С Исмаил Ердем, член на ръководството на “Бултюрк”, разговаря Венци Венков
Исмаил Ердем е един от авторите на идеята за провеждане на анкетата сред българските турци у нас и нашите изселници в Турция. Сензационните резултатите бяха оповестени на 28 октомври на пресконференция в Истанбул, а в. "24 часа" ги публикува.
- Г-н Ердем, кои от резултатите в анкетата, която направихте с български изселници и турци у нас, ви изненадаха?
- В чисто политически план, ме впечатли това, че хората вече мислят по друг начин. Не така, както се получава на изборите. Може би защото анкетата е анонимна и това ги освобождава. Например фактът, че 64% не харесват начина, по който ги представят депутатите от турски произход в Народното събрание, а в същото време гласуват за тях.
Това трябва да се анализира многовнимателно. От всички.
- Откъде според вас дойде симпатията към Бойко Борисов и ГЕРБ?
- Смятам, че има две неща, които определиха тези отговори. От една страна, злоупотребите с държавни средства, от друга - рязкото понижаване на стандарта в България. Хората възлагат надежди на Борисов да се справи с кражбите и злоупотребите и да им помогне да живеят по-добре, затова го посочват в отговорите си.
Това мен не ме изненада като резултат. Скоро бях по моя край в България. Направи ми впечатление, че нашият човек рязко и много е обеднял.
За сравнение с 90-те години и дума не може да става. Хората нямат никакво самочувствие, свъсени са, затворили са се. Нямат пари за едно кафе. А същевременно виждат, че не с всички е така. Който е около властта, е добре. Някои даже - много добре. Това се приемаше много години. Но явно ножът е опрял до кокала и няма накъде вече.
- Как си обяснявате това, че Волен Сидеров събра 10% на въпроса кой е най-честният политик?
- Моят анализ е, че това е едно предупреждение към някои политици в България. То гласи: “Не гледайте на нас като армия, която гласува под строй, защото на следващите избори може да подкрепим и Сидеров."
- Защо 80 % искат смяна на имената на населени места и местности? Това беше скандалът през лятото.
- По време на възродителния процес се смениха и много имена на села и местности. Ще дам пример: при нас едно село в Момчилградско от Кабеллер стана Светлен, друго от Юзбеци стана Върхари. Хората си ги говорят със старите имена, но на картата пише друго. За това става дума. Нямаме за цел да настройваменикого един срещу друг. И казваме край на това.
- Вие си идвате в България. Какво ви прави най-често впечатление?
- Бях в Момчилград след изборите миналото лято. В града беше дошъл на следизборна среща Вежди Рашидов. Никой от нашите хора не отиде. Питам ги защо, да не би всеки ден да идва министър в Момчилград. Мълчат, навели глави. Защото бил "от другите". Но не го казват гласно. Нищо не казват. Нито критикуват, нито хвалят. Затворени и мълчаливи хора.
Страх ги е. Докога страх?
И този страх обяснява нещата и по време на изборите. Затова имат смисъл подобни анкети, които дават една по-друга окраска на нещата, затова трябва да се анализират много детайлно.
- Добре, "Бултюрк" с кои е?
- Само един факт. По време на предизборната кампания не разрешихме на нито една партия да сложи пропагандни материали в нашите помещения. Дори дойдоха и ни направиха скандал защо неслагаме материали на ДПС.
В това отношение много ни критикуват. Пример от 29 октомври. Дойде един човек и ни каза, че се говори, че нашето дружество е основано с помощта на Иван Костов, за да разцепим ДПС. Чул го от "сигурно" място.
- Какви хора са в "Бултюрк"?
- Опитваме се да мислим много съвременно. Основната ни философия е да помагаме на хората да живеят спокойно. Второто най-важно нещо в нашата дейност са младит, онези, които утре ще станат лидери и ще управляват фирми, ще бъдат кметове и т.н. Затова работим главно със студенти, на които осигуряваме стипендии.
Не държим на масовостта. Искаме хората, които са наши членове, със своите действия да се отнасят адекватно към ценностната ни система. Ние сме против всякакви крайности - религиозни, идеологически, националистически, расистки и др.
- Издавате вестник, отпускате стипендии, поддържате офиси, правите анкети. Това са много средства.
- Намеквате, че държавата ни помага. Отговорно искам да заявя, че това не е така, макар че бихме искали такава помощ. Всичко е с наши средства, дарения, членски внос и т.н. А и тук от държавата не дават лесно пари.
- Имате ли организации и лидери по места?
- Не, нямаме и ще обясня защо. Съвсем наскоро решихме в ръководството новите членове да се приемат само след препоръки на досегашни. На няколко пъти стана така, че някой говори от наше име, без да има нещо общо с "Бултюрк". Нямаме структури по места, за да няма толкова много "ръководители", които да ни дискредитират излишно. Съществува един център, който ръководи нещата.
- Какви са контактите ви с ДПС ?
- Тук в Истанбул ДПС има свой представител, това е г-н Енвер Хатипоглу. Два пъти сме се виждали, трети път не искам да го виждам. Не сме в добри отношения. Лично аз смятам, че той не може да представя ДПС, но това е мое мнение. Щом стоиш на един стол, не трябва този стол да работи само за тебе.
- Колко пъти за тези 12 години сте се срещали с представители на ДПС, министри, депутати или други от властта? Те са отдавна в управлението.
- Нито веднъж. Казвам го най-отговорно. След като го няма диалогът, как ще се решат проблемите?
- Казахте, че искате среща с премиера, дори за 5 минути. Какво искате да му кажете?
- Първо да се запознаем с него. И той да прецени какви сме, какво искаме, да няма посредници. Искахме среща и с Вежди Рашидов, но не се получи. Бил много ангажиран. След това пък каза, че не ни познавал, но както и да е. А нашите хора имат тука доста проблеми. И за признаването на стажа им в България, и в битката с администрацията при вас. Това е например въпросът с улесняване на нещата със смяната на имената в гражданските регистри. Сега става много сложно, с дело. Ами имената на починалите, те много трудно се сменят. Тези формалности дразнят хората, те трябва да намерят своето човешко решение.
А Бойко Борисов вероятно не ги знае тези неща. Ние събираме проблеми на хората от всякакво естество, това искаме да му кажем. Тука хората работят много, нямат време нито да учат законите, нито правилниците.
Ето и въпроса с визите. Голям проблем за тези, които нямат двойно гражданство, но са родени в България. Или не са родени, но искат да отидат там. Прави се всичко възможно да се ограничават, а те ще дойдат, ще живеят в България няколко дни, ще похарчат пари. Сега ги харчат на друго място по света. Не го разбирам.
- Защо решихте да почиствате българско гробище и да предлагате курсове по български език на децата на цариградските българи?
- Само в европейската част на Истанбул има около 250 гробища, от които 70-80 не са мюсюлмански - арменски, гръцки и др. В това число и едно българско в квартал Ферикьой. Ние вече проведохме две акции за почистването му. При едно от отиванията забелязахме, че има 12-13-годишни деца, които говорят на турски, а възрастните с тях - на български. Питам, вие българи ли сте, те казват - да. Питам децата - и те са българи. Тогава защо говорят на турски? Казаха, че така им е по-удобно и са свикнали. Предложих да ги учим на български, и то безплатно - само ако искат, разбира се. Даже искахме обяви да сложим на гробищата. Чакаме какво ще решат.
ВИЗИТКА
Роден през 1966 г. в село Звездел, община Момчилград. Завършил е Висшия селскостопански институт в Пловдив през 1991 г. Работил е в община Момчилград като еколог. Бил е член на общинското ръководство на ДПС.
През 1998 г. се изселва в Турция. Работи в частна фирма. Семеен, с две деца.
През 2005 г. влиза в изселническата организация “Бултюрк”. Член е на централното ръководство на организацията.