Bенелина Гочева става акционер в "168 часа" ООД - издателя на вестниците "24 часа" и "168 часа", а Тошо Тошев е акционер в "Медиа холдинг".
Това бяха две от новините на първата пресконференция на Издателския борд на Вестникарска група България, който бе създаден в петък.
Негов президент е Любомир Павлов, вицепрезиденти - Венелина Гочева и Тошев, Огнян Донев и Христо Грозев са членове.
"Издателският борд ще е ядрото, което ще определя стратегията. Той е създаден, за да гарантира ненамесата в работата на изданията", обясни Павлов.
Заради това Гочева и Тошев вече няма да са главни редактори на “24 часа” и “Труд”
На тяхно място като изпълняващи длъжността са съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски, досегашните им първи заместници.
Издателите обявиха конкурси за главни редактори на двата всекидневника и на седмичниците "168 часа" и "Седмичен Труд", които трябва да приключат до края на февруари.
"От днес влизам в чистия издателски бизнес. Досега бях упълномощена от ВАЦ да ги представям в Съюза на издателите, където съм първи зам.-председател. Този Издателски борд ще бъде гарант както за качеството на вестниците, така и за ненамеса в редакционната им политика", обясни Венелина Гочева. Според вицепрезидента на издателския борд това е било и поведението на ВАЦ през последните 15 години.
"Различното днес е, че тази ненамеса на редакционната политика на практика се бе превърнала в отчужденост от продуктите. Предполагам, че нито един от вас не би ме заподозрял в отчужденост към "24 часа" или към професията - все пак съм председател и на Фондацията за етична журналистика", каза още Гочева.
"От 28 години работя във в. "Труд", а от 20 - от 3 януари 1991 г., съм негов главен редактор. Опитвах се да давам всичко на вестника, но и получих много от него. Сега оставам със солидна позиция във вестникарската група, ще бъда председател на Борда на директорите на "Медиа холдинг", обясни Тошев.
"В разговорите ни през тези 3 седмици, откакто сме собственици на компанията, Венелина ни спомена какво още може да се направи в тази голяма медийна машина.
Затова решихме, че е по-добре двамата да са част от нас, защото има толкова много неизползвани ресурси. Ако акумулираме всички читатели на изданията ни в интернет например, се оказва, че сме най-големите там", обясни Грозев.
"Специално ще наблягаме на синергията в бизнеса. Досега имаше голямо разделение между чистия бизнес - разпространение, реклама, администрация, и журналистическите издания", каза Павлов. А Огнян Донев вижда себе си като гарант за съчетаване на високите журналистически стандарти с доброто корпоративно управление
"Нужно ни е време да наложим своето виждане и да привлечем всички наши приятели, които поддържат демократичните стандарти, към изданията ни, като едно по едно ги направим публични, каза Донев. Според него медийната група е една от най-солидните финансово в държавата. Чрез конкурсите издателите ще търсят модернизиране на вестниците, а не промяната им. Защото “всекидневниците ни са най-качествените на пазара, с най-голямо доверие от аудиторията в страната", каза Грозев, като цитира проучване, направено през последните 3 месеца от агенция "Медиана". То показва, че "Труд" е с най-голям брой читатели, следван плътно от "24 часа", на трето място е "Телеграф", на четвърто - "Стандарт". Сред по-младата аудитория "24 часа" е на първо място. Какво ще се случи с медийната група? Ще има промяна към модернизация, ще има нови продукти и увеличение на тиражите, ще се увеличат и рекламните приходи, каза Любомир Павлов.
"Нашият господар са читателите, а позицията ни е да си увеличаваме приходите", обясни той. И допълни, че свободата на словото е една от най-големите ценности в България и собствениците ще го гарантират.
Издателите имат намерение да създадат журналистически правила, по-строги от сега съществуващите в етичния кодекс. "Това е най-добре да се случи чрез публична дискусия", каза Христо Грозев. Те ще държат тези правила да се спазват в техните издания, а при нарушаването им да има публична санкция. (24часа)
Интернет изданията - приоритет
Интернет изданията на ВГБ ще са приоритет за медийната група, обясни Христо Грозев. Причината е, че всички те в момента са най-голямата информационна банка с най-много читатели.
Затова издателите ще обявят конкурс за първи директор, който ще отговаря едновременно за редакционната и бизнес политика в мрежата.
В същото време сайтовете на вестниците няма да се различават от хартиеното им съдържание.
Предварителна намеса в работата на журналистите няма да има, обясни Грозев. Но при ниски журналистически стандарти ще се правят анализи и ще се вземат мерки. “Това не е цензура, а отговорност към обществото”, обясни той.
Няма да има съкращаване на журналисти, обеща издателският борд. "Икономическите разходи ще се оптимизират, но има много други начини това да се случи чрез разпространението, рекламата, администрацията. Те обаче не са свързани с журналистите. По-скоро журналисти ще ни трябват, защото ще имаме и нови проекти", каза Любомир Павлов. (24часа)
Редакциите сами ще определят политиката си
Малко преди изборите ще обсъдим позицията на вестниците за политиката, каза днес президентът на Издателския борд Любомир Павлов.
"Когато става въпрос за политика, в демократичните държави работят два модела. При първия - англосаксонския, вестниците заявяват ясно кого подкрепят. У нас този модел е неприложим. Вероятно, ако не се появи политическа сила, която да работи против обществените интереси, ще заложим на втория и ще оставим на главните редактори и екипите им да определят политиката на вестниците", обясни Павлов.
Според него "24 часа" и "Труд" ще трябва да са различни в позициите си, а може и да не заемат никакви. (24часа)