Хайгашот Агасян казвал един жена и една мъж в първи клас

С това акордеонче на 5-годишна възраст Хайгашот развеселявал другите деца, които били като него пациенти в ИСУЛ. Акордеонът сега е на 53 г. СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА И ЛИЧЕН АРХИВ

Има едно място, на което всеки път, щом мине край него, Хайгашот Агасян спира и се покланя. То се намира във Варна, на бившата ул. “Димитър Благоев”. И макар сега да е голяма банка, някога там било родилен дом, в който на бял свят през 1953 г. идва композитор на не един и два хита.

“Роден съм във Варна, защото майка ми е оттам. Трябвало е да лежи, за да ме задържи, и тя е стояла при своите родители”, обяснява Агасян.

Подобно на барабаниста на “Бийтълс” Ринго Стар, който е живял само 3 месеца в родната къща на “Мадрин стрийт” 9, и Хайгашот напуска морската столица в тази невръстна възраст. Оттогава досега съдбата му се случва в София. Тук забелязват и музикалния му талант, когато още не е навършил 2 г.

“Наши близки съседи, с които живеем стена до стена, чуват как точно пея и възпроизвеждам музиката, която слушам”, разказва Хайгашот. Две години по-късно майка му и баща му го водят на музикален специалист. Г-жа Епщайн му свири тонове на пианото, а малкото дете с учудваща точност ги преповтаря. Тогава жената препоръчва на родителите му да вземат инструмент, с който Хайго да развива музикалния си слух.

Така той започва да се учи на акордеон, ама не от онези големите, от които едва виждаш човека зад него, а съвсем декоративен - с 12 копчета, 2 баса. Пази го и до днес - вече 53 г.

По това време - някъде на 5-годишна възраст, той получава бъбречна криза и влиза да се лекува в ИСУЛ. Нова година наближава и децата в отделението са нещастни, че вместо да празнуват вкъщи, трябва да стоят в болницата. Персоналът решава да повдигне духа на малките си пациенти и минават през стаите и питат: “Има ли деца, които да веселят другите деца?”. Родителите на Хайгашот се похвалили, че той свири на акордеонче и не след дълго той вече обикаля по болничните коридори да пее “Тръгнал кос с дълъг нос”.

Няколко месеца след това Хайгашот се захваща с цигулката, която е доста трудна за усвояване. “По-късно питах майка ми защо съм почнал с цигулка, а не с пиано, а тя ми отговори - “Бяха много тежки години и нямахме пари за пиано, затова ти взехме цигулка.”

Упражнява се от сутрин до вечер. “Представете си какво значи за едно 5-годишно дете то да скрибуца на цигулка, а долу любимите му двама братовчеди с цяла компания да играят на топка - как съм ревал и какво чудо е било”, смее се Агасян. Но не съжалява за нищо. И е благодарен на родителите си, че са усетили мисията, с която е дошъл на този свят. “Не са си казали, че щом съм арменец, трябва да стана часовникар или златар.”

Понеже не излиза много-много с другите деца, това му изиграва лоша шега в училище. Вкъщи говорят предимно на арменски, а в езика няма родове. Съучениците му в първи клас падат от смях всеки път, щом си отвори устата и каже “един жена” или “една мъж”. Другото, което няма да забрави от основното училище, е как не спирал да бърбори дори и в час и затова понякога отнасял забележки в бележника.

За първите 7 г. Хайгашот смята, че са изключително важни, доколкото тогава се изгражда възпитанието, възприемат се правилата и обноските. Затова самият той набляга на това, когато общува с малките си ученици. “Уча ги чрез песен - “Крокодилът си мие зъбите с четка, устата бърше със салфетка”, казва той.

Но освен онзи първи период от живота му, и едни други 7 години също изиграват съдбовна роля в живота му. Защото, ако се сметне времето, в което той чака да запише две от най-хубавите си песни - “Не остарявай, любов” и “Добри познати”, се получават точно толкова - цели 7 години!

“Навремето нямаше студия - имаше само в БНР и в “Балкантон”. Чакаше се с дни, седмици, месеци. За “Не остарявай, любов” чаках 4 г. Тя е написанапрез 1983 г., а я записах през 1987 г. За “Добри познати” трябваше да минат 3 г., докато я запиша”, спомня си Агасян. Затова през времето си изгражда 2 принципа, които му помагат никога да не се отказва: постоянство и търпение. И няма да забрави съвета, който му дава Тончо Русев: работи честно и почтено, особено спрямо себе си, и ще видиш, че ще дойде време, когато само ще подаваш песните и никой за нищо няма да те пита. “Той се оказа прав. Извървях дълъг път за доказване и не съжалявам, защото това ме е карало да преодолявам препятствия и да се усъвършенствам.”

МУЗИКАТА И ТОЙ

Хайгашот Агасян завършва с отличие музикалната академия. Дълго се опитва да пробие, но истинският му успех идва с песента “Не остарявай, любов”.

“Гледах едно интервю на Стоянка Мутафова. Тя е Водолей, също като мен. Направи ми впечатление, като каза, че Водолеите се развиваме след 30-ата си година. Аз тогава бях на 29 г. Сега, като се замисля, точно така и стана”, разказва той.

За музиката казва, че е връзка с божественото. “Вероятно съм избран да бъда проводник на това, което идва от горе. Аз само записвам това, което ми се дава”, обяснява Агасян.

Този процес не винаги е лек. Понякога става за часове, но му се случва да търси точната музикална фраза със седмици. Нерядко решението идва и в съня му.

“Преди да стана само се моля да се събудя и да мога да го запиша. Ставам и то звучи като магнетофон. Сядам и си казвам - ах, че хубаво. И не мога да го обясня”, смее се той.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Роб Камерън: На масата сложих вина от цял свят, изпиха се само българските

Роб Камерън е новозеландски винен технолог и съосновател на INVIVO - една от най-успешните изби в Нова Зеландия. В България консултира една от водещите изби - "Вила Любимец" в качеството си на външен

Еквадорски индианец кръсти бебето си Цар Борис

Индианец от племето кечуа е кръстил сина си Борис, а го нарича Цар Борис. Херардо Боливар Анди е учител в родината си Еквадор. Той обаче има бурно минало, което е здраво свързано с Бъл

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

Не хвърляйте с лека ръка стари дрехи, детски играчки и прашасали албуми, те разказват историята на едно минало. Макар че у повечето от нас подобна гледка би предизвикала замечтана, но тъжна усмивка

Краят на театралния сезон идва с премиери

Да разкажеш един живот с помощта на контрабас, е смахнато, но звучи благородно. Така го е направил екипът на Валентин Ганев, Пламен Марков и авторът Патрик Зюскинд в Народния театър.