Мария Бояджийска е родена на 02.06.1977 г. в с. Добринище. Омъжена е, с едно дете. През 1999 г. завършва магистратура по биология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Има и още една магистратура по бизнес администрация и икономика във филиала на университет "Шефилд" в Солун. От 2000 до 2005 г. работи в Министерството на околната среда и водите като главен експерт в отделите "Предотвратяване на промишлено замърсяване" и "Оценка въздействието върху околната среда и комплексни разрешителни". През 2006 г. Бойко Борисов я назначава за зам.-кмет с ресор “Зелена система, екология и земеползване”.
- Г-жо Бояджийска, в последното си писмо Европейската комисия препоръчва проектът за завода за боклук да се преработи. Вярно ли е, че вече работите по промените?
- Няма да има промени в концепцията на проекта. Трите вида съоръжения, които предлагаме, остават. ЕК имаше въпроси, на които отговорихме на 21 септември. Този месец имахме две срещи с представители на комисията, екоминистерството и Европейската инвестиционна банка. ЕК имаше забележки за финансово-икономическите анализи и анализа на разходите и ползите, които вече са отстранени.
Успокоихме Брюксел за почистването на радиоактивното замърсяване на площадката в Долни Богров, където ще е компостиращата инсталация. Представихме актуални данни за депонираните отпадъци и рециклирания боклук. Смея да твърдя, че в Брюксел са доволни от резултатите, които постигнахме със сепарирането на смесените битови отпадъци. София увеличава трайно процента на рециклирани отпадъци и намалява количеството на депонираните. Рециклираме около 30% от изхвърлените опаковки. Това е в пълен синхрон с изискванията на новата европейска директива за управление на отпадъците, която влиза в сила през 2012 г. и изисква 50% от боклука да се рециклира.
Докладвахме и промяната в собствеността на "Топлофикация - София", която през юни беше върната на общината. Знаете, че един от крайните продукти, който заводът ще произвежда, е гориво - RDF. То щеше да се използва само за циментовите заводи. ЕК обаче поиска да проверим може ли инсталациите, които предлагаме, да произвеждат и гориво за "Топлофикация - София". Така ще се намалят разходите на общината. Горивото за циментовите заводи и за топлофикация е различно като енергийна стойност. Затова трябва да проверим дали са нужни някакви промени в завода за механично-биологично третиране на отпадъците. Брюксел пита дали в рамките на проекта може да се произвежда гориво и за "Топлофикация - София". Целта е, без да прави допълнителни инвестиции, в бъдеще общината да произвежда и двата вида гориво според търсенето на пазара. Така ще намалим пазарния риск и ще съкратим разходите за транспорт. Топлофикация пък ще намали разходите си за купуване на газ.
- Това значи ли, че инсталацията, която трябваше да бъде в Яна, ще се премести в някоя от топлоцентралите?
- Не, инсталацията в Яна остава, но проучваме дали продуктът от нея може да се ползва и в други съоръжения. Горивата ще се произвеждат само в завода. Не е планирана смяна на местоположението, но "Топлофикация - София" ще трябва да изгради нови съоръжения за използване на такъв тип горива.
В ТЕЦ ще се вози готовото гориво. Битови отпадъци там няма да се преработват. Ще се доставя само готово гориво, произведено от завода. Това иска да види комисията - може ли заводът да произведе такова гориво.
- Колко време ви дава Брюксел, за да отговорите на този въпрос?
- Вече проучваме тази възможност с ЕИБ. Трябва да сме готови до 2-3 месеца.
- Няма ли обаче така да се забави отговорът на комисията дали ще финансира завода и да се разтегли още крайната дата за построяването му?
- Одобрението изисква време. Големите проекти за над 50 млн. евро като нашия се оценяват за около година. Брюксел много държи да осигурим постигане на целите за рециклиране според новата директива за отпадъците, която България ще въведе до края на годината. Те знаят, че ефективната система за разделно събиране изисква много време. Признават, че в Западна Европа дълго са се променяли навиците на хората. Затова според експертите с пускането на завода трябва да продължат да работят и сортиращите инсталации. Може би и действащите три и дори нови. Целта е това, което влиза в завода, да е един постоянен състав, от който предварително са извлечени всички компоненти, годни за рециклиране. Важно е да отбележим, че тази година в инсталациите в Требич, Филиповци и Суходол са преработени около 180 000 т отпадъци. Над 20 000 т от тях са предадени в "Холсим" за оползотворяване и около 15 000 т са предадени за рециклиране. Това означава, че в депото в Суходол сме депонирали 20% по-малко боклук и над половината от отпадъците на София се преработват.
За 2010 г. сме извозили в депото 80 000 т по-малко боклук спрямо 2009 г.
- Сепарират ли се твърдите битови отпадъци сега и ще стигнат ли парите до края на годината?
- Парите са достатъчно. За сепариране тази година имаме малко над 10 млн. лв. До края на септември сме изразходвали 8,4 млн. от тях. Инсталациите работят по-добре от миналата година. Вижте данните - за 2008 г. в депото са влезли 392 000 т, през 2009 г. - 356 000 т, а тази година очакваме 275 000 т. Видно е, че боклукът, който депонираме, намалява.
- И все пак се говори, че клетката в Суходол ще се изчерпи до края на годината?
- Капацитетът й зависи от работата на сепариращите инсталации - колкото по-малко боклук депонираме, толкова по-дълго ще я ползваме. До края на годината ще депонираме около 275 000 т. Това значи, че и 2011 г. е осигурена изцяло. Дори ще можем да използваме клетката и през 2012 г.
- Добре, но и при най-оптимистичния сценарий заводът ще е готов в началото на 2013 г., а клетката в Суходол се ползва например до средата на 2012 г. Какво ще стане с боклука на София през месеците без завод и без Суходол?
- Обсъждаме този въпрос с ЕК.
Няма риск от нова криза с боклука.
Подобряваме работата на инсталациите за сепариране. Планираме догодина да предадем още количества за оползотворяване на втория циментов завод у нас - "Златна Панега цимент". Операторът на депото закупи нова техника за обработка и уплътняване на останалите отпадъци. Готов е и проектът за използване на "сметищния газ" чрез когенеративна инсталация за производство на топло - и електроенергия с мощност 1 МW. Това е първият проект за депо от този тип у нас и е наша гордост. Той ще подобри енергийната ефективност на депото. Част от енергията ще се ползва обратно в инсталацията за сепариране в Суходол. Готвим и проекти за оползотворяването й като топлинна енергия. С екоминистерството работим и по подобряване на системата за разделно събиране на опаковки, където скоро ще има съществени промени. Започваме строителството на ново депо в Яна. Срокът за изграждането му е една година. Така че при всички случаи до края на 2011 г. ще имаме готово депо с 2 клетки. То обаче не е проектирано за битови отпадъци, защото е на височина и е близо до жп линията София-Бургас. Има вариант да се удължи животът на Суходол, за да покрием тези няколко месеца. Не можем да депонираме битови отпадъци в Яна, но имаме Суходол, който работи нормално.
- Може ли София отново да се върне към балите?
- Такъв вариант не се обсъжда. Това е последното нещо, за което може да се сетим. Сега решаваме проблема със старите бали. Останали са около 150 000 т, които съгласно решението на Министерския съвет ще извозим до Карлово, Ловеч, Пловдив и Севлиево. Предстои СОС да одобри бюджета за извозването и транспортните разходи на 20 000 т бали до Севлиево. София ще плати 25 лв. без ДДС на тон. Уточняваме подробностите по приемането на 60 000 т в Карлово. Очакваме съдействие от Пловдив, а в Ловеч догодина ще извозим 40 000 т. До март ще извозим всички бали.
- От догодина общините ще плащат такса депониране. Това ще повиши ли такса смет за софиянци?
- Това е още една причина общините да намалят депонираните количества, защото таксата ще се увеличава всяка година. Сумата, която ще плати София догодина, е 1,3 млн. лв. Това обаче не са загубени за общината пари, защото в бъдеще ще можем да ги ползваме при нови проекти и рекултивация.
- Чистачите вече са получили 90% от парите за зимно почистване. Има ли опасност София да се окаже в снежен капан заради липса на средства?
- Бюджетът за зимно почистване е 16,9 млн. лв. До 30 септември 14,5 млн. лв. са изразходвани. Остават около 1,5 млн. лв., които ще стигнат, защото са само за ноември. Зимното почистване през декември се прехвърля в бюджета за 2011 г., защото се плаща през януари. За догодина отново планираме около 17 млн. лв. Разчитаме на условията в договорите и новата система за отчитане на извършената работа, която е значително по- обективна и надеждна. Да, ще бъде трудно, но полагаме усилия да постигнем по-добри резултати. Времето за реакция на фирмите е съкратено до час след началото на снеговалежа, а не до 4 ч, както беше миналата година. Има нови изисквания за изкарването на машините при прогноза за снеговалеж. Вече са доставени солните смеси. Има пряка връзка с Центъра за градска мобилност. Те ще следят работата на снегорините. Така ще реагираме още по-бързо. Фирмите вече ще поддържат спирките, подлезите, надлезите и шахтите. Надяваме се, че агенция “Пътна инфраструктура”, която отговаря за голяма част от републиканската пътна мрежа, също ще предприеме такива мерки, за да нямаме проблеми.