Години наред журналистите търсят разумно обяснение защо повечетоминистър-председатели завършват мандата си като изцедени лимони. Версиите варират от прекомерна работа до някаква лоша енергия в сградата на Министерския съвет.
Ето и Бойко Борисов, който от малък се грижи за здравия си дух и тяло чрез спорт, призна, че се чувства изморен след година в премиерския кабинет на бул. "Дондуков" 1. Преди него на същото място Сергей Станишев необичайно присви устни, бузите на Симеон Сакскобургготски застрашително хлътнаха, а Иван Костов направо спря да говори. Жан Виденов пък така се откъсна от реалния свят, че трябваше да го вадят от правителствената сграда с улични протести.
Всеки, който поне веднъж е влизал в МС, вероятно е усещал едно странно мравучкане по гърба. Според интериорни специалисти това не е никак случайно. Правителствената сграда е в стил сталински ампир, който внушава чрез средствата на архитектурата колко могъща е властта и колко нищожен е човекът извън нея. Затова е направена като цитадела - с яки и тежки колони, дебели стени и малки прозорци, наподобяващи бойници. Заедно с ЦУМ, Партийния дом и президентството тя образува ансамбъл, който се смята за едно от най-сигурните места при силно земетресение.
Защо обаче хората в нея не се чувстват добре? Този въпрос отново излезе на дневенред, след катоСветият синоддаде съгласие в МС да бъде направен параклис. Според критици на тази идея молитвено място в правителствена сграда е ненужно, тъй като на метри от нея има няколко църкви, които чиновниците могат да посещават. Затова строителството на параклис издавало по-скоро желание за себеукраса с църковни символи.
Привържениците на конспиративни теории подозират, че по този начин властта се опитва да изкупи стар грях, за който се носят легенди за черна прокоба. За да се оформи централната част на столицата с европейски размах, през кметуването си от 1888до 1893 г. Димитър Петков нарежда да съборят няколко църкви. Той не се вслушва в протестите на хората. Така се появява вярването, че последвалите в семейството му нещастия са свързани с разрухата на християнските храмове. Родът дава трима известни политици, които обаче са убити. Първи от ръката на противници пада Димитър Петков през 1907 г. , а след това и двамата му синове депутати:Петко Д. Петков през 1924 г. и Никола Д. Петков през 1947 г. Авторът на идеята за параклис в МС - Светослав Спасов, отрича начинанието да е опит да се изкупват стари грехове.Премиерският съветник обаче признава, че посещавайки археологическите разкопки пред ЦУМ, е бил наистина потресен от варварщината, проявена от българските политици след Освобождението до най-ново време.
"Оказва се, че сърцето на София е оцеляло през 5-вековното турско робство и е разрушено от българи в края на XIX век и в средата на XX век при социализма. При кметуването на Димитър Петков, който по-късно става и министър-председател, са унищожени безценни светини", казва Спасов. Според него периодът на социализма довършва започнатото варварство.
"За да бъдат изградени Партийният дом, Министерският съвет, президентството, ЦУМ и "Шератон", са унищожени църкви, базилика, останки от общественисгради от римския и византийския период. Впрочем със същия замах са били определени за събаряне, тъй като загрозявали града, ротондата "Св. Георги", базиликата "Св. София" и царският дворец. Слава Богу, че след протестите на софиянци са оцелели до наши дни и са сред символите на столицата", допълва съветникът.
Като депутат през 2004 г. той изгради теория, че лошата атмосфера в Народното събрание вероятно се дължи на факта, че парламентът е построен върху 8 късноантични гробници от IV-V в. преди Христа. Те бяха открити през 1998 г. при ремонт на канализацията. Спасов обаче е категоричен, че идеята му за параклис не е свързана с някакви черни енергийни полета в МС.
"Тя се появи, след като открих архиви, в които се посочва, че сводовете и колоните от представителната част на сградата са заимствани от архитектурния облик на Рилския манастир", казва той. Интериорът е дело на Борис Далчев. Какво обаче е водило родения в Цариград архитект да впише в МС тези манастирски символи през 1953-1955 г., документите не дават отговор.
Оказва се, че в МС няма архив за сградата. След кореспонденция с редица ведомства Спасов открива 15 папки на тавана в министерството на икономиката. Документите били нарочени за унищожение след наводнение в хранилищата му преди години, но съвестен архивар решил да ги запази. От тях става ясно, че сградата е строена за министерство на тежката промишленост, а тази на президентството - за министерство на електрификацията.
"След като арх. Далчев се е преборил по време на социализма да вгради елементи от духовна светиня като Рилския манастир, се замислих, че можем да доразвием това негово благородно начинание, като съградим в МС православен параклис", казва Спасов. Той обаче не крие, че също е изкушен да търси обяснение на някои архитектурни детайли.
Освен сводовете и колоните в централното фоайе, които повтарят тези на Рилския манастир, съветникът се натъква на необичайни орнаменти, наподобяващи кръстове, на тавана на склад. Той се намира зад залата за пресконференции. Няма обяснение защо точно това място е направено толкова специално, тъй като не е от представителната част на сградата, а по-скоро я свързва със социалното министерство.
По времето на социализма това помещение е било част от сцена, на която партийните ръководители са давали изявленията си, поседнали зад маса с червена плюшена покривка. При управлението на Иван Костов обаче тя бе премахната. Политиците бяха свалени на нивото на журналистите в залата за пресконференции, а подиумът бе превърнат в кабинки за преводи.
Точно този склад Спасов проучва като възможно място за параклис. Според него е подходящ, тъй като е ориентиран изток-запад, какъвто е канонът за изграждане на молитвени места. Освен това е достъпен както от премиерския етаж чрез вътрешна стълба, така и от градинката на МС, ако бъде решено в него да влизат и външни хора.
Другото място, което се оглежда, е фоайето пред залата за пресконференции, известно като някогашната пушалня на журналистите. Там пък се забелязват арабски символи. Това са симетрично разположени цветя от двете страни на вратите на Гранитната зала. Подобни има в джамиите. Защо обаче арх. Далчев е решил да ги сложи, от архивите не става ясно.
Загадка са и използваните от него орнаменти върху колоните пред премиерския кабинет, които повтарят фрагменти от манастирските църкви от IX-X в., открити в Преслав.
Фоайето пред Гранитната зала е изключително подходящо за параклис, казва Спасов, заради близоста до няколко входа. Така ще може да бъде посещаван не само от служители и делегации, но в определени случаи и от външни лица.
ПАВЛИНА ТРИФОНОВА
Всеки депутат с квадрат, ако има премиерски бал
Aко Бойко Борисов реши да покани 240-те депутати на коледен бал, всеки един от тях ще може да застане в самостоятелен квадрат. Оказва се, че мозайката в централното фоайе на Министерския съвет е направена като решетка, която съдържа толкова полета, колкото са народните ни представители.
"В началото мислех, че това е по-скоро някакво съвпадение, защото по времето на властта на Тодор Живков (1956-1989 г.) броят на народните представители е варирал от 249 до 400. В самото начало на социализма обаче, когато е проектирана сградата, Първото обикновено народно събрание (1950-1953 г.) е имало точно 239 депутати", казва премиерският съветник Светослав Спасов.
Според него е възможно чрез тези квадрати архитектът да е вградил точно идеята за контрол на законодателната власт над изпълнителната.
Съветникът се надява откритите от него документи да хвърлят повече светлина върху някои от скритите символи в правителствената сграда. Главният секретар на МС Росен Желязков вече е направил постъпки архивът за сградата да им бъде предоставен от икономическото министерство.
Още повече че през 2006 г. предишният министър на културата - Стефан Данаилов, е започнал процедура за обявяване на няколко сгради в центъра на София за недвижими паметници на културата.
Сред тях са президентството, МС, хотел "Шератон" и ЦУМ. Явно обаче липсата на документи е забавила този процес, казва Спасов. Какво ще е решението, е въпрос на дебат.
След като Светият синод е благословил идеята за строителството на параклис в МС, сградата може да стане по-достъпна за гражданите.
Сега в нея са добредошли гостите на премиера и групи ученици по предварителна заявка.
За пръв и единствен път МС бе отворен за граждани през 1999 г. по случай 120-ата годишнина на изпълнителната власт.
Заради кризата през последните години не се правят и традиционните коледни приеми за елита. (24часа)
Правят параклис с части от църквата “Св. Иван Рилски”
5-метрова част от олтара на разрушената средновековна църква "Св. Иван Рилски" може да бъде вписана в правителствения параклис, разкри Светослав Спасов. Тя е открита при разкопките това лято за метрото около ЦУМ.
"Археологът Снежана Горянова разкри олтарната стена, висока над 2 метра и дълга 5 м. Църквата е съборена от кмета Димитър Петков заедно със съседната „Св. Богородица Пречиста". Местоположението им е било пред ЦУМ под платното на бул. „Мария Луиза", разказва премиерският съветник. Според негови проучвания храмът е доразрушен в средата на ХХ век при изграждането на канал.
"Имайки предвид, че от откритите археологически останки ще се експонират само тези от римската и византийска епоха, тези от средновековието са вдигнати и сега се съхраняват в склад, където никой не може да ги види", посочва Спасов.
Затова той е започнал консултациидали е възможно пренасянето им в МС. "Ако премиерът Борисов подкрепи идеята, ще поискаме разрешение от Министерството на културата и Националния институт за недвижимото наследство, както и съгласието на Св. синод. Разговарях с архитект Константин Пеев, който се занимава с временното съхранение на разкритата археология, и той изрази готовност, при реализация на идеята, да поеме за своя сметка, като дарение, пренасянето в МС на руините от църквата и тяхното експониране", казва премиерският съветник.
Освен това Бойко Борисов щял да има уникалния шанс, след като като кмет е спасил археологическите ценности на Сердика при изграждането на метрото, да възстанови олтара на една от светините на София - църквата на Рилския светец от Х век, правейки я част от правителствения параклис.
"Той може да бъде и символ на държавната приемственостчрез вграждането на частични останки от всички стари български столици. Вече разговарях по въпроса с отговарящия за вероизповеданията министър Божидар Димитров и той подкрепи тази идея. Така ще покажем, че традициите и ценностите на България трябва да бъдат непреходни", смята съветникът.
Намерението е параклисът, който ще бъде направен с дарения, да се нарича "Св. Иван Рилски" като продължение на разрушената едноименна църква. "Вероятно тя е изградена през Х век, достроявана е през Второто българско царство и е съхранявала повече от 200 години мощите на светеца, пренесени от Рила за поклонение. Много средновековни автори от онова време свидетелстват за постоянен поток от поклонници, които идват да търсят изцеление и чудеса от светеца. В т. нар. Народно житие на св. Иван Рилски се посочва, че в Средец “му изградиха храм и там положиха светото тяло на преподобния Рилски пустиножител Ивана", обяснява Спасов. (24часа)