Предвидената дата досега беше март 2011 г. Германия и Франция смятат, че отлагането на приемането ще позволи да се постигне консенсус в Европейския съвет, който трябва да вземе окончателното решение.
В писмото на министрите Томас де Мезиер и Брис Ортфьо са посочени проблемните области за България и Румъния.
В двете страни липсва задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, съществуват прояви на корупция на различни нива, а организираната престъпност демонстрира устойчивост, предизвикваща безпокойство.
Берлин и Париж се опасяват, че с приемането на България и Румъния организираната престъпност може да получи достъп до данните, които се обменят чрез шенгенската информационна система.
Франция и Германия предлагат отлагане на влизането на България и Румъния през март догодина и настояват, че дори двете страни един ден да се присъединят към Шенген, това не трябва да слага край на наблюдението на Брюксел върху борбата с корупцията и организираната престъпност.
Франция отдавна изразява съмнения доколко България и Румъния са готови за пълно членство в Шенген, позицията на германия изненада много хора у нас.
“24 часа” потърси посланиците на двете страни да изложат по-обстойно аргументите за общото писмо. (24часа)
Матиас Хьопфнер, посланик на Германия: Приемането е по-реалистично през втората половина на 2011 г.
- Г-н посланик, досегa у нас Франция и Холандия бяха смятани за най-големите критици на България за приемането в Шенген. Има ли промяна в позицията на Германия по този въпрос?
- Ако трябва да отговоря накратко: позицията на Германия като близък партньор и приятел на България остава непроменена. Ние винаги сме държали за възможно най-скорошно пълно присъединяване на България към Шенген. Това личи и от общото писмо с Франция. Както по-рано, така и сега Германия прави много, за да насърчи този процес.
Същевременно през последните месеци постоянно изтъквахме, че посоченият срок през март 2011 г. изглежда твърде прибързан и че от различни гледни точки по-реалистично е да се гледа към втората половина на 2011 г.
Ако след оповестяване на общото писмо в публични дискусии се прокрадва мнение, че Германия напада България в гръб, то е напълно невярно.
- Защо се стигна до общо писмо между Германия и Франция, а не между Германия и Холандия например?
- Това е израз на утвърденото и традиционно сътрудничество между двете страни по важни европейски въпроси. В много случаи Германия и Франция излизат с общи позиции.
- Може ли да се говори за променено отношение на Германия към правителството в София?
- Винаги сме казвали, че ценим напредъка по техническите критерии за Шенген, и това е посочено в писмото. Федералното правителство също винаги е изтъквало колко цени усилията и успехите на сегашното българско правителство на Бойко Борисов в правосъдната реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност. Тези усилия бяха положително оценени по достойнство и при неотдавнашното посещение на канцлера Ангела Меркел в София. Успехите бяха посочени също и в доклада за България на Европейската комисия от лятото. Успоредно с това докладът съдържа списък, бих казал, с домашни задачи, като например изискване за важни структурни реформи в правосъдието и вътрешните работи.
През последните дни в София чухме положителни новини в тази област, например разглеждането в парламента на Закона за съдебната власт, проектът за закон за конфискуване на незаконно придобитото имущество и др. В момента наблюдаваме смели и последователни стъпки на правителството както в посока на правосъдната реформа, така и за по-ефективна борба с корупцията и организираната престъпност. Това е правилният път, който трябва да бъде извървян.
- Какво е нужно да бъде свършено още?
- За българското правителство е добър шанс да документира своите усилия и неотклонното следване на реформите в новия доклад на Европейската комисия, който ще бъде готов през лятото на 2011 г. Както се посочва конкретно в писмото, няма непосредствена юридическа връзка между критериите по Шенген, от една страна, и механизма за сътрудничество и проверка, от друга. Политически орган като Европейския съвет, който трябва единодушно да вземе решение за това, не би игнорирал общата политическа рамка, в която се осъществява прилагането на критериите за Шенген. Подчертавам, не става дума за допълнителен критерий.
- През последните два дни може да се чуят спекулации, че една от причините за писмото е оповестеният списък с посланици, които са били агенти на ДС.
- Нямам никаква индикация, че това е изиграло някаква роля. Това за мен са чисти спекулации, които нямат почва.
Колкото до списъците, като посланик смятам, че те са отговорност и задача на българското правителство, на българското общество да се справи с миналото на страната. От гледна точка на Германия правилният път е активното проучване на миналото, постигането на пълна прозрачност, което заслужава да бъде поздравено.
В най-новата си история Германия придоби голям опит в тази област. За развитието на едно гражданско общество, каквото по-рано не е имало поле за изява, е контрапродуктивно, ако се правят опити миналото да бъде заметено под миндера или да бъде подминато с мълчание.
- Може ли България и Румъния да бъдат отделени една от друга при приемането в Шенген, ако покажат различни резултати?
- Смятам, че е твърде рано да се спекулира по тази тема. Надявам се да не се налага да бъде задаван такъв въпрос. По принцип приемането в Шенген е процес, ръководен от критерии. И този, който изпълни критериите, би трябвало да постигне желания резултат.
- Значи може да се надяваме втората половина на 2011 г. България да бъде приета в Шенген?
- Силно се надявам, че това е осъществимо. Като човек, който отблизо следи процеса на реформи, осъществяван от правителството, честно казано, съм оптимист.
НЕНО ПЕТКАНОВ
Париж: Влизането може да стане и след 3 г.
България и Румъния ще влязат в Шенген, когато се справят с корупцията, организираната престъпност и когато границите им са пазени добре. Ако двете страни са готови след година, това ни устройва. Но ако са готови чак след 3 години, тогава приемането ще стане след 3 години.
Това заяви вчера в интервю за в. “Фигаро” френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез. Той подчертава, че е в интерес на София и Букурещ да се присъединят максимално подготвени, защото в противен случай щял да бъде накърнен техният имидж и доверието в тях.
Според Вокиез България и Румъния са положили съществени усилия. Но щяло да е неправилно, ако заради политически причини нещата бъдат ускорени принудително. “Едно такаво решение би имало тежки последици и ще засегне вътрешната ни сигурност”, казва министърът и добавя, че 75% от нелегалната имиграция в Европа минава именно през югоизточната част на Стария континент. Оттам минавала съществена част и от трафика на дрога и оръжие. (24часа)
Саркози пак с коз “здрава ръка”, но ние да си напишем домашното
Очевидно е, че мотивите Франция и Германия да ни отлагат за Шенген са преди всичко вътрешнополитически. Саркози е непопулярен вътре във Франция и търси активи с най-разнообразни външнополитически ходове - от механизма за справяне с еврокризата до ред инициативи в рамките на Г20. Кризата с ромите от миналото лято създаде лоша атмосфера в отношенията на френския президент с румънския му колега Траян Басеску, който излезе с много твърда позиция. Париж е решен да окаже натиск върху Букурещ, а и върху София в отговор на проблема. Става дума за популизъм, тъй като политиката на здрава ръка в областта на вътрешните работи е един от малкото останали козове в ръцете на Саркози. Експулсирането на румънски и български граждани от ромски произход през лятото се радваше на значително обществено одобрение в страната.
Германия е разделена. Външното й министерство подкрепя прилагането на по-гъвкав подход и даване на зелена светлина на България и Румъния, но вътрешното ведомство тегли в обратна посока. Засега Меркел подкрепя Саркози, но в по-далечна перспектива позицията на Берлин може и да претърпи промяна.
Разбира се, България и Румъния има какво да свършат в областта на борбата с корупцията и в нашия случай организираната престъпност. Но това е дългосрочна програма - наивно е да се мисли, че за година отлагане ще се случи кой знае какво. Става дума за дълбоки институционални реформи. Да се обвързва присъединяването към Шенген с двете страни е безсмислено. Стара Европа може и да изпитва съжаление, че прие прибързано двете страни през 2007 г., но отлагането за Шенген няма да компенсира несвършената работа както от Букурещ и София, така и от Брюксел. Ние не си написахме домашното навремето, но пък и евроинституциите не положиха особени усилия да натискат навреме за реформи. Най-добрият подход към днешна дата е дългосрочна програма за конвергенция със стандартите на старите страни членки (антикорупционни и наказателноправни норми на равнище ЕС почти няма). Не популистки акции за извличане на краткосрочни дивиденти.
Най-добрата стратегия за нас е не да сочим с пръст към Букурещ и да искаме отделяне, а да отстояваме единна позицияв евроинституциите. В края на краищата присъединяването към Шенген се основава на обективни, технически критерии - сигурност на границите, прилагане на системи за обмяна на данни с другите полицейски и правоохранителни ведомства на ЕС, биометрични паспорти и т.н. Нека си свършим работата както трябва и да покажем в Съвета на министрите резултата от техническите проверки, провеждани от Европейската комисия. И да не допуснем прилагането на двойни стандарти. България и Румъния трябва да се съдят по същия аршин, който евроинституциите използваха през декември 2007 г. за деветте страни от Централна Европа и Прибалтика.
ДИМИТЪР БЕЧЕВ*
* Авторът е директор на софийския офис на Европейския съюз за външна политика - авторитетен паневропейски анализаторски център за външна политика.
Филип Отие, посланик на Франция: Прибързано присъединяване би било опасно за България
- Ваше превъзходителство, позицията на Франция за отлагане на влизането ни в Шенген вече ни е известна. Но какво наложи изпращането на френско-германското писмо до Еврокомисията?
- Франция и Германия пожелаха да изразят ясно позициите си, така че, когато настъпи моментът, в рамките на Съвета на ЕС да може да се проведе напълно прозрачен дебат.
- Какво очаквате конкретно от България, за да кажете “да” на влизането й в Шенген?
- За Франция присъединяването на нов член към шенгенското пространство е важна и сериозна тема. Това означава, че останалите страни членки му поверяват защитата на част от общата си външна граница. Процедурата по присъединяване на една държава към шенгенското пространство включва два етапа. Първият е свързан с техническите критерии, като целта е да се уверим, че държавата кандидат владее шенгенските процедури, които ще трябва да прилага. Вторият е свързан със самото решение за присъединяване. А именно Съветът на Европейския съюз трябва да вземе това решение с единодушие. Той ще прецени дали държавата кандидат предоставя всички гаранции за ефикасна защита на общите граници. В този смисъл ще бъде нереалистично да не се отчетат пропуските на България по отношение на корупцията, организираната престъпност и проблемите, свързани с функционирането на съдебната система. Тези пропуски са констатирани от Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и проверка.
Идеята не е да се създава твърда връзка между влизането в Шенген и отмяната на този механизъм.
Ще повторя, тук става дума за важна и сериозна тема. Шенген функционира на основата на свръхповерителни бази данни.
Ако те евентуално попаднат в ръцете на организираната престъпност, това би било истински пробив в нашия европейски механизъм за защита и сигурност.
- Но борбата с корупцията не е ли твърде общ критерий, който дава възможност влизането ни да бъде отлагано неопределено дълго?
- По никакъв начин не се стремим да отлагаме до безкрайност присъединяването на България към шенгенското пространство: ако тя е готова до 1 година, за нас би било чудесно.
Но нека да бъде ясно за вашите читатели: след присъединяването към Шенген България ще се окаже изправена на първа линия срещу поток от незаконни имигранти, идващи от Африка и Азия. Следователно в неин интерес е преди всичко да се увери при присъединяването си, че се гарантира отлична защита на тези граници, която не би могла да бъде накърнена от корупцията и организираната престъпност.
- Смятате ли, че България може да бъде отделена от Румъния в процеса на присъединяване? Ние бяхме сложени в един кюп по отношение на ромите, пак сме заедно по отношение на Шенген.
- Първо, няколко думи за ромите. По този въпрос Франция и България не са изправени една срещу друга, а са рамо до рамо. Ние, французи и българи, сме постигнали съгласие по въпроса, че разрешението на ромския въпрос е в по-добрата интеграция на тази общност в страните им по произход, съответно в България. ЕС може и трябва да допринесе за това. В този смисъл приветстваме бъдещото унгарско председателство на ЕС (през първата половина на 2011 г.), което превърна този въпрос в един от приоритетите си. Още веднъж искам да повторя, че няма никаква връзка между ромския въпрос и присъединяването на България към шенгенското пространство.
Що се отнася до самото присъединяване, кандидатурите на Румъния и България ще бъдат оценявани според заслугите на всяка от двете страни.
- Възможно ли е при положителен технически доклад през февруари Франция да промени позицията си?
- Франция по никакъв начин не поставя под съмнение сериозния технически напредък на България. Необходимо е обаче паралелно с този напредък да се върви напред и в борбата с корупцията и организираната престъпност. В частност реформата на съдебната система трябва да бъде успешно завършена.
- Българите сякаш имат чувството, че Франция поставя препятствия пред България. Как ще се преборите с това впечатление?
- Не поставяме никакви препятствия. Приветстваме решителността на българското правителство да осъществи реформите, изисквани от Европейската комисия.
И все пак още не сме стигнали до края на пътя и не би било реалистично на този етап да се обвързваме със срок.
МАРИЯ НЕЗНАКОМОВА