Скандалът с дипломата менте на бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева ми напомни за ония "качествени" българи, които ме помолиха да им направя фалшива германска диплома от университета в Аугсбург.
Отказах им, естествено, но това не попречи на някои от тях да се сдобият с фалшиви документи за завършено образование от другаде и към момента да са на престижни позиции - и в България, и в Германия.
Кандидат-юрист ми каза преди време - когато още живеех в Бавария, че се е заел да прави фалшива диплома на нашенец, който го мързеше, ама много, да търка столовете в библиотеката и да заляга над учебниците. Фалшификаторът не ми довери схемата на измамата, а аз не му и повярвах.
По-късно разбрах, че измамата се е оказала успешна - поне до момента. Българският студент в Германия, на когото направиха фалшива диплома, се върна и прави успешна кариера в родината ни. Той си взе изфабрикувания документ и работи от първия ден, в който стъпи на българска земя - във фирмата на баща си.
Истината е, че получаването на истинска диплома в Германия не е никак лесно. И там, а и другаде в чужбина, не дават много-много шанс на умните чуждестранни студенти да изпъкнат пред техните.
Специално в Германия българите са третирани във висшите учебни заведение по същия начин като самите германци - без каквото и да е снизхождение или не дай боже, привилегии. Прието е, че българските студенти трябва да знаят немски подобно на майчин език.
За тези българи, които не успяват да се справят с високите изисквания, очевидно има други канали на "пробив" в живота и той коренно се различава от пътя, по който вървят честните студенти.
Българинът, който ръководи бащината си фирма с фалшифицирана диплома, сега гордо върти международен бизнес, подбира си много внимателно приятелите, а още повече приоритетите, не говори с всеки. И страни най-вече от онези свои бивши колеги, завършили по „нормалния" начин в Германия.
Истината обаче е, че доста хора знаят как той се сдоби с диплома менте, досущ като тази на бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие".
Момчето, което му изфабрикува фалшивия документ, не може да стане юрист, защото го скъсаха на всички възможни изпити и поправки, заради което имаше разправии с амбициозните си родители. Това обаче не му попречи да навлезе в германските държавни структури и да получи служба, която му е в кърпа вързана чак до пенсия.
Чак сега, след случая с Калина Илиева, осъзнавам задълбочения интерес, с който някои от българските ми познати в Германия разглеждаха дипломата ми. На едно събиране ми поискаха припряно документа. Уж ми се радваха и честитяха, но всъщност много обстойно изследваха хартията на дипломата ми, оглеждаха буквите, оценките, шрифта, печата - сякаш фотографираха всичко в съзнанието си.
Дали ще се мъчиш години, за да получиш истинска диплома, или ще платиш за фалшификат, е въпрос на личен избор. Докъде могат да стигнат нещата, когато свикнеш да живееш в лъжа, се вижда ясно от случая „Калина Илиева".
Но мен ме тревожи по-скоро друго нещо. Като имам предвид, че фалшификатите си бяха доста популярни още докато бях в Германия - чудя се колко ли наши студенти всъщност за „завършили" с такива „дипломи". И на какви ли позиции са сега, колко ли милиони управляват?
Всъщност може да се окаже, че Калина Илиева е само първата бомба от поредицата, която тепърва ще започне да гърми.