Стоянка Мутафова: Не може да не се оправим

На 2 февруари Стоянка Мутафова ще навърши невероятните 89 години. Казва, че в Сатирата вече търсели пиеса за честването догодина. Тя обаче се муси - не обича юбилеите. Единственото, което си пожелава, е да е здрава и да може да играе. Можем да я гледаме в Сатиричния театър в "Столовете" на камерна сцена. Изглежда като чудо - почти целия ХХ век е преживяла и не е загубила енергия и чувство за самоирония. За Коледа дъщеря й Мария й подари красива персийска котка. Тя обаче не иска да изневери на любимия си котарак, отгледан от мъниче в жилището й. Прощава му всичко, дори атаките му към елхата. Във вечерите около Коледа Стояна е потънала в спомени за младините си и винаги се сеща за нещо, неразказвано досега. Миналото й е като книга с легенди. Някои от тях разказваме в това интервю.

Любимият котарак на Стояна Мутафова катурнал елхата и тя окичила и една малка в хола, където обича да седи. Елхичката просветва, докато си говорим за котки и кучета. И за миналото, което за великата актриса е пълно с обич, уют и сладки спомени.

Дъщеря й Мария донесла наскоро персийка, която обаче не може да спечели обичта на актрисата. "Много е красива персийката, но е декоративна. Докато моят котарак е уличен простак, но е страшно гальовен. Усещаш, че те обича. Мария го донесе от улицата, беше малка топка - полумъртъв от глад и жажда. Спа една седмица, докато се оправи. И сега е дебел като шопар."

- Какво става с тази криза? - започва Стояна. - Няма ли край? Ама си мисля, че не може да не се оправим. Това е заради прехода в новия век.

- Дали е било същото в началото на ХХ век? Баща ти какво е говорил?

- Много неща ми е говорил, но не съм чувала за такова чудо. Обаче не мога да се сетя кога е бил златният ни лев?

- Не са ли 30-те години?

- Не са, аз тях ги помня. Трябва да е бил много по-рано. Защото баща ми разправяше, че тогава бил още ерген. Той се оженил на 44 години. На следващата годинасъм се родила. Великолепно време е било, хората били богати!

Баща ми разказваше една чудновата случка. Един ден пресичал градската градинка. Есенно време било, преди смрачаване. Изведнъж се завъртяла вихрушка и заедно с купищата листа близо до него тупнал някакъв плик. Взел го той и какво да види - вътре пълно с пари. Огледал се - нямало жива душа наоколо. Излязъл от градината и погледнал към банката да не би да върви някой нататък. Никого нямало. Седнал на една пейка да види дали някой ще си потърси парите. Седял до среднощ. Никой! Прибрал се и на другата сутрин купил всички вестници. Тогава нямало радио, а във вестниците пускали всякакви обяви. Баща ми предположил, че са служебни пари - кой ще си ги държи в плик. Три месеца купувал всичките вестници, нямало никаква обява. Чак тогава решил да ги похарчи. Вдигнал се и обиколил Европа. Най-много живял в Италия, където бил завършил. Живял като лорд, българските пари навсякъде били ценни. Та чии били те, така и не разбрал. Точно тогава е било времето на златния ни лев.

Но още през 1936-а - 1938-а лъхаше на Европа в България. По "Леге" като тръгнеш, всеки магазин показваше различни платове. После всички хора се облякоха еднакво. След това пък дойдоха дънките. Ама и сега като ги гледам, по един и същи начин се обличат.

- Сега никой не си шие дрехи по поръчка.

- Мама си поръчваше от „Розенбум" направо в Париж. Тук ти вземат мерките и когато има нещо за поправка, тук се прави. Винаги поръчваше есен, лято и зима по два тоалета. „Розенбум" беше на "Граф Игнатиев" близо до "Раковски". Мама почина на 97 години. И щеше да остане жива, ако не беше паднала по стълбите. Иначе беше здрава. Но нямаше останали приятелки, нямаше с кого да си говори. Последната жива беше съпругата на проф. Михалчев. Не останаха приятелки от нейната класа - две висши образования беше завършила.

- Имаш ли роля в Сатирата след "Столовете"?

- Иван Урумов ще прави "И най-мъдрият си малко прост" на Островски. Навремето в постановката на Младен Киселов играех Мамаева. Сега ще я играе Дана Стефанова, а аз съм баячката, която Глумов наема да излъже другите. Трябва да я измисля - пистолетна роля е, цветна.

- Ще ти ръкопляскат, каквато и да я направиш.

- Ако я направя. Още не я мисля. Казаха, че ми търсят роля, да ме честват на 90 години. Чакайте, казвам, може да не съм жива на 90 години. И може да не съм в състояние да играя. Не съм по честванията!

- На "Столовете" има ли публика?

- Има, и то много ученици. Изучават в училище Йонеско, по-рано нали беше забранен. Аз внесох и малко хумор, хората започнаха повече да ръкопляскат. Спектакълът е за интелигентна публика, авторът Йонеско е сложен. Ама българите се отучихме да харесваме сложните неща. И партньорът ми Илия Добрев е прекрасен! Работила съм с него и много се разбираме. Актьор на висота е! От тези, които залягат над текста, чоплят. Преди всяко представление минаваме текста - задължително е. Илия игра Глумов в онази постановка на Младен Киселов. Пита ме - "Спомняш ли си, когато играхме любовници на сцената?" Е, как да не помня! Абе аз не бях толкова млада, като изиграх младата Мамаева - на 55 години съм била. А много млада изглеждах. Аз не остарях бързо. Дълго врме се държах. Сега гледам, че влизат много млади по театрите.

- Влиза ново поколение актьори. Играят в сериалите. Гледаш ли българските сериали?

- Нищо не гледам, не мога да издържам на сериали. Пък и очите ми не са здрави, трябва да ги пазя. Гледам новините и публицистичните предавания.

- Гледаш разговорите с министри, с депутати?

- Да, харесват ми. Гледам много френския канал Mezzo. Дават опери, поставени по модерен начин. И балет, особено руски балет. Разкошни са, чакам събота и неделя, за да ги гледам.

- Значи харесваш политическите предавания. Хващаш ли политиците, когато лъжат?

- Винаги! Имам страшна интуиция! Аз например като дете въобще не вярвах в Дядо Мраз. Майка ми и баща ми много държаха да вярваме, да се запази наивността ни. И понеже братчето ми продължаваше да вярва, аз ги изнудвах - ако не ми купите това или онова, ще кажа на Румен, че няма Дядо Мраз! Всичко ми се доставяше. Но тогава имаше един Дядо Мраз за всички деца. А не като сега, и съседът ти става Дядо Мраз - сложи червения калпак, залепи бялата брада и готово. Освен това нашият беше невидим, не се знаеше откъде е влязъл, за да остави подаръците.

- Къде намирахте подаръците?

- Под елхата. Но тогава се правеха големи, красиви елхи. Даваха билет и с него отиваш в определена гора, в определен сектор. Показваха какво можеш да си отсечеш. Майка ми се справяше с това, баща ми не се занимаваше. Той наричаше варварство отсичането на елха. И ме дистанцираше - та ще вярвам на дядо Мраз ли? Но майка ми държеше да имаме елха и вземаше висока до тавана, почти четири метра. Имахме специална стълба, на която тя се качваше, за да я окичи. Беше цял ритуал - като почнеше от обед, та чак до Бъдни вечер. Играчките бях виенски, от тънко стъкло, звънтяха, като ги окачваше по клонките. Не като сегашните кютюци, удрят те яко, като ги изпуснеш. Тя ги пазеше и не даваше на никой друг да ги окачва. Най-отгоре слагаше звезда и пускаше едно къдраво и бяло нещо. Казваше, че е ангелска коса. Като минал ангелът, оставил си косата. Поетично беше и аз затова много обичах коледните празници. Имаше много сняг - не го чистеха и вървяхме по пъртини. На първия ден на новата година идваше някой селянин от Бистрица ли, от Бояна ли, с шейна, теглена от кон със звънчета. Качваше ни и ни водеше в горите край София - тогава имаше много гори, даже и тук, където сега живея. Шейната се плъзга и звъни, вали сребрист сняг, ние се гушим в топлите кожуси, омайвах се и в един момент започвах да си мисля, че ни теглят елени. Макар че не вярвах на Дядо Мраз, поддавах се на настроението. Баща ни умееше да прави хубави празници!

- Имахте ли гости?

- На Нова година идваха много приятели и близки на баща ми. Всеки път гостуваше Сирак Скитник. Имах чудесни рисунки от него, някъде изчезнаха по-късно. Идваха писатели, журналисти. Често идваше актьорът Георги Стаматов. Коледа ми харесваше повече от Великден, когато баща ми наемаше цигански банди да ни свирят в двора. А аз заставах срещу кларинетиста изапочвах да ям лимон. Той не издържаше и ме замерваше с кларинета. Голяма лудетина бях. Баща ми държеше на обичаите. На Великден идваха цигани музиканти, а на Нова година - коледарчета. Баща ми слагаше дребни пари в един бюфет, да им даваме като ни сурвакат. Събуждаше ни рано, за да посрещнем коледарите. Аз се опъвах, плачех, но ставах. Обличахме се празнично и се нареждахме да ни сурвакат. А аз обичах Коледа и защото ми подаряваха лачени обувки. Такъв беше обичаят - да се подаряват черни лачени обувки. Купуваха ми два чифта. Преспивах с тях на възглавницата и като се обръщах на всяка страна, обувките се навираха под носа ми. И досега миризмата на лак ми напомня за детската Коледа.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

0
boata az ot boenna muzika ne razbiram ot neya razbirat drugarite ot GERB! Zaradi mangali zmiiski sha ma izgonyat ot belata darjava - za teh sichkoto BG sme sigani, mutri kat shefa ni, kopaeshti i vadeshti trupove, dalaveradjii i moshenici. Pa ne boi se za mene nema da se seti nikoi, ma pone sam spokoen - i za teb nema koi da se seti, kakto na zapad nikoi ne se seshta za BG, osven ako ne chue v novinite za novite ubiistva i grabeji.

0
/ Къщичката на актрисата в Драгалевци. Тя е там дори през зимата../.A.,,,,,,,, prez esenta kade e...Къщичката ???

0
Стига бе комплексар, какво разбираш ти от боенна музика. Нещастник! Ами отивай си в някоя не бананова република. Кой ли ще се сети за тебе.

0
Sha sa opraim Stoiano ma kato umrem v nekoi drug jivot ako imame kusmeta da se rodim v nekoia bela darjava ne v niggerski kato BG. Aman ot bananovi republiki bez banani.

Добави коментар

Добави коментар

Михаил Миков: Избран съм за лидер, не за магьосник - промени в БСП ще има, но не резки

Роден на 16 юни 1960 г. в град Кула. Завършил право в СУ “Св. Кл. Охридски”, има много специализации в чужбина. Старши асистент по наказателно право Народен представител пети мандат.

Кметът на Пазарджик: В КТБ са блокирани около 70 млн. лв. на общините

- Г-н Попов, Националното сдружение на общините, на което сте председател, излезе с остро послание към политическите сили и бъдещото правителство. Защо точно сега го правите и това не налива ли масло

Красимир Ангарски: И за икономиката, и за финансовата стабилност ще е по-добре вече да сме в еврозоната

А за избора на кандидат- може да се използва пак формулата, която вече показа, че работи- всяка от четирите парламентарно представени политически сили да предложи по една кандидатура и да се търси

Томислав Дончев: Вече имаме 200 страници програма, свиваме я на 30

- Г-н Дончев, защо вечно се карате вдясно? Реформаторите са вечно против Борисов, Меглена Кунева е срещу Костов? Как ще се преодолее това напрежение? - В политиката винаги личността е важна.

  • Защо не уважиха близките на Вера

    Близките на едно удавено момиче предизвикаха истинска буря в Пазарджик, като отказаха аутопсия на детето си, за да спазят религиозната си традиция. (Виж 7-а стр.) И вместо лекари и съдебни органи да уважат мъката им, вместо да се съобразят с желанието им как да погребат детето си, те се втурнаха да изпълняват буквата на закона. Което е било съвс
  • Влизането в Европейския банков съюз - The Оnly Game in Town*

    ПРЕДИЗВЕСТЕНА или предизвикана, банковата криза у нас разкри слабости в банковия надзор, осъществяван от БНБ, които рефлектираха в цялостното доверие към институцията. За да се излекува този проблем, е необходимо радикално политическо решение, подобно на това за валутния борд през 1997 г., което включва и законодателни промени.