"Щом си на количка, значи изплащаш чужди грехове, а и ти си грешен, затова си в това положение."
Тези думи на игумена на Троянския манастир епископ Теодосий, отправени към младеж с увреждания, станаха причина да бъде осъден от Комисията за защита от дискриминация миналата седмица.
Делото се търкаля две години, след като словата изплющяват в тишината на манастира "Успение Богородично". То многократно бе отлагано с процедурни хватки. В крайна сметка решението по казуса излезе на 23 ноември. Комисията е категорична: изреченото е дискриминация, думите са обидни и представляват тормоз по смисъла на българското законодателство.
21-годишният Петър Кичашки, по чиято жалба е образувано делото, е удовлетворен, въпреки че игуменът е получил минималната глоба от 250 лв.
"В крайна сметка не е важен размерът. Тази глоба е символ на това, че епископ Теодосий е дискриминирал, обиждал и тормозил хора с увреждания", казва студентът по право.
Още по-важна за него е другата част от решението, с която е резпоредено да бъдат предприети мерки светата обител да стане достъпна за хора с увреждания.
До този публичен шамар, който косвено засяга и многото интелигентни хора в Българската православна църква, не би се стигнало, ако игуменът бе приел предложението за споразумение.
Той се явил само на едно от заседанията в Комисията по дискриминация. Тогава му била предложена спогодба - да се извини публично и да поеме ангажимент, че случилото се няма да се повтори. Срещу това Петър Кичашки щял да оттегли жалбата си.
"С голямо високомерие отецът се обърна към мен и заяви, че е епископ и не може да се извинява на светски лица", разказва Кичашки. Младежът и досега помни погледа на епископа, в който разчел отвращение и погнуса. Вярва, че Светият синод също ще излезе с принципно решение въпреки високия сан на игумена.
"В църквата има много свестни хора, които са диаметрално противоположни на епископ Теодосий, но заради него и на тях им излиза лошо име", споделя Петър. Той дава пример с двама монаси, които се свързали с него, след като завел делото. Навремето те служили в Троянския манастир и се явили като негови свидетели пред антидискриминационната комисия.
Случката, заради която се стигнало до нея, се разиграла през юли 2008 г. Тогава българо-финландска група хора с увреждания посетили манастира. Посрещнал ги млад монах, който започнал да им разказва за историята на манастира. Докато им говорел увлекателно обаче, пристигнал игуменът, пернал монаха с пръчка и го отпратил. После се развикал към групата да се маха.
Петър и майка му все пак решили да се помолят на чудотворната икона на Св. Богородица. По време на молитвата отново се появил игуменът. Развикал се към майката: “Махай го тоя с това колело, нямате място тук, колелетата вън!"
Преводачката на групата имала неблагоразумието да зададе въпрос защо мястото е забранено за тези хора. Последвал отговорът, че храмът е паметник на културата и "такива" даже нямат право да влизат.
Петър също не издържал и попитал има ли проблем, че се моли пред иконата. Тогава прозвучали тежките думи, че изкупува чужди грехове и самият той е греховен, щом е в таково положение.
"Бях потресен, но си тръгнахме, защото словесната агресия бе придружена с ядно потупване с пръчката в ръцете на игумена. Трябваше да замажем положението пред финландците, които в този момент не разбраха какво се случва", споделя Петър. По-късно чуждестранните гости все пак научили и на свой ред били шокирани, че подобно отношение е възможно.
Няколко месеца по-късно Петър пуснал жалбата в Комисията за защита от дискриминация, където вече бил завел други 21 жалби за недостъпна среда срещу различни институции във Видин.
Днес всички тези 22 жалби са постигнали целта си. Част от институциите се съгласили на споразумение. Срещу задължението да направят сградите си достъпни Петър оттеглил жалбите си. Тези, които не го направили сами, впоследствие били осъдени да го сторят.
"Не е лесно, защото имаше случай, в който директор на една от институциите бе баща на мой съученик. Трябваше да обясня, че няма нищо лично, а въпросът е принципен", спомня си Петър.
Споделя, че е щастливец, защото попаднал на страхотни съученици и приятели в природоматематическата гимназия във Видин. След завършването през 2008 г. записва право в Нов български университет. При всяка възможност обаче се прибира във Видин, където е годеницата му.
Петър страда от спинална мускулна атрофия и в детските си години можел да се движи. След това обаче се наложило колелетата на количката да станат неговите крака.
"Нямам проблем със себе си или с инвалидната количка. Проблем са недостъпната среда и правата на хората с увреждания. Осъзнах го след пътуванията ми в чужбина и тогава поех моя кръстоносен поход нещата в България да се променят", споделя Петър.
Осъзнал, че пред него има три пътя: да си събере багажа и замине в нормална страна, да си седи кротко вкъщи или да опита да промени статуквото. Избрал последното. Освен войната за достъпна среда, която води в Комисията по дискриминация, вече две години е в първата редица на така наречения поход на свободата в София, в който хора с увреждания поставят исканията си. Участвал е и в поход на свободата в Страсбург.
Новото му предизвикателство е да се пребори с дискриминационен текст от Семейния кодекс, за който предстои да сезира омбудсмана и комисията.
Става въпрос за чл.7, ал.3. Там е посочено, че не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
"Значи някой може да предположи, че има опасност някое от моите деца да се роди с увреждания. Вместо държавата да стане годна за хора с увреждания и ако се роди такова дете, то да може да ходи на училище, да учи и да работи, държавата забранява такива деца да се раждат”, разсъждава бъдещият юрист. Логиката, която съзира, е: твоето дете може да бъде с увреждане и затова ние ще направим така, че то да не се ражда.
"Много сталинистко - няма човек, няма проблем. Както казва един мой приятел, следващата крачка е да ни наредят в една редичка и да ни разстрелят", казва Петър.
Той е номиниран за Човек на годината в класацията на Български хелзинкски комитет за 2010 г.
"Аз не искам да ме третират като нещо повече или по-малко, а като всички останали хора. Не трябва да има толериращо отношение към хората с увреждания, но на тези от тях, които искат да са активни, да създават семейства, да работят, да си плащат данъците - трябва да им се даде възможност да го правят", пали се Петър.
Според него има и инвалиди, на които им харесва да живеят между четири стени. Страшно е обаче, когато държавата по презумпция мисли, че всички хора с увреждания искат даси стоят вкъщи.
"В църковната догматика се казва, че на болните и слабите трябва да се помага. Аз обаче познавам много слаби хора, които нямат увреждания", казва Кичашки.
ВАНЯ СТАВРЕВА
Светият синод решава за епископа на 8 декември
Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще застане пред Светия синод на 8 декември, решиха митрополитите на заседание вчера. Първо епископът ще трябва да представи писмено обяснение за скандалната случка през юни 2008 г., когато изгонил група инвалиди от храма. Досега не му е потърсена отговорност, тъй като се изчаквало да се произнесе комисията за защита от дискриминацията.
Освен това дядо Теодосий ще трябва да обясни множеството сигнали срещу него и да отговори на въпросите на владиците. Някои от оплакванията до Синода били пак за грубо отношение, разкриха запознати. В други се казвало, че миряни чакали напразно за кръщавки и нямало кой да извърши църковното тайнство. Едва след изслушването ще бъде решено дали 77-годишният епископ да продължи да управлява обителта, или да бъде освободен.
"Комисията за защита от дискриминация не е съд и аз не съм осъден. Засега няма да коментирам", заяви дядо Теодосий.
РОСИЦА ХРИСТОВА