Последният танц на Маша

Шум винаги има около балерината Маша Илиева. Дали ще е скандалното разжалване от поста директор на балета на националната опера заради фотосесията в "Плейбой", или дръзка професионална авантюра - например спектакълът "Моцарт" с участието на жонгльори с огън, около нея винаги ври и кипи. Балерината, която осъвремени концепцията на Одета-Одилия от "Лебедово езеро", която създаде незабравимите образи на Жизел, на ефирната силфида, на Китри от "Дон Кихот" реши да сложи край на балетната си кариера с един последен спектакъл на 29 април. Залата на Националната опера ще бъде претъпкана с нейни почитатели, с любители на балета, дори с хора, които до този момент не са стъпвали в операта. Безспорно това ще бъде е балетното събитие на сезона.

"Една балерина трябва да може да се сбогува със сцената, когато е все още в зенита си", казва тя с усмивка. Само човек, вкусил от омаята на сцената, знае каква смелост изисква това решение. За лебедовата си песен Маша е избрала една от любимите си роли - на силфидата от едноименния балет по музика на Херман Льовенскьолд.

Маша Илиева изпъква като танцьор не само със съвършено чистата си техника и с магнетичното си присъствие, с което мигновено приковава вниманието. Това което всъщност я прави уникална е могъщият артистичен талант. На сцената Маша се въплъщава в ролите с лекотата, с която рибата плува във водата. Този талант и е дотолкова присъщ, че може би самата не усеща колко пълно е преображението. В "Лешникотрошачката" от зряла жена се превръща в момиченце, без следа от инфантилност. Когато играе в "Силфида" зрителят сякаш може да види илюзорно променливата същност на това приказно същество. Силфидата на Маша полита в гранд па дьо ша ефирна и лека, сякаш е изтъкана от въздуха. Потресаващо е преображението и в "Зорба гъркът", където играе мадам Ортанз. Тя така убедително изгражда тъжния и комичен образ на старата влюбена проститутка, че сякаш се слива с него. Пред нас е не балерина, която играе ролята си, а самата мадам Ортанз, самата Жизел, Одилия, Одета. Има още една тайна съставка в котлето, в което къкри балетната магия на Маша Илиева. Това е самата Маша Илиева. Нейната личност. Същността на балерината винаги изплува на сцената. Тя се вижда така ясно, сякаш всяка от тях носи голям надпис с "благородна", "смела", "нерешителна", само че разбира се тази същност е много по-комплексна и трудна за дефиниране.

Колежката на Маша примабалерината Веса Тонова-Кръстанова веднъж каза пред "24 часа", че не е възможно да си глупав и да вършиш тази професия. "Това веднага ще се види на сцената като една грубост, недодяланост." Това, което се вижда на сцената, докато Маша танцува очевидно е противоположното на "глупав". Не напразно примата изкара един от най-високите резултати сред известните хора, участвали в IQ теста на нацията.

И докато в светските колонки журналистите не пропускат да припомнят, че Маша беше модел на сп. "Плейбой", малцина знаят, че от 2007 г. тя е доктор по балетна режисура и педагогика и води лекции в Национална музикална академия - София.

Много от майките на стотината момиченца (и трите момченца) в школата и по балет едва ли си дават сметка за това колко ерудиран човек обучава децата им. Маша основава балетната си школа през 1995 г. По традиция всяка учебна година завършва в края на май с голям спектакъл, на който баби, лели, чичовци и роднини идват да се възхитят на рожбите си. Билети си купуват и любители на балетното изкуство, защото в спектаклите наравно с децата и групата на "дъртите" - така на шега се наричат големите момичета и жените, които танцуват в школата, често участват истински звезди от операта.

Счетоводителки, адвокатки и студентки се опитват да усвоят балетното изкуство, а в това време Маша също се е хвърлила в ново поприще - на писател. Тя има две книги за деца, в които естествено разказва за това, което знае най-добре - за света на балета.

Маша Илиева има напълно трезва преценка както за собствената си личност, така и за околния свят. Тази трезва преценка я ръководи, когато решава да прекрачи от един в друг етап от живота си и да сложи край на кариерата си на балетната сцена, през която премина като метеорит.

Оттук, от това последно изпълнение на "Силфида", започва новият живот на Маша. Не край, а начало ще постави смъртта на силфидата в последните минути на бенефиса на голямата балерина. Дръзка, жизнена, непризнаваща правила и норми и невъобразимо смела, само остава да чакаме, за да видим накъде ще тръгне тази крехка жена с голям талант.

ВИЗИТКА

Д-р Мария (Маша) Илиева е родена в София. На 10 години е приета в Държавното хореографско училище. Година по-късно печели стипендия и продължава образованието си в академия "Ваганова" в Санкт Петербург. След завършването си е приета в кордебалета на Софийската опера. Още от първия сезон й е поверена солова изява в балета "Дон Кихот". През следващите години танцува солa във всички балети от репертоара на Операта. За първата си главна роля - Маша от балета "Лешникотрошачката", е избрана от Юрий Григорович (тогава директор на Болшой балет) за премиерния спектакъл. От 1990 г. е примабалерина.

Паралелно със сценичната си дейност Мария Илиева се изявява успешно и като балетен педагог. Нейни ученици печелят престижни награди в Люксембург, Варна, Добрич. От 2000 г. е магистър по балетна режисура и педагогика. През 2007 г. защитава дисертация на тема “Аспекти на обучението по балет в предучилищна възраст” и получава научна степен “доктор”. Води лекции в Национална музикална академия - София. В периода 2001-2003 г. е художествен ръководител на Националния балет - София.

В този период българският балет за първи път се среща с творчеството на Баланчин, поставя се оригиналната постановка на “Силфида”, дава се възможност на млади хореографи да творят на професионална сцена.

През 1995 г. създава своя балетна школа “М. Илиева”. През 2000 година регистрира трупата “Младият балет на България”, с която осъществява няколко турнета в страната и едно участие на фестивала “Охридско лято” в Македония. Автор е на книгите “Чудният свят на танца, или как се стига до магията” и “Моят балет”.