-долу.)

Ясно е, че течението може да се промени драстично и даже да спре и без човечеството да има нещо общо с това - подобни неща са се случвали поне 3 пъти в последните 20 хил. г. и хората са оцелели. Въпросът е на каква цена.

*Матю Фонтейн Мори е американски океанолог и метеоролог. Съставя карти на релефа, ветровете и теченията в Атлантическия океан. Основният му труд е "Физическа география на моретата", публикуван през 1855 г. Изследва също Магелановия проток и Андите.

Изтеклият петрол на BP обърквал климата

B началото на октомври се появиха публикации, според които спътникови данни показвали, че северноатлантическото течение Гълфстрийм вече не съществува.

Според някои "гибелта" му се дължала на дисперсанта Corexit, разпръскван от "Бритиш Петролеум" (ВР) в района на петролния разлив в Мексиканския залив. Освен около 2 милиона галона Corexit били разпръснати и няколко милиона галона други дисперсанти, за да се маскират мащабите на екологичното бедствие. Според някои източници течът на суров петрол от дъното на океана още не бил спрян напълно и това продължавало да засилва негативния ефект върху системата за терморегулация на Атлантика.

За заплахата Гълфстрийм да спре по тази причина съобщи д-р Джанлуиджи Зангари от Института по ядрена физика във Фраскати. В продължение на години заедно с други учени той правил мониторинг на Мексиканския залив.

В началото на юни Зангари публикува статия, чиито изводи се опират на спътникови данни. Според Зангари огромното количество нефт, изпуснато в океана, поразява цялата система за терморегулация на планетата, защото обърква един от най-важните ръкави на Гълфстрийм. Този ръкав прави завой с формата на примка в Мексиканския залив и минава под Флорида, преди да продължи към Атлантика.

Петролното петно образувало плътна покривка върху водната повърхност и пречело на естествения топлообмен, с което променяло обичайната температура на течението в залив, а оттам и на целия Гълфстрийм.

"Конвейерът в Мексиканския залив престана да съществува преди месец, а най-нови сателитни данни показват, че Гълфстрийм започва да се разделя на около 250 км от брега на Северна Каролина. Термалната съдова система, в която топлите води текат през по-хладните, има много голям ефект не само върху океана, но и върху горните слоеве на атмосферата с височина до седем километра", може да се прочете в специализирани блогове и такива на природозащитници, които обсъждат публикацията на Зангари. Те го цитират да казва: "Спря кардиостимулаторът на климата на Земята." (24часа)

Валери Спиридонов*: Иде зима, по-студена от обичайното

- Г-н Спиридонов, достоверна ли е прогнозата за минус 30 градуса в Европа през предстоящата зима?

- До зимата има доста време, а дългосрочните прогнози не са така конкретни и точни като краткосрочните. Така че трябва да сме скептични, когато се предвещават прекалено ниски температури за продължителен период.

Минус 30 градуса около полюсите ще има, такава температура е възможна на места в Северна Европа за известен период и се случва почти всяка година. Със сигурност в Сибир и Швеция температурите могат да паднат и до минус 30 градуса, но за Гърция, да речем, това е изключено. Така че когато се дават общи прогнози за прекалено ниски температури и за продължителен период, е спекулация. Коректността изисква да се съобщава не само за кои райони, но и за колко време се отнасят тези прогнози. Защото, ако тук имаме -30 градуса само в един ден, това може да е на фона на една топла зима. Докато цял месец с -10 градуса е нещо различно. Това си е студена зима.

- Добре, каква ще е все пак зимата - студена или топла?

- Очакваме сравнително студена зима в Европа, включително и при нас на Балканите. Вероятността зимата да е по-хладна от обичайното е 2 пъти по-голяма от вероятността да е в нормата. Но какви екстремни температури ще има и къде, е съвсем отделен въпрос и ще е спекулация да се каже отсега.

- На какво се основава предвиждането за по-студена зима от обичайното?

- Очакването за по-хладна зима спрямо нормата се основава на наблюдението, че има зависимост между явленията Ла Ниня и северноатлантическа осцилация. Тази зависимост е налице в 60-70% от случаите, откакто тези явления се наблюдават.

И двете явления поотделно са фактор за по-хладна зима в Европа, а сега са налице едновременно, тоест действат заедно. Това са студеното течение Ла ниня край тихоокеанските брегове на Перу, от една страна, а от друга - очакваните отрицателни стойности на т.нар. северноатлантическа осцилация. Тя представлява разликата между приземните налягания (на морското равнище) в Португалия и в Исландия. Когато тази разлика е ниска, се чака хладна зима. Когато има Ла Ниня пак в повечето случаи се чака хладна зима. В момента ги има и двете.

Същата конфигурация на зависимости - Ла Ниня плюс северноатлантическа осцилация, имаше и през 2007-2008 г. и тогава зимата беше по-хладна от нормата.

През зимата 2007-2008 (която приемаме за аналог на предстоящата) са отбелязани температури от -27 до -30 градуса в котловините и Северна България.

Така че нищо невиждано не предстои. Горе-долу на 2-3 години циклично се редуват нормална, топла и студена зима. Миналата например беше топла - средната температура за сезона беше с около 1 градус над нормата. Въпреки това имаше дни с -25, -26 градуса. Това беше зима под въздействието на топлото течение Ел Ниньо.

- Каква е ролята на Гълфстрийм? Някои твърдят, че затихва и това тотално ще промени климата в Европа.

- Гълфстрийм е топло течение и благодарение на него климатът в някои по-северни от нас страни е по-мек от нашия. Гълфстрийм има периоди на затихване и на развитие, те също са циклични. Напоследък има известно отслабване на интензитета му - тоест ширината и дълбочината на тази своеобразна река в морето намаляват. Това може да доведе до известно захлаждане в континента, защото, като намалее интензитетът на Гълфстрийм, ще намалее и топлоотдаването. Така че са възможни по-хладни зими. Но пак казвам - интензитетът на Гълфстрийм се мени циклично.

- Какви валежи се очакват тази зима? Ще ни затрупа ли сняг, или ще страдаме от сух студ?

- Няма изразена връзка между Ла Ниня, осцилацията и валежите. Има хладни зими, които са сухи, но има и хладни с много сняг. Прогнозата за валежите е по-малко надеждна от тази за температурите. Възможни са валежи и над, и под нормата. През идващата зима валежите по-вероятно е да не са около нормата, а ще са в едната или в другата посока на екстремума. Повечето предположения са за снежна зима.

- А температурни рекорди ще има ли?

- Тенденцията е към екстремуми във високите, а не в ниските температури. Тоест крайностите са концентрирани предимно през лятото и по-малко през зимата. Тази тенденция се разчита от някои като глобално затопляне.

В последните 10-12 г. по-често се чупят рекордите при високите температури през лятото, отколкото при ниските температури през зимата. Още не е счупен рекордът за най-ниска температура край Трън -минус 38,3 градуса на 7 януари 1947 година. Но са подобрени немалко рекорди за високи летни температури - и дневни, и месечни.

- Дъждовете напоследък нещо необичайно ли са?

- Не са необичайно. Те са предизвикани от средиземноморските циклони, които причиняват по-обилни валежи. Циклоните също са циклични. В периода 1993-2000 г. бяха намалели и тогава имаше няколко много сухи години. От 2004-2005 г. насам средиземноморските циклони като че ли се възстановиха.

*Валери Спиридонов е зам.-директор на института по метеорология и хидрология към БАН.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 12

Сортирай по:

0
neema sto... samo lazat

0
и тук сте ми махнали коментара! какво ви става, 24 цензори? ако не искате неудобни коментари - просто го закрийте това издание! или внимавайте какво пишете, което май ви е по-трудно. може би даже невъзможно?

0
А това, че американците дупчат непрекъснато северните ледове за да търсят петрол? Какво става с натрошените ледници? На американците петролът трябва да им е евтин, с цената на всичко!

0
Палнете го т'ва петно и Гълфстриймо ке тръгне па !

0
ДАНО НЕ СЕ ОПРОВЕРГАЯТ ПРОГНОЗИТЕ,ЧЕ ИНАЧЕ НИ Е СПУКАНА РАБОТАТА.ПРИ СЪЩЕСТВУВАЩАТА КРИЗА ОСТАВА И СТУДА ДА НИ ДОВЪРШИ ТОТАЛНО И МАТЕРИАЛНО ОЩЕ ПОВЕЧЕ,ЗАЩОТО МНОГО ХОРА СЕ ПИТАТ ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩИЯТ ЗИМЕН СЕЗОН С КАКВО ДА СЕ ОТОПЛЯВАТ?!?

0
НЕМОТИЯ ДО ШИЯ СНЯГ ДО КОЛЕНЕ, ДЕМОКРАЦИЯ ПО БЪЛГАРСКИ, РОД И РОДИНА И ВЯРА ЗА ПАРИ ПРОДАВАМЕ!

0
Прогнозите са винаги били "FIFTI-FIFTI",ТАКА,ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ НА 100 %,а часовникарите се чудят с какво да си пълнят страниците.

0
Попитали радио Тирана кои дни ще вали:Отговорило -на четни дни ще вали,а на нечетни няма,ИЛИ ОБРАТНОТО

0
Верно баце залягай, нема такава зима. Ще ни омете катоооо..... мани. Adventure

0
ako e istina tova,koeto e v statiata naistina ni prestoi ne6to,koeto e trydno da se predvidi

0
дядо също познаваше много времето или ще вали вика или няма демек или сух студ или снежец . за някой лев повече хората стават все по малоумни.

0
Зимата или ще е суха, или ще е снежна. Гениално заглавие, няма що! И на всичко отгоре няма нищо общо с текста на статията.

Добави коментар

Добави коментар

Плевнелиев: Кристалина Георгиева ще получи силен икономически ресор

Кристалина Георгиева ще получи силен икономически ресор и сериозна позиция в следващата Европейска комисия. Това обяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на Европейския съвет, предаде БНР.

Борисов: За Реформаторите или добро, или нищо

За Реформаторския блок мога да кажа или добро или нищо, но аз предпочитам да си замълча. Това заяви лидерът ПП ГЕРБ Бойко Борисов във Варна по време на 7-мия форум на МГЕРБ,

Служители на "Напоителни системи" излизат на протест. Борис: Давам кръв, за да храня децата си

Днес на протест излизат служители на „Напоителни системи”. Те работят без заплата от май насам. Отчаянието е пълно, хората стигат до крайности, предава Нова телевизия.

Камен Костадинов: Пеевски не е ново лице, хората го познават

Хората харесват Делян Пеевски и го познават. Той не е ново лице за партията и е доказано име. Това заяви пред Нова телевизия Камен Костадинов от ДПС. Костадинов обясни,